6, а по-добре 7% изборна бариера – възможен изход от кризата в парламента
6, а по-добре 7% изборна преграда – вероятен излаз от рецесията в Народното събрание
Седем сигурни партии в идващия парламент и още две с капацитет. Това демонстрираха първите социологически изследвания за резултатите от изборите на 27 октомври за 51-о национално заседание.
Такъв парламент ще е по-раздробен даже от общо заседание на блока,
пошегува се сегашен народен представител, разяснявайки данните от изследването на “Тренд ”, които “24 часа ” разгласява тази седмица.
Според данните на социолозите от “Тренд ” на старта на акцията 7 обединения имат късмет
да прескочат 4-процентовата преграда. ГЕРБ-СДС резервира лидерската си позиция с 24,8% от гласовете. На второ място се подрежда “Възраждане ” с 15,6%, следвани от ПП-ДБ с 15,1%. Алиансът за права и свободи на Ахмед Доган би получил 8,5%, а след тях се подрежда “БСП – Обединена левица ” с 6,9%. Същите проценти като социалистите би получила и “Има подобен народ ”,
а “ДПС – Ново начало ” на Делян Пеевски – 5,8%.
В такава обстановка уравнението за сформиране на държавно управление след изборите става все по-сложно, като вместо досегашните трима играчи за кабинет след октомври ще е нужна към този момент четворна коалиция, прогнозира Димитър Ганев от “Тренд ”.
Според неговите калкулации ГЕРБ-СДС ще имат 71 депутати,
“Възраждане ” ще са с 45, ПП-ДБ с 43. Четвъртата парламентарна група би трябвало да е на “Алианс за права и свободи ” с 24-ма, Българска социалистическа партия и “Има подобен народ ” ще имат по 20 депутати, а “ДПС – Ново начало ” ще е със 17.
В такава настройка най-близо до болшинство би била коалиция сред ГЕРБ и “Възраждане ”,
която ще има 116 депутати поддръжка. Но даже и този неосъществим вид няма цялостно болшинство и за такова ще са му нужни или още една парламентарна група, или най-малко още петима депутати.
И това е оптимистичен вид, при който МЕЧ и “Величие ” остават под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание.
Политиците явно към този момент сами осъзнават, че за излизане от рецесията, в която избори се вършат на всеки 6-7 месеца, е нужна някаква смяна. Например в изборните правила. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първи се осмели да заприказва за смяна на Изборния кодекс. Той предложи смесена
изборна система от пропорционални листи и мажоритарно определени депутати.
Такава имаше през 2009 година, когато Борисов завоюва изборите, само че даже тази система не му донесе цялостно болшинство. Като опция предложи гръцката система, при която партията победител получава бонус депутати към групата си – прочее не за първи път Борисов приказва за това. По този метод се подсигурява ръководство и сформиране на държавно управление, само че другите партии дефинираха това като служебна победа, защото прогнозите са за изрично първо място на ГЕРБ-СДС на изборите.
В общественото пространство обаче към този момент беше стартирана тезата, че в опит да се спрат все по-фрагментиращите се парламенти
е допустимо партиите да вдигнат процентната преграда за влизане в Народното събрание. Според обява в седмичника “Филтър ” има кардинална сделка за това и концепцията се подкрепяла най-малко от ГЕРБ и ПП-ДБ.
Лансирането на тази концепция обществено явно цели да тества настройките на обществото.
Факт е обаче, че нарастване на изборната преграда, която в този момент е 4 на 100 от гласувалите, би имало позитивен резултат.
Още при повдигане на прага на 5% би трябвало да отпадне заплахата от влизане на 9 партии
в Народното събрание. Въпреки че картината в него няма да се промени изключително и съставянето на държавно управление още веднъж ще е мъчно.
При резултати, каквито предвижда “Тренд ”, и предел от 6% обаче парламентарните сили ще са единствено
шест. Отпада “ДПС – Ново начало ”. А ГЕРБ-СДС към този момент биха имали 77 депутати, “Възраждане ” ще са с 48, а ПП-ДБ с 47. “Алиансът за права и свободи ” ще е с 26, а Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ с по 21, демонстрират изчисленията на проф. Константинов. И една примерна управническа коалиция или “сглобка ” сред ГЕРБ и ПП-ДБ
ще има към този момент удобното болшинство от 124 народни представители зад тила си.
Още по-консолидиран би бил Народното събрание при преграда от 7%, демонстрират изчисленията на професора. Тогава в него ще влязат единствено 4 обединения. ГЕРБ ще има 93 мандата, “Възраждане ” ще е с 58, ПП-ДБ – с 57, и “Алианс за права и свободи ” ще е с 32. Тогава сглобка е математически допустима даже и сред ГЕРБ и алианса с болшинство от 125 депутати.
А коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ ще има 150 гласа и ще са им нужни единствено 10 за конституционни промени или за назначения на постове, за които се изисква квалифицирано болшинство.
Тези сметки обаче ще са годни единствено в случай че след следващия локаут в Народното събрание наесен в действителност се намерят задоволително партии, които да трансформират Изборния кодекс. И през април да се гласоподава по нови правила.
Седем сигурни партии в идващия парламент и още две с капацитет. Това демонстрираха първите социологически изследвания за резултатите от изборите на 27 октомври за 51-о национално заседание.
Такъв парламент ще е по-раздробен даже от общо заседание на блока,
пошегува се сегашен народен представител, разяснявайки данните от изследването на “Тренд ”, които “24 часа ” разгласява тази седмица.
Според данните на социолозите от “Тренд ” на старта на акцията 7 обединения имат късмет
да прескочат 4-процентовата преграда. ГЕРБ-СДС резервира лидерската си позиция с 24,8% от гласовете. На второ място се подрежда “Възраждане ” с 15,6%, следвани от ПП-ДБ с 15,1%. Алиансът за права и свободи на Ахмед Доган би получил 8,5%, а след тях се подрежда “БСП – Обединена левица ” с 6,9%. Същите проценти като социалистите би получила и “Има подобен народ ”,
а “ДПС – Ново начало ” на Делян Пеевски – 5,8%.
В такава обстановка уравнението за сформиране на държавно управление след изборите става все по-сложно, като вместо досегашните трима играчи за кабинет след октомври ще е нужна към този момент четворна коалиция, прогнозира Димитър Ганев от “Тренд ”.
Според неговите калкулации ГЕРБ-СДС ще имат 71 депутати,
“Възраждане ” ще са с 45, ПП-ДБ с 43. Четвъртата парламентарна група би трябвало да е на “Алианс за права и свободи ” с 24-ма, Българска социалистическа партия и “Има подобен народ ” ще имат по 20 депутати, а “ДПС – Ново начало ” ще е със 17.
В такава настройка най-близо до болшинство би била коалиция сред ГЕРБ и “Възраждане ”,
която ще има 116 депутати поддръжка. Но даже и този неосъществим вид няма цялостно болшинство и за такова ще са му нужни или още една парламентарна група, или най-малко още петима депутати.
И това е оптимистичен вид, при който МЕЧ и “Величие ” остават под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание.
Политиците явно към този момент сами осъзнават, че за излизане от рецесията, в която избори се вършат на всеки 6-7 месеца, е нужна някаква смяна. Например в изборните правила. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първи се осмели да заприказва за смяна на Изборния кодекс. Той предложи смесена
изборна система от пропорционални листи и мажоритарно определени депутати.
Такава имаше през 2009 година, когато Борисов завоюва изборите, само че даже тази система не му донесе цялостно болшинство. Като опция предложи гръцката система, при която партията победител получава бонус депутати към групата си – прочее не за първи път Борисов приказва за това. По този метод се подсигурява ръководство и сформиране на държавно управление, само че другите партии дефинираха това като служебна победа, защото прогнозите са за изрично първо място на ГЕРБ-СДС на изборите.
В общественото пространство обаче към този момент беше стартирана тезата, че в опит да се спрат все по-фрагментиращите се парламенти
е допустимо партиите да вдигнат процентната преграда за влизане в Народното събрание. Според обява в седмичника “Филтър ” има кардинална сделка за това и концепцията се подкрепяла най-малко от ГЕРБ и ПП-ДБ.
Лансирането на тази концепция обществено явно цели да тества настройките на обществото.
Факт е обаче, че нарастване на изборната преграда, която в този момент е 4 на 100 от гласувалите, би имало позитивен резултат.
Още при повдигане на прага на 5% би трябвало да отпадне заплахата от влизане на 9 партии
в Народното събрание. Въпреки че картината в него няма да се промени изключително и съставянето на държавно управление още веднъж ще е мъчно.
При резултати, каквито предвижда “Тренд ”, и предел от 6% обаче парламентарните сили ще са единствено
шест. Отпада “ДПС – Ново начало ”. А ГЕРБ-СДС към този момент биха имали 77 депутати, “Възраждане ” ще са с 48, а ПП-ДБ с 47. “Алиансът за права и свободи ” ще е с 26, а Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ с по 21, демонстрират изчисленията на проф. Константинов. И една примерна управническа коалиция или “сглобка ” сред ГЕРБ и ПП-ДБ
ще има към този момент удобното болшинство от 124 народни представители зад тила си.
Още по-консолидиран би бил Народното събрание при преграда от 7%, демонстрират изчисленията на професора. Тогава в него ще влязат единствено 4 обединения. ГЕРБ ще има 93 мандата, “Възраждане ” ще е с 58, ПП-ДБ – с 57, и “Алианс за права и свободи ” ще е с 32. Тогава сглобка е математически допустима даже и сред ГЕРБ и алианса с болшинство от 125 депутати.
А коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ ще има 150 гласа и ще са им нужни единствено 10 за конституционни промени или за назначения на постове, за които се изисква квалифицирано болшинство.
Тези сметки обаче ще са годни единствено в случай че след следващия локаут в Народното събрание наесен в действителност се намерят задоволително партии, които да трансформират Изборния кодекс. И през април да се гласоподава по нови правила.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ