НСИ: 44.5% от мъжете и 55.5% от жените са променили местоживеенето си за последните 10 години
52.4% от дамите и 47.6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си обитаемото място на своето местоживеене. В интервала сред двете преброявания (2011 – 2021 г.) е последната смяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите на възраст 15 – 74 навършени години.
Това демонстрират данните от проучването „ Миграцията и миграционното държание “ на Националния статистически институт (НСИ). В изследването са обхванати всички лица на възраст 15 – 74 навършени години, които живеят всекидневно в 16 373 инцидентно определени жилища. Успешно интервюирани са 12 906 лица в посочената възрастова група, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В структурата на аргументите за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е „ Встъпване в брак/съжителство “ (28.3%), следвана от „ Работа “ (21.1%) и „ По-добри условия на живот “ (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Анализирайки данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, прави усещане изменението в структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 – 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Същевременно доста е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 – 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% – от шест месеца до една година, а 44.9% – за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) – за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане – присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
С към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 – 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция – 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Наблюдават се незначителни разлики в желанията за миграция вътре в страната по пол. Във всички групи евентуални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям в сравнение с дамите, а без предпочитание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от дамите. За съпоставяне с 2011 година данните демонстрират, че няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната.
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 – 19 години (7.1%) и 20 – 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава. Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 – 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%. Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален – измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Сравнението на данните по степен на обучение демонстрира, че има известни разлики в настройките за смяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко показват предпочитание и имат желание да мигрират вътре в страната, до момента в който измежду лицата със приблизително или висше обучение дяловете на евентуалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% – в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
През 2021 година за 11.9% от лицата на възраст 15 – 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с
2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола. Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година, се отнася за 4.7% от популацията на възраст 15 – 74 навършени години.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи, като не се следят разлики по пол. За мъжете нарастването е от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите – от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите лица – от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Много или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина е особено за лицата в по-младите възрастови групи. Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст 20 – 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 – 19 години и 30 – 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години, като за възраст 70 – 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 – 29 години (23.4%), следвани от лицата на възраст 15 – 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду лицата на възраст 30 – 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 – 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 – 49 години – 24.0%, а минимален – измежду лицата на възраст 15 – 19 години и 70 – 74 години.
За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват като туристи – 33.6% измежду лицата с висше обучение и 17.4% от тези със приблизително. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 – 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните – измежду лицата с главно обучение (5.9%).
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13.9% от лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37.0% от тях – през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3 – 5 години) може да се преселят 49.1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% – да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 – 74 години в страната. /БГНЕС
Това демонстрират данните от проучването „ Миграцията и миграционното държание “ на Националния статистически институт (НСИ). В изследването са обхванати всички лица на възраст 15 – 74 навършени години, които живеят всекидневно в 16 373 инцидентно определени жилища. Успешно интервюирани са 12 906 лица в посочената възрастова група, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В структурата на аргументите за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е „ Встъпване в брак/съжителство “ (28.3%), следвана от „ Работа “ (21.1%) и „ По-добри условия на живот “ (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Анализирайки данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, прави усещане изменението в структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 – 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Същевременно доста е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 – 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% – от шест месеца до една година, а 44.9% – за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) – за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане – присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
С към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 – 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция – 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Наблюдават се незначителни разлики в желанията за миграция вътре в страната по пол. Във всички групи евентуални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям в сравнение с дамите, а без предпочитание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от дамите. За съпоставяне с 2011 година данните демонстрират, че няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната.
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 – 19 години (7.1%) и 20 – 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава. Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 – 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%. Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален – измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Сравнението на данните по степен на обучение демонстрира, че има известни разлики в настройките за смяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко показват предпочитание и имат желание да мигрират вътре в страната, до момента в който измежду лицата със приблизително или висше обучение дяловете на евентуалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% – в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
През 2021 година за 11.9% от лицата на възраст 15 – 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с
2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола. Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година, се отнася за 4.7% от популацията на възраст 15 – 74 навършени години.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи, като не се следят разлики по пол. За мъжете нарастването е от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите – от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите лица – от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Много или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина е особено за лицата в по-младите възрастови групи. Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст 20 – 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 – 19 години и 30 – 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години, като за възраст 70 – 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 – 29 години (23.4%), следвани от лицата на възраст 15 – 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду лицата на възраст 30 – 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 – 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 – 49 години – 24.0%, а минимален – измежду лицата на възраст 15 – 19 години и 70 – 74 години.
За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват като туристи – 33.6% измежду лицата с висше обучение и 17.4% от тези със приблизително. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 – 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните – измежду лицата с главно обучение (5.9%).
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13.9% от лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37.0% от тях – през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3 – 5 години) може да се преселят 49.1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% – да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 – 74 години в страната. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ