55% от българите подкрепят членството в ЕС. Тази подкрепа е

55% от българите поддържат участието в Европейски Съюз. Тази поддръжка е по-ниска от междинната за Европейски Съюз, само че бележи растеж от 6 процентни пункта спрямо 2016 година

Това излиза наяве от изследване на Евробарометър за възгледите на жителите по отношение на Европейския съюз и Европейския парламент.

Като цяло има нарастване с 4 процентни пункта на броя на европейците, смятащи, че страната им има изгода от участието си в Европейски Съюз. В това са уверени 64% от жителите на континента.
57% от европейците имат вяра, че участието в Европейски Съюз е нещо положително. Такива бяха настроенията и през 2007 година преди международната икономическа рецесия. Също по този начин 47% от европейците считат, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, което е най-хубавият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 година
Проучването „ Парламетър “ 2017 на Евробарометър е извършено измежду 27 881 жители в 28-те страни членки на Европейски Съюз.

Фокусът на изследването на „ Парламетър “ е върху публичните настройки по отношение на участието в Европейски Съюз и изгодите от него, целите, дейностите и задачата на Европейския парламент, както и дали гласът на жителите се чува на европейско равнище. Проучването удостоверява все по-благоприятното отношение на жителите към Европейски Съюз, наклонност, следена в изследванията от 2016 година насам.

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни съобщи: „ Резултатът от изследването е доста позитивен и окуражаващ. Данните демонстрират, че доверието в нашите институции и нашата работа продължава да нараства и че излизаме от рецесията от последните години. Естествено, в някои области възгледите варират от една страна членка до друга. Това би трябвало в допълнение да ни стимулира да задълбочим напъните си за справяне със страховете на хората. Европейците все по-често виждат Европейски Съюз като основна фигура, когато става въпрос за справяне с огромни провокации и за отбраната им от общи закани като тероризма, безработицата, бедността и общественото изключване. За нас като Парламент на жителите това значи, че би трябвало да реализираме резултати и че ще работим още по-усилено, с цел да отговорим на очакванията и упованията на хората. Също по този начин одобрявам данните от изследването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе основна роля при образуването на бъдещето на Европейски Съюз. Най-подходящото място за спор за това какъв би трябвало да бъде Европейски Съюз, какви задания би трябвало да извършва или какви пълномощия би трябвало да има, е тук, в Европейския парламент “.

Доверието на жителите в Парламента се усилва

33% от европейските жители имат позитивна настройка към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 година За България делът на утвърждение е 49%, като нарастването е с 11 пункта, а това е вторият най-хубав резултат в Европейски Съюз след Ирландия. Европейският парламент има безпристрастен имидж измежду 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско по отношение на предходното проучване), а отрицателният имидж е понижен със 7 пункта до 21%. За България резултатите са надлежно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).

Повече от половината интервюирани (55%) декларират интереса си към Европейските избори през 2019 година, а 47% смятат, че Парламентът би трябвало да играе по-голяма роля в бъдеще.

Предишното изследване, извършено през март 2017 година, към този момент сподели, че жителите от ден на ден осъзнават, че Европейски Съюз работи от тяхно име в области, които смятат за значими. В допълнение на възходящото самопризнание за дейностите на Европейски Съюз в тези предпочитани сфери, ползата към Европейски Съюз остава висок и непрекъснато нараства в последните години достигайки до 57% през септември.

Европейските жители чакат, че Европейски Съюз ще ги пази от избрани закани. Основните опасности, при които европейците желаят намесата на Европейски Съюз, са тероризъм (58%), безработица (43%), беднотия и обществено изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората показват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), проведената престъпност (22%), въоръжените спорове (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), хакерските атаки, обществения дъмпинг и заканите за неприкосновеността на персоналните данни (9% всяка).

Основните предпочитани области, в които българите желаят повече дейности от страна на Европейски Съюз, дават отговор на тези в Съюза: битката с тероризма (61%), бедността и общественото изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват казусът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), проведената престъпност (24%), въоръжените спорове (23%), общественият дъмпинг (21%). Най-малко интервенция от Европейски Съюз българите желаят при отбраната от хакерски атаки (11%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), заканите за неприкосновеността на персоналните данни (8% всяка).

Европейските жители чакат Съюзът да обезпечи отбрана на главните им права (44%), правото на свободно напредване, работа и обучение в Европейски Съюз (36%), на труд (34%), на съответни пенсии (34%) и на постоянна стопанска система (33%). В частност, те чакат Европейски Съюз да пази човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието сред мъже и дами (32%).
Хората чакат Екологичен потенциал да поддържа дейности против бедността и общественото изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата измежду младежите (31%).