53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото

53% от българите към средата на юни имат вяра, че най-лошото е към този момент зад нас. Четири пъти по-малък е делът на тези, съгласно които най-лошото, обвързвано с епидемията следва – 13%. Тезата, че най-лошото е към този момент зад тила ни се споделя основно от хора на възраст до 50 година, от високообразовани респонденти и от поданици на обитаемоте места отвън столицата.

Това се споделя в коментара на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително изследване, извършено в интервала 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и вид обитаемо място) са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 обитаеми места на страната. Интервютата са извършени по метода „ лице в лице “.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценяват какво следва отсега нататък – 34%. Най-неясно наподобява бъдещото разпространяване на ковид у нас съгласно ниско образованите и бедните българи, само че и съгласно жителите на София (очевидно по разнообразни причини).

Настоящото проучване записва, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за упования по отношение на бъдещето на пандемията у нас. 45% настояват, че неприятното е към този момент зад тила ни и също толкоз са столичаните на мнение, че обстановката с ковид у нас е прекомерно неопределена и неразбираема. В съпоставяне с градовете отвън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че неприятното занапред следва.

69% от българите дефинират като съответни ограничаващите ограничения от март до май т.г., въведени по отношение на разпространяването на Ковид-19 у нас, а 64% преценят като съответни и ограниченията по разхлабване на изключителното състояние от началото на май.

Неприемащите ограниченията на страната (както ограничаващите, по този начин и разхлабващите) са равни дялове от по 17%.

Най-висока поддръжка за ограничаващите ограничения записваме измежду дамите, измежду хората на възраст над 40 година, сред  високообразованите респонденти и измежду хората с витален стандарт над междинния.

Ограничителните ограничения получават по-изразително утвърждение от жителите на столицата и на регионалните градове – те са подкрепяни от по към 70% от жителите и на двата вида обитаеми места.

Мерките по разхлабването са оценени като съответни най-често от жителите на по-малките обитаеми места.

Симпатизиращите на партиите от ръководещата коалиция доста по-често утвърждават ограничаващите ограничения в интервала март – май т.г. спрямо последователите на опозицията. Това значи, че макар непартийната си природа, ограниченията се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничаващите ограничения, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и съответни.

Настоящото проучване дава информация и за самооценките на българските жители по отношение на държанието на българите по време на епидемията.

89% от българите настояват, че по-скоро се преценяват с рекомендациите на Националния действен щаб за обществена отдалеченост, стерилизация, носене на маски и прочие По-често това заявяват дамите, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на огромните градове.

9% от българите споделят, че те персонално познават хора, които към този момент са преболедували от Ковид-19. Това настояват по-често от останалите респонденти на възраст сред 30 и 60 година, високообразовани хора, както и поданици на градовете отвън столицата.

В същото време се оказва много висок делът на българите, които декларират, че множеството им познати не имат вяра на информациите за разпространяване на ковид – 54%. Най-често в сходна среда на съмнение към информацията за пандемията се движат младежи на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и поданици на обитаемоте места отвън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, в сравнение с сплотява нацията пред общата опасност. Така, съгласно проучването, хората се оказват разграничени на здрави и заболели, млади и остарели, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи обществена отдалеченост и така нататък Най-често сходно разделяне прави усещане на жителите на столицата. 73% от тях са уверени, че пандемията по-скоро разделя, в сравнение с сплотява нацията.

Що се отнася до поддръжката за една или друга здравна теза, обвързвана с разпространяването на ковид у нас, данните демонстрират, че болшинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близо до личните си позиции мнението на ръководителя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се дефинират като хора, на които повече импонират позициите на доцент Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има измежду дамите, измежду хората на възраст над 40 години, измежду образованите респонденти и измежду 2/3 от жителите на София.

Позицията на доцент А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст сред 30 и 40 година

В актуалното проучване записваме съществуване на взаимовръзка сред оценките за адекватност на ограничаващите ограничения и визиите на хората за развиването на заболяването. 56% от интервюираните, които дефинират като съответни ограничаващите ограничения в интервала от март до май, в това време са уверени, че най-лошото към този момент е зад нас, т.е. те имат вяра, че ограниченията към този момент са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните в актуалното проучване показват, че страдат от хронични болести, като това е в действие за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните настояват, че до момента са се съобразявали с рекомендациите на НОЩ. 70% от хронично болните поддържат позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока поддръжка от междинната за работата на шефа на НОЩ в страната.30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доцент Мангъров.

73% от хронично болните дефинират като съответни ограничаващите ограничения от март до май. В същото време по обясними аргументи те са по-предпазливи в ентусиазма си по отношение на разхлабването на ограниченията спрямо българите, които не страдат от хронични болести.

34% от българите показват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в заплатен и 9% неплатен).

5% настояват, че са изгубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% показват, че са изгубили работата си, само че към този момент са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за дами в майчинство и т.н.).

Почивките на българите през летните месеци

30% от интервюираните българи показват, че имат намерение да отидат на отмора през лятото. Цели 50% обаче декларират, че няма да почиват. Една пета от интервюираните към момента нямат съответни проекти и евентуално изчакват да има по-голяма изясненост по отношение на развиването на епидемията у нас, а може би част от тях занапред ще правят оценка финансовите си благоприятни условия.

Сред изрично решилите да почиват през това лято най-често се срещат младежи на възраст до 40 година, мъже, образовани и заможни респонденти, както и поданици на столицата.

Единствено измежду столичаните делът на искащите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В обитаемоте места отвън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято са по-висок дял от тези, които могат да си разрешат отдих.

Особен интерес съставляват отговорите на въпроса къде ще почиват тези българи, които имат намерение да употребяват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17% от българите имат намерение да почиват на българското Черноморие, а 9% настояват, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас.

6.3% ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват най-вече младежи на възраст сред 18 и 40 година, основно поданици на регионалните центрове и на дребните градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват основно хора на възраст сред 50 и 60 година На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3% от интервюираните настояват, че ще отидат на море в Гърция, а към 1% избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) показват, че ще почиват под 1%.

2,3% имат намерение да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като измежду тях е публикувана по-често, в сравнение с за страната и опцията „ екскурзия в чужбина ”.

Най-често предпочитание да почиват на море в Гърция показват хората на възраст сред 40 и 50 години. Турция е желана дестинация за отдих от българи на възраст сред 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст сред 18-40 година и столичани.