Деца подариха 570 любими книги на връстници СНИМКИ
570 книги потеглят към учебни библиотеки и детски градини в Пловдив. Събраха ги децата в самодейността „ Подари обичана книга, създай вълшебно коледно прекарване “. Тя бе оповестена от Центъра за поддръжка на личностното развитие-ОДК-Пловдив в навечерието на коледните празници, с цел да бъдат те споделени сред децата - посредством вълшебните мигове и завършения на пътешествието сред страниците на положителната детска книга.
Само за 4 дни самодейността събра стотици томчета с приказки, детски романи, енциклопедии.
Всеки от дребните благодетели от школите на Центъра за поддръжка на личностното развиване получи признателен адрес от екипа.
" Благодарим ви, че подкрепихте самодейността - споделят уредниците. - Похвално е решението ви да подарите ваша обичана книга на непознато малко творение. С това вие давате опция на други деца да откриват нови светове, да се допрян до знанието, да се поучат, да изпитат усеща и страсти, които вие сте претърпели, четейки книгата.
Няма по-хубаво от това да зарадваш някого, да поставиш началото на едно другарство, да положиш основите на моста, който те свързва с различен. Вашето присъединяване в самодейността е един прекрасен миг в живота ви, урок за добрина и образец за ентусиазъм. "
Инициаторите показват своята благодарност и към родителите: " Вярваме, че положителната постъпка на децата Ви е въодушевена от Вашия образец и мощна поддръжка. Когато си мислим какви желаеме да бъдат децaта ни, когато пораснат, сигурно си пожелаваме да бъдат положителни хора. Трябва да сте спокойни и задоволени, тъй като Вашите деца демонстрираха, че са положителни хора. Високо ценим поддръжката и отношението Ви към самодейността и имаме вяра, че всички дружно сме по-силни и по-успешни в името на положителното ".
Авторите на 76 приказки пък подариха своите истории на дребните читатели в първия народен книжовен конкурс " Приказки от мен за теб ". Десетте отличени са на уеб страницата на Центъра за поддръжка на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Публикува ги и в. " Марица " - с илюстрации на децата от Школата по изобразително изкуство с началник Николай Балдев.
Тъй като поради ограниченията против пандемията бе анулирана церемонията по награждаване на Празник на приказките, премиите на участниците от цялата страна към този момент са изпратени по пощата. Отличените създатели от Пловдив могат да си ги получат след новогодишните празници в ЦПЛР-ОДК-Пловдив.
Това е приказката на 9-годишната Лорин Йълдъръм и нейната майка.
Тя е от приказките, които не могат да бъдат измислени - нито от майките, нито от дъщерите, нито пък от тях дружно.
Защото е от приказките, които им се случват в действителност.
Имало едно време… Даже имало две времена - преди да се роди девойка Светулка и по-късно.
Името напълно й прилягало, тъй като била светлинката в своя дом. Но надълбоко в себе си девойка Светулка била уверена, че са й го избрали неправилно. Родила се в една ранна лятна заран - по тази причина повече би й подхождало девойка Слънчева. Но с родителите мъчно се спори, даже когато бъркат.
Всяка заран девойка Светулка си запалвала фенерчето и се отправяла към Началното учебно заведение по светулкология, фенерология и слънцелогия. Но преди да отлети, не пропущала да пожелае положително утро на госпожа Хортензия.
Някой път духал попътен палачинков вятър, когато някоя майка приготвяла палачинки на децата си и ароматът се носел из въздуха. Ако пък предната вечер им е правила пюре, в небето имало картофени облаци от парата от тенджерата, дори прехвърчал картофен дъждец.
Каквото и да било времето обаче, на входа постоянно я чакала положителната вуйна Цеци. Тя <210> се усмихвала, до момента в който си изтръска крилцата и си обуе пантофките.
Една заран девойка Светулка отворила вратата на класната стая и що да види? Всички се карали:
- Дразниш ме! - крещял един.
- Не желая да си ми другар! - викал различен.
Госпожица Светулка се стреснала от ненадейно предизвестие: „ Пази се-е-е-е-е…! “. Но към този момент било късно. Хвърлен молив уцелил фенерчето <210> и то се счупило. Помръкнала светлинката.
- Защо се карате!? - възкликнала девойка Светулка. - Не виждате ли, че когато някой е печален, престава да свети!?
Така в светулчения клас минавали дните - едни все се препирали, други опитвали да им опазят светлинките.
…Докато настъпили още по-трудни времена - в Светулченото царство пристигнала неприятна болест. Много фамилии се разболели. Някои светулки угаснали вечно.
За да не стигне болестта и до децата, затворили Началното учебно заведение по светулкология, фенерология и слънцелогия. Всички си останали у дома и първоначално били щастливи - имали си дребни екранчета, през които си говорели с учителите. Следобед обаче толкоз се уморявали и така им липсвало да поиграят дружно, че много си поплаквали, изключително над дилемите по математика. Даже били на косъм да изпратят писмо до кмета на Светулковия град с искане да забрани въобще смятането.
Родителите също се трудели у дома пред свои екранчета. Като гледала от градинската леха по какъв начин синкаво потрепват прозорчетата, госпожа Хортензия поклащала угрижено глава. Но напълно лекичко, с цел да не й се скапе фризурата. Защото си имала предписание, че тестванията би трябвало да се посрещат с съвършена розова прическа, даже когато всички са спрели да я виждат.
- Толкова работят, че към този момент нямат време да ме възпитават - оплакала й се девойка Светулка.
- Винаги можеш да поиграеш на гоненица в моите листа - успокоила я госпожа Хортензия. - Докато и другите си върнат насладата.
- Кога ще стане това? - трепнала вяра във фенерчето на девойка Светулка.
- Когато всички схванат какво благосъстояние е да са здрави и дружно - усмихнала се госпожа Хортензия и си напудрила носа, тъй като розовата пудра постоянно оказва помощ, когато не ти е изключително розово. - Когато осъзнаят какъв брой прелестно е да са другари, с цел да не му угасва на никого фенерчето. Че естествената светулкова светлинка е по-ярка и по-топла от екранчето на всяка машинка. И че родителите също би трябвало да намират време за игри. За да не стопират и те да блещукат.
Лорин Йълдъръм и нейната майка, отличени за авторски тандем от дете и възрастен
Само за 4 дни самодейността събра стотици томчета с приказки, детски романи, енциклопедии.
Всеки от дребните благодетели от школите на Центъра за поддръжка на личностното развиване получи признателен адрес от екипа.
" Благодарим ви, че подкрепихте самодейността - споделят уредниците. - Похвално е решението ви да подарите ваша обичана книга на непознато малко творение. С това вие давате опция на други деца да откриват нови светове, да се допрян до знанието, да се поучат, да изпитат усеща и страсти, които вие сте претърпели, четейки книгата.
Няма по-хубаво от това да зарадваш някого, да поставиш началото на едно другарство, да положиш основите на моста, който те свързва с различен. Вашето присъединяване в самодейността е един прекрасен миг в живота ви, урок за добрина и образец за ентусиазъм. "
Инициаторите показват своята благодарност и към родителите: " Вярваме, че положителната постъпка на децата Ви е въодушевена от Вашия образец и мощна поддръжка. Когато си мислим какви желаеме да бъдат децaта ни, когато пораснат, сигурно си пожелаваме да бъдат положителни хора. Трябва да сте спокойни и задоволени, тъй като Вашите деца демонстрираха, че са положителни хора. Високо ценим поддръжката и отношението Ви към самодейността и имаме вяра, че всички дружно сме по-силни и по-успешни в името на положителното ".
Авторите на 76 приказки пък подариха своите истории на дребните читатели в първия народен книжовен конкурс " Приказки от мен за теб ". Десетте отличени са на уеб страницата на Центъра за поддръжка на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Публикува ги и в. " Марица " - с илюстрации на децата от Школата по изобразително изкуство с началник Николай Балдев.
Тъй като поради ограниченията против пандемията бе анулирана церемонията по награждаване на Празник на приказките, премиите на участниците от цялата страна към този момент са изпратени по пощата. Отличените създатели от Пловдив могат да си ги получат след новогодишните празници в ЦПЛР-ОДК-Пловдив.
Това е приказката на 9-годишната Лорин Йълдъръм и нейната майка.
Тя е от приказките, които не могат да бъдат измислени - нито от майките, нито от дъщерите, нито пък от тях дружно.
Защото е от приказките, които им се случват в действителност.
Имало едно време… Даже имало две времена - преди да се роди девойка Светулка и по-късно.
Името напълно й прилягало, тъй като била светлинката в своя дом. Но надълбоко в себе си девойка Светулка била уверена, че са й го избрали неправилно. Родила се в една ранна лятна заран - по тази причина повече би й подхождало девойка Слънчева. Но с родителите мъчно се спори, даже когато бъркат.
Всяка заран девойка Светулка си запалвала фенерчето и се отправяла към Началното учебно заведение по светулкология, фенерология и слънцелогия. Но преди да отлети, не пропущала да пожелае положително утро на госпожа Хортензия.
Някой път духал попътен палачинков вятър, когато някоя майка приготвяла палачинки на децата си и ароматът се носел из въздуха. Ако пък предната вечер им е правила пюре, в небето имало картофени облаци от парата от тенджерата, дори прехвърчал картофен дъждец.
Каквото и да било времето обаче, на входа постоянно я чакала положителната вуйна Цеци. Тя <210> се усмихвала, до момента в който си изтръска крилцата и си обуе пантофките.
Една заран девойка Светулка отворила вратата на класната стая и що да види? Всички се карали:
- Дразниш ме! - крещял един.
- Не желая да си ми другар! - викал различен.
Госпожица Светулка се стреснала от ненадейно предизвестие: „ Пази се-е-е-е-е…! “. Но към този момент било късно. Хвърлен молив уцелил фенерчето <210> и то се счупило. Помръкнала светлинката.
- Защо се карате!? - възкликнала девойка Светулка. - Не виждате ли, че когато някой е печален, престава да свети!?
Така в светулчения клас минавали дните - едни все се препирали, други опитвали да им опазят светлинките.
…Докато настъпили още по-трудни времена - в Светулченото царство пристигнала неприятна болест. Много фамилии се разболели. Някои светулки угаснали вечно.
За да не стигне болестта и до децата, затворили Началното учебно заведение по светулкология, фенерология и слънцелогия. Всички си останали у дома и първоначално били щастливи - имали си дребни екранчета, през които си говорели с учителите. Следобед обаче толкоз се уморявали и така им липсвало да поиграят дружно, че много си поплаквали, изключително над дилемите по математика. Даже били на косъм да изпратят писмо до кмета на Светулковия град с искане да забрани въобще смятането.
Родителите също се трудели у дома пред свои екранчета. Като гледала от градинската леха по какъв начин синкаво потрепват прозорчетата, госпожа Хортензия поклащала угрижено глава. Но напълно лекичко, с цел да не й се скапе фризурата. Защото си имала предписание, че тестванията би трябвало да се посрещат с съвършена розова прическа, даже когато всички са спрели да я виждат.
- Толкова работят, че към този момент нямат време да ме възпитават - оплакала й се девойка Светулка.
- Винаги можеш да поиграеш на гоненица в моите листа - успокоила я госпожа Хортензия. - Докато и другите си върнат насладата.
- Кога ще стане това? - трепнала вяра във фенерчето на девойка Светулка.
- Когато всички схванат какво благосъстояние е да са здрави и дружно - усмихнала се госпожа Хортензия и си напудрила носа, тъй като розовата пудра постоянно оказва помощ, когато не ти е изключително розово. - Когато осъзнаят какъв брой прелестно е да са другари, с цел да не му угасва на никого фенерчето. Че естествената светулкова светлинка е по-ярка и по-топла от екранчето на всяка машинка. И че родителите също би трябвало да намират време за игри. За да не стопират и те да блещукат.
Лорин Йълдъръм и нейната майка, отличени за авторски тандем от дете и възрастен
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ