55% от българите обичат да слушат музика в ежедневието си,

55% от българите обичат да слушат музика в всекидневието си, тъй като им работи успокояващо и усъвършенства настроението им. Много от тях слушат главно или най-вече българска музика, само че обичат и непозната.

Качеството на музиката също е значимо за тях, а освен нейният генезис. Радиото остава водач измежду източниците на музика у нас, само че от ден на ден българи се обръщат и към музикалните стрийминг платформи и са склонни да заплащат за това. Радиото е следвано от малкия екран като източник на музика. Youtube също е постоянно употребен за музика от българите.

Най-предпочитаните жанрове на българите са поп-фолк, поп и сцена. Те са съвсем по равно разпределени измежду желанията на слушателите.



Това са единствено част от изводите от първото представително широкообхватно изследване на музикалните настройки на българите.

" Музикалните привички на българите " е осъществено по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център „ ТРЕНД “. Допитването е извършено в интервала 22 ноември - 9 декември 2023г. сред 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 година, от всички административни области на страната.

„ Българите доста обичаме да слушаме музика, въпреки и не всеки път да плащаме за нея. Но започваме да я ценим и разбираме, че тя има стойност и от ден на ден се нагласяме и да платим, когато желаеме доста добра музика “, разяснява за bTV Петя Точарова, изпълнителен шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти.
  „ 4 от 10 души слушат напълно или съвсем напълно българска музика, само че задграничната музика също има своя дял. 27% избират задгранична музика, а единствено 4% споделят, че изобщо не слушат българска музика. Населеното място също въздейства на това. В София хората са по-отворени към задграничната музика “, уточни Димитра Воева от социологическа организация " ТРЕНД ".   В изследването се открояват и най-слушаните жанрове. Това са поп музиката, поп фолк, сцена, рок музиката и националната музика. Попът и чалгата имат еднообразно разпространяване – по 1/3 слушат тези стилове. В другите демографски групи дяловете им варират.     „ При хората с висше обучение ножицата сред чалга и поп се отваря по-значително. Те в по огромна степен избират поп музиката. Естрадата също се слуша малко повече от висшисти, при класическата музика също ясно се вижда тази разлика. Влияние оказват и поколенческите разграничи. При по-възрастните – над 50 години, чалгата е изместена от националната музика и естрадата. Докато тези два стила рядко участват измежду почитанията на най-младите “, разяснява Димитра Воева.   3% от хората показват, че обичат да слушат джаз.   „ Дяловете на пиратство за високи. Около 1/5 признават, че са теглили от Youtube музикален аудио файл/ 12% признават, че го вършат от уеб сайтове за торенти. Голям дял от запитаните обаче не дават отговор на този въпрос “, уточни още тя.   11% купуват компакт дискове, а плочи – 3%. Близо 1/3 от запитаните показват, че обичат да посещават концерти. Това не се въздейства от приходите им, а до каква степен обичат музиката.   " Близо сме до другите страни в западния свят и сме много в крайник ", посочи Петя Точарова.