52-годишната американка с италианска кръв във вените си ще пресъздаде

52-годишната американка с италианска кръв във вените си ще пресъздаде последните години от живота на именитата актриса, превъплътила се в ролята на незабравимата Скарлет О’Хара от филмовата сага „ Отнесени от вихъра “ по едноименния разказ на Маргарет Мичъл.Филмовият план се назовава „ The Florist “ (от англ. – цветарят), режисьор е  Ник Сандоу (звезда от сериала „ Оранжевото е новото черно “), а историята стъпва върху действителни събития от биографията на Вивиан Лий. В края на живота си, през 60-те години на предишния век (тя си отива през 1967 г.), актрисата се бори с биполярно разстройство, подлага се на електрошокова терапия в психиатрична клиника и продължава да работи върху ролята си в театрална режисура по пиесата на Чехов „ Иванов “.В същото време Лий е магнетично привлечена от един елементарен цветар от своя квартал. Именно тази, на пръв взор периферна история е в основата на бъдещия филм, чиито фотоси към момента не са почнали.Животът на Вивиан Лий е невероятен – тя е родена и прекарва първите шест години от живота си в Калкута, Индия. Учи в манастир. Влюбва се бясно в театъра още като дете и гледа всяка пиеса по повече от 10 пъти. Избрана е за ролята на живота си – тази на Скарлет О’Хара, за към 3 секунди, откакто продуцентът на „ Отнесени от вихъра “ Дейвид О. Селзник търси своята Скарлет в продължение на две години – най-дългият, най-отчаяният, най-успешният кастинг в историята на Холивуд. Прекарва 20 години от живота си до един от най-големите артисти в историята на британските кино и спектакъл, сър Лорънс Оливие, за който се омъжва след осемгодишен брак и бракоразвод с адвоката  Хърбърт Лий Холман, бащата на единственото ѝ дете – щерка ѝ Сюзан. През 1961 година, когато е 48-годишна, се развежда и с Оливие. Именно по време на този бракоразвод се отключват проблемите ѝ с алкохола и биполярното разстройство. Вивиан Лий е удостоена с две статуетки „ Оскар “ – за „ Отнесени от вихъра “ (1939) и за ролята си на Бланш Дюбоа във кино лентата „ Трамвай „ Желание “ (1951) на Елия Казан. Никога не се е наслаждавала на статута си на звезда и единственото определение, което употребява за себе си, е „ актриса “.