6 февруари 1878 г. е дата с памет и предупреждение,

6 февруари 1878 година е дата с памет и предизвестие, а не фиктивен обред без жители, какъвто имаше през днешния ден в морския град

Някак минорно през днешния ден означаваме освобождението на Бургас от османско робство, случило се на 6 февруари 1878 година. По фотосите от формалните събития виждам хора от институциите – тези, които по протокол и служба няма по какъв начин да не участват. Но липсват инцидентните жители. Самоорганизирани. Липсва празничното възприятие в сърцето. Мнозинството бургазлии като че ли са безразлични към предишното. А предишното има значение. То е памет, корен и мярка за настояще.

Шести февруари е значима дата в историята на града. Тогава в Бургас – по това време с население под 3000 души – влизат драгуните на съветския дворянин полковник Александър Михайлович Лермонтов. Двайсетина дни по-късно той е създаден в чин генерал-майор за цялостното си присъединяване в Руско-турската война.

Въпреки днешната геополитика, макар новите съюзи, новите другари и новите врагове, ние изискуем респект на огромните фигури от предишното. А Александър Лермонтов без подозрение е една от тях. Малко известно у нас е, че той е имал голяма за времето си библиотека – над 6000 книги. Да, Лермонтов е бил богат човек. Но и тогава, и през днешния ден, има богаташи, които харчат средствата си за други форми на разкош – не за книги. Библиотеката е избор. Тя е удостоверение за вътрешен свят, за блян към познание и просвета.

Лермонтов приключва военната си кариера като член на Военния съвет на Руската империя. Погребан е в Санкт Петербург. Според наследството, след гибелта му през 1906 година, неговата книжна сбирка е дарена на библиотеката на Главния щаб на съветската войска.

Приятно е да си представим, че Бургас – град, който през днешния ден с съображение има искания да бъде културен – е бил освободен от човек с такава висока и необятна просвета. От библиофил, за който книгите са били не бижу, а нужда.

Приживе кавалерийският военачалник Александър Лермонтов се е радвал на справедливо почитание. Това проличава и от внушителния лист с ордени и оценки, присъдени му през годините:

Руски ордени и оценки:

Орден „ Света Анна “ III степен (1863)

Орден „ Свети Станислав “ II степен (1867)

Орден „ Свети Станислав “ II степен с Императорска корона (1869)

Орден „ Света Анна “ II степен (1871)

Орден „ Свети Владимир “ IV степен (1871)

Орден „ Свети Станислав “ I степен с мечове (1878)

Монаршеско снизхождение (1879)

Орден „ Свети Владимир “ III степен с мечове (1882)

Орден „ Света Анна “ I степен с мечове (1882)

Орден „ Свети Владимир “ II степен (1885)

Орден „ Белия орел “ (1890)

Монаршеско снизхождение (1890)

Височайше снизхождение (1895)

Височайша признателност (1897)

Орден „ Свети Александър Невски “ (1897)

Знак за отличие за XL (40) години безупречна работа на Георгиевска лента (1899)

Височайша признателност (1900)

Диамантени знаци към ордена „ Свети Александър Невски “ (1902)

Чуждестранни ордени:

Орден „ Червения орел “ II клас (1875)

Орден „ Короната “ II клас със звезда и мечове (1880)

Затова дано през днешния ден си спомним за Александър Лермонтов с респект.

И дано се поздравим, че сме свободни хора. Докато сме такива.

Защото империите към момента са живи – и на изток, и на запад. А в исторически проект те имат навика от време на време да дават независимост, от време на време да я лишават.

Историята не е единствено списък.

Тя е предизвестие.