Над 46% от гражданите и над 66% от бизнеса одобряват влизането на България в еврозоната
56,3% от жителите считат, че България би трябвало да продължи консолидираното си в Европейския съюз Европейски Съюз, 64,3% от бизнеса – също.
46,5% от жителите изцяло или по-скоро утвърждават влизането на България в еврозоната, 46,8% по-скоро или въобще не утвърждават, а 6,7% не могат да преценяват. По отношение на бизнеса процентът на утвърждение е 66,3%, 33,6% по-скоро или въобще не утвърждават, 0,1% не могат да преценяват.
Това стана ясно по време на брифинг в Министерство на финансите (МФ), на който социологът от „ Алфа рисърч " Боряна Димитрова показа съществени акценти от национални представителни изследвания и качествено проучване за настройките на жители и бизнес „ Присъединяване на България към еврозоната " (април – май 2025).
Двете социологически изследвания, направени досега, демонстрират настройките на жителите и на бизнеса във връзка с въвеждането на единната европейска валута.
Преди това финансовият министър Теменужка Петкова означи, че на 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) излязоха с конвергентни отчети с позитивна оценка. „ България дава отговор на всички критерии за присъединение на България към еврозоната. Очакваме на 8 юли Съветът на Европейски Съюз да вземе дефинитивно решение за участието на България в еврозоната ", сподели тя.
Резултатите от социологическите изследвания демонстрират, че 35% от жителите са на мнение, че резултатите от въвеждането на еврото в България в кратковременен проект ще бъдат позитивни, 55,9% считат, че бъдат негативни, а 9,1% не могат да преценяват. Според 53,2% от бизнеса в кратковременен проект резултатите от въвеждането на еврото в страната ще са позитивни, 39,4% считат, че ще бъдат негативни, 7,4% не могат да преценяват.
В дълготраен проект, обаче, картината наподобява по-различна. 48% от жителите считат, че резултатите от въвеждането на еврото в България в дълготраен проект ще са позитивни, 39,1% са на мнение, че те ще са негативни, 12,9% не могат да преценяват. 60,5% от бизнеса счита, че резултатите ще бъдат позитивни, 35,1% - че ще бъдат негативни, 4,4% не могат да преценяват.
Притесненията в кратковременен проект, обърна внимание социологът, са подбудени от стопански терзания, само че и от някои манипулативни изказвания или липса на информация. „ Притесненията в кратковременен проект са налице, те са и резултатът, който е концентрирал тези терзания след изказването на президента ", добави Димитрова.
Най-важните положителни резултати за жителите са улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (според 61,1%), хората няма да губят от обмяната на левове в евро и назад (според 44,3%), улеснена търговия с другите с другите европейски страни (според 33,8%), парите в банките ще бъдат заменени в евро гратис (според 21,8%), България ще затвърди европейската си принадлежност и няма да бъде оставена в друга зона на въздействие (според 19,3%). „ Още тук прави усещане, че е ниска степента на осведоменост, че парите в банките ще бъдат обменени гратис ", уточни социологът.
Позитивните резултати от въвеждането на еврото съгласно бизнеса са намаляването на транзакционните разноски (според 39,2%), увеличение на интереса за вложение в България (според 38%), възстановяване конкурентоспособността на бизнеса (според 28,8%), понижаване разноските за привличане на задгранични сътрудници (според 26,8%) и понижаване на лихвите по заемите (според 26,2%).
Гражданите показват и предстоящите отрицателни резултати. Според 65,5% от тях ще се покачат цените на стоките 59,4% считат, че ще се усили инфлацията, 55,9% мислят, че ще има риск от измами и/или изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци. Според 48% ще е мъчно за хората да се ориентират в новите парични средства, а 39,3% имат вяра, че ще намалеят заплатите и/или пенсиите на хората.
От бизнеса пък означават следните терзания: ще се усилят цените на стоките ни (според 42,8%), ще се усилят разноските за работна ръка (според 38%), ще се усилят цените, на които купуваме първични материали (според 35,4%), ще е доста мъчно за микробизнеса да се приспособява (според 30,4%), ще е мъчно превалутирането на цените (12,6%).
Хората, които в най-голяма степен поддържат присъединението на България към еврозоната, са тези в по-млада и междинна (активна) възраст, освен в София, само че и в регионалните центрове, както и хора, които работят в съвременни промишлености, в които виждат своите вероятности за работа, за развиване, за приходи.
Страховете са съсредоточени главно при по-възрастните хора и най-много при самотните възрастни хора, при хора с увреждания при по-високите възрастни групи, както и при хора в междинна възраст със приблизително обучение, които са доста дейни консуматори на обществените мрежи.
Бизнесът, който изпитва терзания, е микробизнесът.
От социологическите изследвания стана ясно, че 51,2% от българите са употребявали евро през последната година. При бизнеса 67% дават отговор, че са употребявали евро при разплащане с сътрудници, контрагенти, клиенти.
На въпроса „ Ако би трябвало да продадете собствен апартамент, къща, аграрен парцел, кола или други, в коя валута бихте оповестили цената? ", 51,6% от хората дават отговор „ в евро ".
Социологът уточни, че по директни или косвени наблюдения 69% от хората, които пътуват в страни от Европейски Съюз, споделят, че в страните от еврозоната се живее по-добре.
„ Едно е несъмнено ясно от двете изследвания и това е, че в дълготраен проект преобладаващата част от българското общество изрично декларира, че изгодите от участието на България в еврозоната са доста ясни и безапелационни. Това е извънредно значим знак ", сподели финансовият министър и увери, че държавното управление работи извънредно в посока да даде на жителите справедлива информация.
Попитана тя ли е предложила Горица Грънчарова-Кожарева за член на Надзорния съвет на Българската банка за развиване (ББР), Петкова не даде съответен отговор, а съобщи, че всичко е според разпоредбите и откакто министърът е принципал, явно е със единодушието на министъра. „ ББР има правила, на база на които прави този вид действия ", добави Петкова.
Приходите несъмнено бележат растеж. Вярвам, че сътрудниците в Национална агенция за приходите и в Агенция „ Митници " са на своите места и те ще свършат своята работа оптимално професионално, тъй че да можем да създадем допустимо осъществяването на приходите за 2025 година, разяснява още финансовият министър.
46,5% от жителите изцяло или по-скоро утвърждават влизането на България в еврозоната, 46,8% по-скоро или въобще не утвърждават, а 6,7% не могат да преценяват. По отношение на бизнеса процентът на утвърждение е 66,3%, 33,6% по-скоро или въобще не утвърждават, 0,1% не могат да преценяват.
Това стана ясно по време на брифинг в Министерство на финансите (МФ), на който социологът от „ Алфа рисърч " Боряна Димитрова показа съществени акценти от национални представителни изследвания и качествено проучване за настройките на жители и бизнес „ Присъединяване на България към еврозоната " (април – май 2025).
Двете социологически изследвания, направени досега, демонстрират настройките на жителите и на бизнеса във връзка с въвеждането на единната европейска валута.
Преди това финансовият министър Теменужка Петкова означи, че на 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) излязоха с конвергентни отчети с позитивна оценка. „ България дава отговор на всички критерии за присъединение на България към еврозоната. Очакваме на 8 юли Съветът на Европейски Съюз да вземе дефинитивно решение за участието на България в еврозоната ", сподели тя.
Резултатите от социологическите изследвания демонстрират, че 35% от жителите са на мнение, че резултатите от въвеждането на еврото в България в кратковременен проект ще бъдат позитивни, 55,9% считат, че бъдат негативни, а 9,1% не могат да преценяват. Според 53,2% от бизнеса в кратковременен проект резултатите от въвеждането на еврото в страната ще са позитивни, 39,4% считат, че ще бъдат негативни, 7,4% не могат да преценяват.
В дълготраен проект, обаче, картината наподобява по-различна. 48% от жителите считат, че резултатите от въвеждането на еврото в България в дълготраен проект ще са позитивни, 39,1% са на мнение, че те ще са негативни, 12,9% не могат да преценяват. 60,5% от бизнеса счита, че резултатите ще бъдат позитивни, 35,1% - че ще бъдат негативни, 4,4% не могат да преценяват.
Притесненията в кратковременен проект, обърна внимание социологът, са подбудени от стопански терзания, само че и от някои манипулативни изказвания или липса на информация. „ Притесненията в кратковременен проект са налице, те са и резултатът, който е концентрирал тези терзания след изказването на президента ", добави Димитрова.
Най-важните положителни резултати за жителите са улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (според 61,1%), хората няма да губят от обмяната на левове в евро и назад (според 44,3%), улеснена търговия с другите с другите европейски страни (според 33,8%), парите в банките ще бъдат заменени в евро гратис (според 21,8%), България ще затвърди европейската си принадлежност и няма да бъде оставена в друга зона на въздействие (според 19,3%). „ Още тук прави усещане, че е ниска степента на осведоменост, че парите в банките ще бъдат обменени гратис ", уточни социологът.
Позитивните резултати от въвеждането на еврото съгласно бизнеса са намаляването на транзакционните разноски (според 39,2%), увеличение на интереса за вложение в България (според 38%), възстановяване конкурентоспособността на бизнеса (според 28,8%), понижаване разноските за привличане на задгранични сътрудници (според 26,8%) и понижаване на лихвите по заемите (според 26,2%).
Гражданите показват и предстоящите отрицателни резултати. Според 65,5% от тях ще се покачат цените на стоките 59,4% считат, че ще се усили инфлацията, 55,9% мислят, че ще има риск от измами и/или изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци. Според 48% ще е мъчно за хората да се ориентират в новите парични средства, а 39,3% имат вяра, че ще намалеят заплатите и/или пенсиите на хората.
От бизнеса пък означават следните терзания: ще се усилят цените на стоките ни (според 42,8%), ще се усилят разноските за работна ръка (според 38%), ще се усилят цените, на които купуваме първични материали (според 35,4%), ще е доста мъчно за микробизнеса да се приспособява (според 30,4%), ще е мъчно превалутирането на цените (12,6%).
Хората, които в най-голяма степен поддържат присъединението на България към еврозоната, са тези в по-млада и междинна (активна) възраст, освен в София, само че и в регионалните центрове, както и хора, които работят в съвременни промишлености, в които виждат своите вероятности за работа, за развиване, за приходи.
Страховете са съсредоточени главно при по-възрастните хора и най-много при самотните възрастни хора, при хора с увреждания при по-високите възрастни групи, както и при хора в междинна възраст със приблизително обучение, които са доста дейни консуматори на обществените мрежи.
Бизнесът, който изпитва терзания, е микробизнесът.
От социологическите изследвания стана ясно, че 51,2% от българите са употребявали евро през последната година. При бизнеса 67% дават отговор, че са употребявали евро при разплащане с сътрудници, контрагенти, клиенти.
На въпроса „ Ако би трябвало да продадете собствен апартамент, къща, аграрен парцел, кола или други, в коя валута бихте оповестили цената? ", 51,6% от хората дават отговор „ в евро ".
Социологът уточни, че по директни или косвени наблюдения 69% от хората, които пътуват в страни от Европейски Съюз, споделят, че в страните от еврозоната се живее по-добре.
„ Едно е несъмнено ясно от двете изследвания и това е, че в дълготраен проект преобладаващата част от българското общество изрично декларира, че изгодите от участието на България в еврозоната са доста ясни и безапелационни. Това е извънредно значим знак ", сподели финансовият министър и увери, че държавното управление работи извънредно в посока да даде на жителите справедлива информация.
Попитана тя ли е предложила Горица Грънчарова-Кожарева за член на Надзорния съвет на Българската банка за развиване (ББР), Петкова не даде съответен отговор, а съобщи, че всичко е според разпоредбите и откакто министърът е принципал, явно е със единодушието на министъра. „ ББР има правила, на база на които прави този вид действия ", добави Петкова.
Приходите несъмнено бележат растеж. Вярвам, че сътрудниците в Национална агенция за приходите и в Агенция „ Митници " са на своите места и те ще свършат своята работа оптимално професионално, тъй че да можем да създадем допустимо осъществяването на приходите за 2025 година, разяснява още финансовият министър.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ