Атеистите у нас се увеличили с цели 6% за 9 години
53% от българите настояват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз.
Големият извод от социологическото проучване обаче е, че за по-малко от 10 години процентът на атеистите у нас е скочил с 6 на 100 - от едвам 3 през 2014 година до 9 на 100 в този момент.
Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не).
Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% – в парадайса.
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни. Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог. Според болшинството по света има и живот след гибелта. Мнозинство, също по този начин, се съгласява, че има пъкъл и парадайс. Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ зададе същия въпрос. Като цяло настройките към религията наподобяват релативно постоянни – през 2016 година още веднъж две трети (62%) декларират, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на публичните настройки по света към същите въпроси, заложени и през 2014 година
Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи – с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. И през 2014, и през 2016 година Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни райони, съгласно заявените от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са измежду районите, където хората се дефинират доста по-рядко като религиозни. Азия още веднъж е районът с максимален брой определили се като атеисти. В някои огромни страни като Съединени американски щати и Русия се следи лека смяна в религиозните настройки през последните години. Например 56% в Съединени американски щати и 70% в Русия споделят, че са религиозни през 2014 година Две години по-късно настройките в Съединени американски щати остават същите, до момента в който в Русия заявеният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв – 60% в Щатите и 62% в Русия.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
Повечето хора имат вяра, че въпреки всичко има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които споделят, че има Бог. 16 на 100 не имат вяра, че Бог съществува. 10% не са сигурни.
Тези настройки наподобяват значително постоянни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би даже леко се е повишила от 71% през 2016 година Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са измежду районите, където доста огромен дял от хората удостоверяват съществуването на Бог. В доста по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват жителите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се следи по-голямо разделяне в мненията за съществуването на Бог, до момента в който Европейските страни отвън Европейски Съюз и Латинска Америка означават доста по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог.
Повечето респонденти по света (57%) считат, че има живот след гибелта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не има вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 15% не могат да кажат.
Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са измежду местата, където хората са най-склонни да имат вяра в задгробния живот. Европейският съюз още веднъж се откроява като мястото, където хората са минимум уверени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските страни отвън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата.
Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да имат вяра в живота след гибелта. Япония, Виетнам и множеството страни от Европейски Съюз наподобяват най-скептични.
59% от хората по света имат вяра, че има парадайс, а всеки четвърти отхвърля съществуването му. По-малко хора (но въпреки всичко болшинство – 53%) имат вяра, че съществува и пъкъл.
Големият извод от социологическото проучване обаче е, че за по-малко от 10 години процентът на атеистите у нас е скочил с 6 на 100 - от едвам 3 през 2014 година до 9 на 100 в този момент.
Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не).
Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% – в парадайса.
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни. Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог. Според болшинството по света има и живот след гибелта. Мнозинство, също по този начин, се съгласява, че има пъкъл и парадайс. Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ зададе същия въпрос. Като цяло настройките към религията наподобяват релативно постоянни – през 2016 година още веднъж две трети (62%) декларират, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на публичните настройки по света към същите въпроси, заложени и през 2014 година
Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи – с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. И през 2014, и през 2016 година Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни райони, съгласно заявените от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са измежду районите, където хората се дефинират доста по-рядко като религиозни. Азия още веднъж е районът с максимален брой определили се като атеисти. В някои огромни страни като Съединени американски щати и Русия се следи лека смяна в религиозните настройки през последните години. Например 56% в Съединени американски щати и 70% в Русия споделят, че са религиозни през 2014 година Две години по-късно настройките в Съединени американски щати остават същите, до момента в който в Русия заявеният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв – 60% в Щатите и 62% в Русия.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
Повечето хора имат вяра, че въпреки всичко има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които споделят, че има Бог. 16 на 100 не имат вяра, че Бог съществува. 10% не са сигурни.
Тези настройки наподобяват значително постоянни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би даже леко се е повишила от 71% през 2016 година Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са измежду районите, където доста огромен дял от хората удостоверяват съществуването на Бог. В доста по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват жителите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се следи по-голямо разделяне в мненията за съществуването на Бог, до момента в който Европейските страни отвън Европейски Съюз и Латинска Америка означават доста по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог.
Повечето респонденти по света (57%) считат, че има живот след гибелта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не има вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 15% не могат да кажат.
Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са измежду местата, където хората са най-склонни да имат вяра в задгробния живот. Европейският съюз още веднъж се откроява като мястото, където хората са минимум уверени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските страни отвън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата.
Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да имат вяра в живота след гибелта. Япония, Виетнам и множеството страни от Европейски Съюз наподобяват най-скептични.
59% от хората по света имат вяра, че има парадайс, а всеки четвърти отхвърля съществуването му. По-малко хора (но въпреки всичко болшинство – 53%) имат вяра, че съществува и пъкъл.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ