Проучване: Половината българи не си харесват демокрацията, но въпреки това...
55 на 100 от българите не са удовлетворени от метода, по който работи демокрацията в страната ни, само че също по този начин 59 на 100 от сънародниците ни считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това сочат данни от изследването „ Парламентарен барометър “ за тази година, осъществено от Европейския парламент.
Макар повече от половината българи да са недоволни от демокрацията у нас, над половината са задоволени от метода, по който тя действа в Европейски Съюз, демонстрира изследването.
Евроскептиците или тези, които считат, че участието на страната ни в общността е нещо неприятно, са едвам 9 на 100, като 32 на 100 го дефинират като нито положително, нито неприятно. Най-силна е поддръжката му измежду младежите на възраст сред 15 и 24 години - 67 на 100 или с 3 на 100 повече, в сравнение с запитаните от всички страни-членки.
Като съществени действия, по които съгласно сънародниците ни би трябвало да работи Европейският парламент, те показват преди всичко битката със обществената изолираност и бедността и незабавно по-късно с еднакъв брой гласове основаването на верните условия за стопански напредък и вложения и подобряването на правата на потребителите и качеството и достъпа до здравни услуги.
Малко повече от 1/3 от запитаните българи по отношение на другите жители от Европейски Съюз са на мнение, че приоритет на Европарламента би трябвало да бъде битката с измененията в климата, което е и приоритет на комисията Фон дер Лайен.
Като съществени проблеми, свързани с измененията в околната среда, сънародниците ни показват преди всичко замърсяването на въздуха и по-късно на реките, езерата и подпочвените води. Най-голяма част от запитаните българи са на мнение, че Европейският парламент би трябвало предпочитано да пази солидарността сред страните-членки, човешките права в международен мащаб и свободата на словото.
Макар повече от половината българи да са недоволни от демокрацията у нас, над половината са задоволени от метода, по който тя действа в Европейски Съюз, демонстрира изследването.
Евроскептиците или тези, които считат, че участието на страната ни в общността е нещо неприятно, са едвам 9 на 100, като 32 на 100 го дефинират като нито положително, нито неприятно. Най-силна е поддръжката му измежду младежите на възраст сред 15 и 24 години - 67 на 100 или с 3 на 100 повече, в сравнение с запитаните от всички страни-членки.
Като съществени действия, по които съгласно сънародниците ни би трябвало да работи Европейският парламент, те показват преди всичко битката със обществената изолираност и бедността и незабавно по-късно с еднакъв брой гласове основаването на верните условия за стопански напредък и вложения и подобряването на правата на потребителите и качеството и достъпа до здравни услуги.
Малко повече от 1/3 от запитаните българи по отношение на другите жители от Европейски Съюз са на мнение, че приоритет на Европарламента би трябвало да бъде битката с измененията в климата, което е и приоритет на комисията Фон дер Лайен.
Като съществени проблеми, свързани с измененията в околната среда, сънародниците ни показват преди всичко замърсяването на въздуха и по-късно на реките, езерата и подпочвените води. Най-голяма част от запитаните българи са на мнение, че Европейският парламент би трябвало предпочитано да пази солидарността сред страните-членки, човешките права в международен мащаб и свободата на словото.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ