54.1% от българите подкрепят увеличението на минималната работна заплата, като

54.1% от българите поддържат нарастването на минималната работна заплата, като 1/3 от тях считат, че би трябвало да е равна на заплатата за прехрана на живот.

Това стана ясно при показване на националното представително проучване на КНСБ и социологическа организация " Мяра ", извършено в интервала 30 октомври - 7 ноември по метода на националното представително изследване по метода " Лице в лице ". То е направено измежду 804 български жители.

86.1% от хората пък показват изрично, че полученият през тази година растеж на възнагражденията не е задоволителен.

Налице е ясна социална поддръжка за нарастване на размера на минималната заплата като належащо социално-икономическо деяние. Подкрепата е висока измежду всички заети лица, както от държавния (54%), по този начин и от частния бранш (59%). Същото мнение се споделя и от групата на безработните лица. Негативно настроените към нарастването на МРЗ са най-силно изразени в групата на самонаетите/собствениците на бизнес (27.7%), което дава отговор на търсенето на по-високи облаги с които да разполагат.

Властта се разбра за Бюджет 2026 - МРЗ и майчинството ще са по-високи

Предлага се минималната заплата да бъде 620 евро или 1213 лева

Наблюдава се и мощна поддръжка от лицата с главно и по-ниско обучение (59.9%), отразяващо обстоятелството, че те заемат нискоквалифицирани работни места, постоянно с по-ниско или минимално възнаграждение. Докато при висшистите са регистрирани най-високи равнища на отменяне на растежа на МРЗ (20.2%), което отразява по-доброто им позициониране на пазара на труда.

Силна фрагментация се следи на степента на нарастване на заплатата.

42.5% са получили нарастване на възнагражденията 10-15%. С максимален дял е групата с приход в диапазон 2000-3000 лева

Тревожен е фактът, че 31.6% от интервюираните оповестяват за нарастване до 5%, което едва покрива средногодишната инфлация за 2024 година от 2.4%.

Значими са разликите съгласно вида обитаемо място: най-често растеж до 5% регистрират респондентите от регионалните градове (39.4%).

Проучването подчертава, че усещането за непълнота е съвсем универсално: 86.1% споделят, че не, " Не е задоволително " нарастването на трудовото заплащане и единствено 11.1% го дефинират като " задоволително ". Най-висок дял незадоволеност се споделя от хората, които взимат заплата до 2000 лева От тях близо 90% показват, че са неудовлетворени.

КНСБ и АИКБ спорят за размера на МРЗ, само че са единни против разноските за администрацията

Пламен Димитров и Васил Велев се оповестиха за бистрота при правенето на бюджета

Най-недоволни от степента на нарастване на заплатите са жителите на регионалните градове (89%) и лицата с главно или по-ниско обучение (91.4%). Дори измежду висшистите 80.8% считат растежа за непълен.

Огромна остава несигурността измежду запитаните - 51.7%, по отношение на модела на нарастване на възнагражденията в народен мащаб - над 1/2 от запитаните не могат да дадат отговор или да образуват мнение по тематиката.

Налице е и фрагментация на мненията по отношение на нуждата от приравняване на минималната заплата към размера на заплатата за прехрана на живот. Около 1/3 от общата цялост (32%) поддържат сходна стъпка. На противоположното мнение са 29 на 100. Извън тези групи остават по-голяма част от респондентите, които все още изпитат усложнение да дадат своето обективно мнение. Изведените резултати сочат към нуждата от по-широко осведомление на българската общност по отношение на концепцията на заплатата за прехрана.