Галъп: Близо 60% от българите одобрявят работата на служебното правителство |
58,9% от българите утвърждават работата на служебното държавно управление, сочи проучване на социологическа организация " Галъп ".
Одобрението доминира при всички изследвани публични пластове, като се изключи последователите на ГЕРБ - 28,8% не утвърждават служебния кабинет.
Това е етапната равносметка в данните от сондаж в границите на ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Равносметката от дистанцията на времето занапред ще става значима. Обикновено, за всеобщото схващане са нужни и повече месеци, с цел да се доближи задоволителна известност и осведоменост.
На процедура тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и демонстрира публично усмиряване. То проличава и в отговорите на обичайния за „ Галъп интернешънъл болкан “ въпрос - накъде върви България.
В този въпрос от десетилетия доминират отрицателни отговори, само че в последните месеци техните дялове спадат и стартират да се връщат на равнищата преди ковид и политическата рецесия в страната. Сега 26,3% споделят, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо.
Само преди месеци обаче – през отминалата есен – дяловете на положително настроените бяха слезли до равнища към 16%, а на отрицателно настроените – се бяха повишили даже и до 67%. По-късно рутинизирането на политическата обстановка докара и до известно утешение, което продължи да се утвърждава с резултатите от изборите и с идването на служебния кабинет – като известна форма на ръководство.
Междувременно, персоналното доверие в Румен Радев е 64,3%, а недоверието е 22,2% . 12,5% се двоумят, а единствено 1% не са чували за Румен Радев.
Основните (и съвсем единствени) съперници на Радев са последователите на ГЕРБ. Доверието в Радев в последните месеци на процедура пораства – евентуално повода са точно дейностите на служебния кабинет. Така Радев резервира мястото си на най-харесвана фигура в българския политически развой и на единствена фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.
Проверено бе и отношението към имунизациите – в миг, в който се отбелязва начало на растеж на регистрираните случаи на ковид у нас. Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид, споделят 4,2% от българите. Ваксиниран/а съм с две дози от ваксина против ковид, настояват 16,7%, или общо към 900 хиляди души от общо към 5.5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни – както сочи и формалната статистика.
Не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам против ковид, настояват 27%. Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид, споделят 41,8%. Около една десета се затрудняват да отговорят. Данните, несъмнено, са декларативни, само че – както се вижда – на практика се покриват с формалната информация.
Сравнително високото число на отводи от имунизация се дължи на сложни фактори, като не на последно място евентуално идва и високият дял на преболедувалите у нас. Делът на отказващите имунизация преди миналата вълна на вируса беше 48%, т.е. малко по-висок спрямо юли , сочи проучването на социологическата организация.
Одобрението доминира при всички изследвани публични пластове, като се изключи последователите на ГЕРБ - 28,8% не утвърждават служебния кабинет.
Това е етапната равносметка в данните от сондаж в границите на ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Равносметката от дистанцията на времето занапред ще става значима. Обикновено, за всеобщото схващане са нужни и повече месеци, с цел да се доближи задоволителна известност и осведоменост.
На процедура тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и демонстрира публично усмиряване. То проличава и в отговорите на обичайния за „ Галъп интернешънъл болкан “ въпрос - накъде върви България.
В този въпрос от десетилетия доминират отрицателни отговори, само че в последните месеци техните дялове спадат и стартират да се връщат на равнищата преди ковид и политическата рецесия в страната. Сега 26,3% споделят, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо.
Само преди месеци обаче – през отминалата есен – дяловете на положително настроените бяха слезли до равнища към 16%, а на отрицателно настроените – се бяха повишили даже и до 67%. По-късно рутинизирането на политическата обстановка докара и до известно утешение, което продължи да се утвърждава с резултатите от изборите и с идването на служебния кабинет – като известна форма на ръководство.
Междувременно, персоналното доверие в Румен Радев е 64,3%, а недоверието е 22,2% . 12,5% се двоумят, а единствено 1% не са чували за Румен Радев.
Основните (и съвсем единствени) съперници на Радев са последователите на ГЕРБ. Доверието в Радев в последните месеци на процедура пораства – евентуално повода са точно дейностите на служебния кабинет. Така Радев резервира мястото си на най-харесвана фигура в българския политически развой и на единствена фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.
Проверено бе и отношението към имунизациите – в миг, в който се отбелязва начало на растеж на регистрираните случаи на ковид у нас. Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид, споделят 4,2% от българите. Ваксиниран/а съм с две дози от ваксина против ковид, настояват 16,7%, или общо към 900 хиляди души от общо към 5.5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни – както сочи и формалната статистика.
Не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам против ковид, настояват 27%. Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид, споделят 41,8%. Около една десета се затрудняват да отговорят. Данните, несъмнено, са декларативни, само че – както се вижда – на практика се покриват с формалната информация.
Сравнително високото число на отводи от имунизация се дължи на сложни фактори, като не на последно място евентуално идва и високият дял на преболедувалите у нас. Делът на отказващите имунизация преди миналата вълна на вируса беше 48%, т.е. малко по-висок спрямо юли , сочи проучването на социологическата организация.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ