6 май не е обикновен празник. Той съчетава няколко неща,

„ 6 май не е елементарен празник. Той съчетава няколко неща, които постоянно са били от изключителна значимост за българската нация. Първо идва пролетта – в никакъв случай не би трябвало да го забравяме това нещо. Второ празникът е обвързван с храбростта – едно от качествата, които българинът освен има, или най-малко е имал в огромна степен в своята история, само че е и безусловно уверен, че го има дори когато не му доближава от време на време. И трето – той е одобрен като празник, на който армията се съставлява – тя се демонстрира “.

Това разяснява в специфичното студио на Би Ти Ви историкът проф. Петър Стоянович.

„ Българите си обичат армията. Те си се радват като на един съвсем фамилен празник. Бащите носят децата. Майката кълне, вика „ аман с тия военщини “, обаче бащата споделя „ Аз си припомням какво беше “. То е една комбинация от екстаз, носталгия и какво следва след това “, счита историкът.

„ Не можем непрекъснато да си връщаме кино лентата обратно. Трябва да стартираме да вършим филми, които демонстрират бъдещето на храбростта, на армията и на стратегическото място на България в международния ред “, съобщи проф. Стоянович.

По думите му след Освобождаването на България като с доста по-голяма значимост са се чествали дни като имения и рождения ден на владетеля. А всяка една от огромните войскови елементи е имала собствен личен празник. Със сигурност в средата на 30-те години, с известния церемониал на цар Борис Трети, с който се отхвърлят клаузите на Ньойския контракт, с неговата помпозност, се чества десетилетия “, уточни историкът.

„ Ние през днешния ден не можем да разбираем на онази странносексуална огромна част от българските младежи какво значи в едно българско село, че ти не можеш да се ожениш, в случай че не си служил. Ходете го обяснете на тези, които въртят розовото синджирче през целия ден с „ имам да взимам, нямам да давам “, разяснява още той.