Майка съм – нямам право да съм обидена
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше задремал в тоалетната.
7:35 Отиде на учебно заведение. Върна се – не запомнил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – не запомнил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с дребния от къщи. Разходката заран е потребна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си подвигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох дребния. Тръгнахме да търсим огромния. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това към този момент го казах…
13:20 Намерихме го в учебно заведение. Пързаляше се по леда, излъчваше благополучие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15.00 ч., не схванал по-рано. Изглежда комплициран и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по британски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е маркирана оценка 2 за контролното по британски. Изглежда разкаян. Не желал да ме разстройва. Беше безапелационен. Пих валериан. Изпитвах горест и засегнатост.
