6 май е и Денят на храбростта и празника на

6 май е и Денят на храбростта и празника на Българската войска
Днес се празнува паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е измежду най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века. Св. Георги е от дребното светци, уважаван и прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани. Празникът се празнува като Ден на храбростта и като празник на Българската войска.

Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).

Бъдещият светец постъпва напълно млад във войската и демонстрира забележителни военни качества. На 20-годишна възраст получава чин на боен трибун. Страстен последовател и бранител на Христовата религия, Георги е хвърлен в тюрма, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година

Според житието близо до гроба му се появявал дракон, който опустошавал покрайнината. Светецът съумял да порази с копието си чудовището.

От тогава се употребява със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, заради което е определен за светец настойник на войната и войската. В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на заплашителен дракон.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Разположението на Гергьовден в празничния календар дефинира и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Свети Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието, настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.

Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според националните представи Свети Георги, с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока. В националните песни и митове светията е талантлив с мощност и геройство, показан е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът уважава паметта на Свети Георги с различни ритуали, измежду които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени национални празници, който слага началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната софра.

Над 180 000 са именниците у нас, които честват на Гергьовден. Сред тях са всички с имена Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.

6 май е и Денят на храбростта и празника на Българската войска.

Тази година обаче няма да се организира боен церемониал.