5907,56 лв. е средният размер на натрупаните средства в индивидуалните

5907,56 лева е междинният размер на насъбраните средства в самостоятелните партиди на осигуряващите се за втора пенсия в универсалните фондове. Става въпрос за тези, за които в последните 12 месеца има импортирана най-малко една осигуровка. 

Това демонстрира статистика на Комисията за финансов контрол (КФН) за резултатите в спомагателното пенсионно обезпечаване за първото тримесечие на 2023 година

Увеличението е с 280,58 лева по отношение на междинните спестявания в края на 2022 година, само че единствено с към 100 лева повече от междинното струпване през декември 2021 година - последния месец преди началото на рецесията.

За първите три месеца на годината сме внесли приблизително по 275,71 лева осигуровки.

Плюсът над тези доходи е дребен, само че въпреки всичко го има - към нашите вноски фондовете са прибавили 4,87 лева Усреднените данни не са добър индикатор за положението на самостоятелните партиди, защото то варира в необятни граници и зависи от голям брой фактори като приход, дълготрайност на осигурителния интервал, постоянни приходи и прочие, предизвестяват специалистите на КФН.

Средното струпване в партидите се усилва на всички места като се изключи ДАЛЛБОГГ.

Само в четири фонда обаче нарастването е по-голямо от междинните приходи от осигуровки за трите месеца - " Доверие ", " ДСК-Родина ", " Алианц " и ОББ.

Резултатите са добра вест на фона на 2022 година, когато постъпленията от осигуровки не съумяха да покрият загубите от вложението на средствата и за доста хора резултатът в края на годината беше понижение на спестеното вместо нарастване.

В края на 2022 година междинният размер на насъбраните средства в дейните партиди беше 5626,98 лева, със 178,69 лева по-малко по отношение на положението на партидите през декември 2021 година

Намаление имаше, макар че през годината средностатистическият обезпечен е внесъл 992,76 лева осигуровки, написа " Сега ".

Нетните активи на 10-те фонда са се нараснали в края на март с над 900 млн. лева по отношение на края на 2022 година и те към този момент ръководят 17 455 346 000 лева

Брутните приходи от осигуровки за първите три месеца на тази година са към 560 млн. лева,

т.е. вложението на средствата е прибавило към 350 млн. лева по груби сметки (сумата евентуално е по-голяма, защото в сметката не влизат редица разноски на фондовете, например трансферирани партиди в Национален осигурителен институт и др.). В шест фонда има нарастване на чистите активи над брутните приходи от осигуровки.

Ако погледнем обаче две години обратно, обстановката не е добра.

Осем от девет фонда, в които се натрупат парите ни за втора пенсия, регистрират негативна рентабилност за интервала от 31 март 2021 година до 31 март 2023 година,

демонстрират данните на КФН. Отрицателната рентабилност варира от 1,17% до 4,70%, като най-ниска е тя за УПФ " ДСК-Родина ". Положителна рентабилност регистрира единствено един от по-малките като дял фондове - " ЦКБ-Сила " - 0,70 на 100. При професионалните пенсионни фондове, където наложително вноски вършат работещите първа и второкласен труд, има два фонда с позитивна рентабилност - ППФ " Съгласие " и ППФ " ЦКБ-Сила ".

Над 14 000 души към този момент получават някакъв вид заплащане от втория дирек. От тях единствено 1392 са с пенсия, т.е. имали са по-големи спестявания.

Според Кодекса за обществено обезпечаване, пожизнена втора пенсия може да бъде отпусната единствено на човек, който има задоволително насъбрани пари, тъй че да получава най-малко по 15% от минималната пенсия все още на пенсионирането до края на живота си. При минимална пенсия от 467 лева от средата на 2022 година насам, това значи, че хората, които са се пенсионирали след 1 юли 2022 година, би трябвало да получават най-малко по 70 лева на месец.

Натрупаните пари на обезпечените в частен фонд, които към този момент са сключили контракт за погашение на пенсиите, постъпват или във фондове за погашение на пожизнени пенсии (ФИПП) или във фондове за разсрочени заплащания (ФРП). И от тези фондове изплащат пенсиите. Към края на предходната година във фондове за погашение на пожизнени пенсии са постъпили 17,344 млн. лева

Пожизнените пенсии са в много необятни граници, само че най-често са към 100-250 лева на месец,

прецизира " Труд ".

12 802 души получават разсрочени заплащания, защото спестеното не им разрешава да взимат пожизнена пенсия, а и хората избират по-бързо да получат парите си. Във фондовете за разсрочени заплащания са преведени 63,977 млн. лева Това значи, че всеки обезпечен, който разсрочено ще получи парите си, има насъбрани приблизително по 5478 лева

Тези пари са задоволителни за приемане на пенсия от 304 лева в продължение на година и половина.

Всеки човек самичък взема решение дали да взима по-големи суми в продължение на по-малко време или по-малки суми, само че по-дълго. Според Кодекса са обществено обезпечаване има единствено две ограничавания — разсрочените пенсии не може да са по-големи от минималната пенсия при отпущането им и да са по-малки от 15% от минималната пенсия. При настоящата от средата на предходната година минимална пенсия това значи, че

разсрочените пенсии на хората, пенсионирали се след 1 юли 2022 година, може да са сред 70 лева и 467 лева

През първото тримесечие на 2023 година от фондовете за осъществяване на заплащания са изплатени 829 000 лева за пенсии, 13,676 млн. лева за разсрочено погашение на обезпечени лица и 58 000 лева на наследници на лица, получавали разсрочени заплащания.

Повечето хора, които към този момент са се пенсионирали и получават и втора пенсия, ще взимат пари от повсеместен пенсионен фонд единствено в продължение на година-година и половина.

Само към 8% са хората, които имат задоволително насъбрани пари в частния си фонд, с цел да получават пожизнена втора пенсия. Това излиза наяве от писмен отговор на служебния министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров на депутатски въпрос.