532 г. – В Константинопол въстанието Ника, насочено срещу високите

532 година – В Константинопол въстанието Ника, ориентирано против високите налози и корупцията при император Юстиниан I, е потушено грубо от бойците на Велизарий, избити са към 30 000 души.

1535 година – Испански завоеватели основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу – Лима.

1701 година – Коронован е първият пруски крал Фридрих I.

1825 година – Открита е сегашната постройка на Болшой спектакъл в Москва.

1871 година – Във Версайския замък е провъзгласено обединяването на Прусия, Елзас и Лотарингия в Германска империя (Вторият райх), за император е коронован Вилхелм I, a за канцлер Ото декор Бисмарк.

1911 година – Осъществено е първото кацане на аероплан върху палубата на транспортен съд.

1919 година – Започва работа Парижката мирна конференция за разработване на мирните контракти след Първата международна война.

1943 година – Втората международна война: Съветската армия пробива блокадата на Ленинград.

1945 година – Втората международна война: Британският министър председател Уинстън Чърчил приканва Нацистка Германия да разгласи капитулация.

1956 година – Влиза в деяние първата българска радиорелейна линия сред София и Пловдив.

1960 година – Във Варна е учредено държавното издателство Георги Бакалов.

1964 година – Започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. (разрушен 2001 г.)

1985 година – На среща на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия с първите секретари на окръжните партийни комитети е регистрирано, че до тогава са заменени имената на 310 000 български турци, и за първи път са приказва за „ възродителен развой “.

1990 година – Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като основен провинен за икономическата рецесия в България.

1991 година – В отговор на американските бомбардировки, Ирак стартира ракетен обстрел на Израелски градове.

1997 година – Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил самичък Антарктида.

2000 година – Мюсюлмански фанатици унищожават 11 християнски храмове в град Матарам (Индонезия).

2012 година – Достъпът до англоезичната Уикипедия е спрян в целия свят като форма на митинг против законопроектите SOPA и PIPA в Съединени американски щати.

Родени на 18 януари

1689 година – Шарл дьо Монтескьо, френски мъдрец († 1755 г.)

1795 година – Анна Павловна, кралица на Нидерландия († 1865 г.)

1830 година – Григор Пърличев, български публицист († 1893 г.)

1834 година – Йоаким III, константинополски патриарх († 1912 г.)

1835 година – Цезар Кюи, съветски композитор († 1918 г.)

1849 година – Никола Цвятков, български бунтовник

1849 година – Едмънд Бартън, австралийски политик († 1920 г.)

1855 година – Атанас Шопов, български литератор († 1922 г.)

1856 година – Никола Генев, български боен деятел († 1934 г.)

1861 година – Григор Грънчаров, български боен деятел († 1928 г.)

1868 година – Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония († 1948 г.)

1874 година – Георги Атанасов, български художник († 1951 г.)

1875 година – Алексей Иванович Абрикосов, съветски патологоанатом († 1955 г.)

1876 година – Георги Христов, български бунтовник († 1964 г.)

1879 година – Александър Балабанов, български академик († 1955 г.)

1882 година – Алън Милн, британски публицист († 1956 г.)

1883 година – Иван Кинкел, български икономист († 1945 г.)

1884 година – Павел Францалийски, български художник († 1956 г.)

1887 година – Йозеф Фолтман, немски офицер († 1958 г.)

1892 година – Оливър Харди, американски артист († 1957 г.)

1894 година – Константин Гърнев, български художник († 1966 г.)

1904 година – Борис Бабочкин, съветски актьор († 1975 г.)

1904 година – Кари Грант, американски артист († 1986 г.)

1905 година – Александър Стаменов, български художник († 1971 г.)

1908 година – Михаил Герасимов, български химик († 2002 г.)

1909 година – Асен Василев, български художник († 1987 г.)

1914 година – Арно Шмит, немски публицист († 1979 г.)

1921 година – Йоичиро Намбу, американски физик, Нобелов лауреат през 2008 година († 2015 г.)

1923 година – Александър Гърличков, югославски политик († 1990 г.)

1925 година – Жил Дельоз, френски мъдрец († 1995 г.)

1931 година – Ивелин Димитров, български музикант († 2008 г.)

1932 година – Робърт Антон Уилсън, американски създател († 2007 г.)

1933 година – Йордан Соколов, български политик († 2016 г.)

1935 година – Дамян Дамянов, български стихотворец († 1999 г.)

1937 година – Джон Хюм, английски политик, Нобелов лауреат през 1998 година

1939 година – Иван Василев - Катила, български футболист

1940 година – Милош Зяпков, български публицист († 1990 г.)

1940 година – Недялко Йорданов, български стихотворец

1947 година – Такеши Китано, японски артист

1948 година – Ем Си Гейни, американски артист

1950 година – Жил Вилньов, канадски водач от Ф1 († 1982 г.)

1954 година – Валентин Михов, български футболен активист

1955 година – Кевин Костнър, американски артист

1963 година – Петер Щам, швейцарски публицист

1965 година – Мирослав Севлиевски, български политик

1966 година – Александър Халифман, международен първенец по шахмат

1967 година – Иван Саморано, чилийски футболист

1968 година – Драгана Миркович, сръбска певица

1969 година – Лилия Маравиля, българска актриса

1970 година – Джонатан Дейвис, американски музикант

1971 година – Кристиан Фитипалди, бразилски водач от Ф1

1980 година – Робърт Грийн, британски футболист

1983 година – Вихрен Узунов, български футболист

1984 година – Чо Сюн Ху, южнокорейски всеобщ палач († 2007 г.)

1987 година – Йохан Джуру, швейцарски футболист

1988 година – Анджелик Кербер, немска тенисистка

1994 година – Минзи, южнокорейска танцьорка и член на групата 2NE1