Елена Йончева: Настояваме новинарските медии да получат специална помощ
577 депутати от всички политически групи поддържаха този апел към Европейската комисия и страните членки.
Европейският парламент чака Европейската комисия да „ насърчи уверено “ страните членки да усилят поддръжката за медиите и за културния бранш от средствата, предоставяни посредством техните утвърдени национални проекти за възстановяване; да се усили финансирането в другите стратегии за медии по линия на бюджета на Европейски Съюз до 2027 година Изрично се акцентира, че разпределянето на парите би трябвало да бъде по съответни критерии, тъй че да обезпечи самостоятелност и равнопоставеност. Особено внимание се обръща на дребните новинарски медии, на районните, както и на медиите, които работят на дребни пазари.
Европейският парламент предлага да се сътвори непрекъснат фонд на Европейски Съюз за културни и новинарски медии, който да подсигурява свободата на печата. Освен това европейските депутати предизвикват страните членки да употребяват данъчната си политика, с цел да подтикват медийното произвеждане, както и разпространяването и потреблението на новинарски услуги. Специалните данъчни политики би трябвало да оферират идентични условия за всички медии, в това число и на публицистите на свободна процедура.
Свободата и плурализмът на медиите са в основата на демокрацията и част от върховенството на закона, напомни Елена Йончева. Заедно с сътрудниците си тя приканва за обезпечаването на специфична поддръжка и отбрана на проверяващите публицисти, както и за ограничения против потреблението на правосъдни каузи за напън върху медии и цивилен деятели.
Прозрачността на финансирането на медиите е значима, с цел да се увеличи доверието на жителите в тях. Затова, а и с цел да се спре опцията ръководещите да си купуват удобно медийно отразяване като употребяват европейските средства, както се случваше до неотдавна в България, Елена Йончева упорства финансирането да се реализира от самостоятелен орган и по съответни критерии. Тя обърна внимание на апела към Европейската комисия да предизвиква поддръжката за медийни организации в страни, в които има проблеми с върховенството на закона.
Очаква се през 2022 година Европейската комисия да предложи закон за свободата на медиите.
Комисията да изследва по какъв начин новинарските медии в Европейски Съюз получават финансово подкрепяне, да създаде насоки за всички като употребява най-хубавите практики за обществено финансиране, желаят още европейските депутати. Европейският парламент също по този начин обръща внимание на органите за защита на конкуренцията да не позволяват сливания на новинарски медии, което се оправдава с последствията от рецесията, само че в дълготраен проект може да бъде пагубно за плурализма и безпристрастността на информацията.
Секторите на културата и творчеството, от които неразделна част са новинарският медиен и аудио-визуалният бранш, са измежду тези най-силно наранени от последствията от COVID-19. Най-вероятно те ще се възвръщат с по-умерени темпове, в сравнение с стопанската система на съответните страни, написа в резолюцията. Пандемията ненадейно спря вложенията в рекламата, които са главен източник на доходи за целия бранш. Според първичните оценки приходите от реклама са намалели с сред 20% и 80%.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Европейският парламент чака Европейската комисия да „ насърчи уверено “ страните членки да усилят поддръжката за медиите и за културния бранш от средствата, предоставяни посредством техните утвърдени национални проекти за възстановяване; да се усили финансирането в другите стратегии за медии по линия на бюджета на Европейски Съюз до 2027 година Изрично се акцентира, че разпределянето на парите би трябвало да бъде по съответни критерии, тъй че да обезпечи самостоятелност и равнопоставеност. Особено внимание се обръща на дребните новинарски медии, на районните, както и на медиите, които работят на дребни пазари.
Европейският парламент предлага да се сътвори непрекъснат фонд на Европейски Съюз за културни и новинарски медии, който да подсигурява свободата на печата. Освен това европейските депутати предизвикват страните членки да употребяват данъчната си политика, с цел да подтикват медийното произвеждане, както и разпространяването и потреблението на новинарски услуги. Специалните данъчни политики би трябвало да оферират идентични условия за всички медии, в това число и на публицистите на свободна процедура.
Свободата и плурализмът на медиите са в основата на демокрацията и част от върховенството на закона, напомни Елена Йончева. Заедно с сътрудниците си тя приканва за обезпечаването на специфична поддръжка и отбрана на проверяващите публицисти, както и за ограничения против потреблението на правосъдни каузи за напън върху медии и цивилен деятели.
Прозрачността на финансирането на медиите е значима, с цел да се увеличи доверието на жителите в тях. Затова, а и с цел да се спре опцията ръководещите да си купуват удобно медийно отразяване като употребяват европейските средства, както се случваше до неотдавна в България, Елена Йончева упорства финансирането да се реализира от самостоятелен орган и по съответни критерии. Тя обърна внимание на апела към Европейската комисия да предизвиква поддръжката за медийни организации в страни, в които има проблеми с върховенството на закона.
Очаква се през 2022 година Европейската комисия да предложи закон за свободата на медиите.
Комисията да изследва по какъв начин новинарските медии в Европейски Съюз получават финансово подкрепяне, да създаде насоки за всички като употребява най-хубавите практики за обществено финансиране, желаят още европейските депутати. Европейският парламент също по този начин обръща внимание на органите за защита на конкуренцията да не позволяват сливания на новинарски медии, което се оправдава с последствията от рецесията, само че в дълготраен проект може да бъде пагубно за плурализма и безпристрастността на информацията.
Секторите на културата и творчеството, от които неразделна част са новинарският медиен и аудио-визуалният бранш, са измежду тези най-силно наранени от последствията от COVID-19. Най-вероятно те ще се възвръщат с по-умерени темпове, в сравнение с стопанската система на съответните страни, написа в резолюцията. Пандемията ненадейно спря вложенията в рекламата, които са главен източник на доходи за целия бранш. Според първичните оценки приходите от реклама са намалели с сред 20% и 80%.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ