55 години щеше да навърши днес един от най-ярките български

55 години щеше да навърши през днешния ден един от най-ярките български футболисти в историята на тази игра - Трифон Иванов. Трудно ни е да повярваме, че той не е измежду нас, макар че минаха към този момент близо 4 години и половина откогато ни напусна. Изключително мъчно е да се написа за хора като Трифон Иванов, тъй като той не бе нито спорна персона, с цел да припомняме черти от характера му, нито има някакви даже и минимални белези на средностатистическия човек на нашето съвремие. Трифон Иванов като че ли бе изваян от някой биолог-психотерапевт, който бе събрал на едно място всичко, което би трябвало да има един човек, който на всичкото от горната страна бе решил да радва всички в близост със спортните си изяви.

И все пак ще се опитаме да си спомним за огромния Трифон Иванов с дребна игра на числа, тъй като в действителност има най-малко 55 мотива да кажем, че Туньо си отиде без време и остави след себе си диря, която няма по какъв начин да бъде заличена след още 55 години.

55 последователи на ЦСКА биха изтъкнали 55 аргументи, заради които са обичали безусловно Трифон Иванов и още 55 аргументи, заради които почитат паметта му безусловно. Туньо бе породист армеец, макар че не е роден и израснал в София. Той бе от малцината, които усещаха алената концепция в най-чистия й тип.

55 последователи на Левски, определени на инцидентен принцип, биха изтъкнали най-малко 55 аргументи, заради които са симпатизирали на Трифон Иванов, макар че той бе от другия огромен тим. Туньо нито веднъж не се заяде със сините, нито веднъж не направи крива физиономия с изключение на чисто спортна завист по адрес на някой левскар. Широко скроената му душа му разреши да постави шал на Левски в агитката на сините на стадион в Грац на гостуването на Щурм. Трифон не отхвърли да се снима с никой от последователите. А по-късно никой почитател на ЦСКА не обели дума срещу това негово действие. Туньо можеше да си разреши всичко, а и всичко му бе разрешено. И никой не го мразеше. Той не можеше да провокира ненавист или злоба. Него го обичаха всички.

55 футболни последователи, които не симпатизират нито на ЦСКА, нито на Левски, имат най-малко 55 аргументи в идващите години да съпоставят всеки централен бранител на националния тим с Трифон Иванов. След доста години неговото име ще е база за съпоставяне, тъй като бе един от най-здравите на този пост. Железния бранител е псевдоним, който Туньо си извоюва самичък с помощта на непоколебимите си изяви.

55 колекционери на видеокадри с красиви голове биха сложили във безконечната си ранглиста оня паметен миг, в който Трифон Иванов с удар от въздуха отвън наказателното поле едвам не скъса мрежата на вратата на Уелс. Компютър да го бе пресметнал, щеше да сбърка нещо. Брилянтно центриране от корнер на Краси Балъков и феноменално воле на Туньо. Вратарят на Уелс Невил Саутол, даже и да беше под 100 кг, отново нямаше да има никакъв късмет да види топката, преди да се наведе да я извади от мрежата си.

55 пъти минимум български фамилии са включвали тв приемниците си, с цел да гледат футболен мач единствено тъй като на терена е Трифон Иванов. Ако в словесния мир има дума " българщина ", парченце от нея е измислена единствено поради такива индивиди като Трифон. Непредубедените фенове желаеха да видят най-малко един, който ще оправдае възприятията им. Туньо бе знак на самоотвержената игра и безкрайната лоялност на колектива. Той бе на първо място огромен човек, огромен другар, а по-късно огромен футболист.

ТОВА БЕ ТРИФОН ИВАНОВ
Роден на 27 юли 1965 година
Починал на 13 февруари 2016 година
Пост: Централен бранител

ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА
Години Клуб Мачове Голове
1983-88 Етър 62 7
1988-90 ЦСКА 64 8
1990-93 Бетис 52 9
1991 Етър (наем) 12 1
1992 ЦСКА (наем) 12 1
1993-95 Нюшател Ксамакс 25 3
1995 ЦСКА (наем) 7 -
1995-97 Рапид Виена 53 7
1997-98 Аустрия Виена 11 -
1998 ЦСКА (наем) 10 1
1998-01 Флорисдорфер 52 8
ОБЩО 353 45

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
Години
1988-98
Мачове: 76
Голове: 6 Желю Станков, " Тема Спорт "