Втори живот живее жената, която беше затисната от автобус и загуби крака си
52-годишна жена живее втори живот съвсем година, откакто рейс на градския превоз я опустоши на тротоар и тя загуби крайници си. Как живее през днешния ден и какво си спомня от деня на злополуката?
Животът на Мая Дивилска се прекатурва на 16 януари. Днес живее със брачна половинка си в фамилната къща в село Горна Брезница.
В злощастната вечер се връща от работа. Върви по най-широкия и най-безопасния по думите ѝ тротоар.
„ Чух удар от кола в кола и се обръщам през дясното си рамо и виждам, че рейсът лети с гневна скорост в тил “, споделя Мая пред БТВ.
За секунди дясната страна от тялото ѝ се озовава под гумите на рейса.
„ Осъзнавах изцяло, че нещо доста неприятно се случи с крайници ми, тъй като аз се пробвах още лежешком под рейса да го преместя и някой зад мен извика - не си местете крайници, не мърдайте “, споделя още Мая Дивилска.
Жената е откарана в болница „ Св. Анна “ с заплаха за живота. Налага се ампутация на крайници ѝ.
Операцията е осъществена от доктор Станислав Милев и продължава над 6 часа. Дни наред лекарите се борят за живота на пациентката. Успяват да запазят дясната ѝ ръка. Мая се разсънва в реанимацията.
„ В първия миг споделих – Господи, жива съм! Само си помислих, че съм жива и че мъжът ми и децата ми са някъде извън и знаят, че съм жива “, споделя Мая.
70% от злополуките, по които тази година е работил юрист Петър Знеполски, са с присъединяване на пешеходци, изяснява той.
Знеполски е юрист и по делото на Мая Дивилска. Семейството ще претендира за погашение на компенсации за имуществени и неимуществени вреди към застрахователя на рейсовете на градския превоз. Делото обаче към момента не е тръгнало всъщност.
Катастрофата е породена от лидера на рейса, на който му прилошало. Седмица след случая самият той губи живота си поради здравословни проблеми.
„ Не го упреквам. Не мисля, че преднамерено го е направил и сигурно индивидът е претърпял доста 40 минути да ме гледа затисната под рейса. Най-важното е, че съм жива макар сложния интервал, през който минаваме. Аз съм сигурна, че ще стартира и самичка да вървя, с помощта на моето семейство, което ми е най-големият тласък да се боря и да се възвръщам допустимо най-бързо “, споделя Мая Дивилска.
Едно от нещата, които тя чака с неспокойствие, е още веднъж да оказва помощ в градината, както преди.
