НСИ: Сред младите хора се увеличава нагласата за емиграция в чужбина
52.4% от дамите и 47.6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си обитаемото място на своето местоживеене. В интервала сред двете преброявания (2011 – 2021 г.) е последната смяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите на възраст 15 – 74 навършени години.
В структурата на аргументите за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е „ Встъпване в брак/съжителство “ (28.3%), следвана от „ Работа “ (21.1%) и „ По-добри условия на живот “ (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%).
Анализирайки данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, прави усещане изменението в структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 – 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% – от шест месеца до една година, а 44.9% – за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Причини за престой в чужбина за повече от три месеца без спиране през интервала 2011 – 2021 година
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) – за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане – присъединение към семейство/ родители/ близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
Потенциални вътрешни мигранти
В взаимозависимост от настройката и готовността на хората за миграция вътре в страната при потребление на отговорите на определени въпроси от анкетната карта са образувани четири групи евентуални вътрешни мигранти:
с към този момент взето решение за миграция;без решение за миграция – имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение;със едва изразено решение за миграция – двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение;без предпочитание за миграция.
Сравнението на данните за евентуалните вътрешни мигранти от настоящото проучване и извършеното през 2011 година демонстрират, че няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната.
Нагласа за миграция вътре в страната по пол, 2011 и 2021 година
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 – 19 години (7.1%) и 20 – 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава. Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 – 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален – измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% – в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 – 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Потенциални емигранти
За определяне на настройките на лицата за емигриране от страната са образувани пет групи, съгласно желанието за пътешестване, формата на престояване в чужбина и до каква степен е евентуално то да се реализира през идващите няколко години. Групите са следните:
Потенциални преселници – лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна;Трудови емигранти – доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за повече от една година;Краткосрочни емигранти – доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година;Туристи – лицата, които считат, че е доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина за малко като туристи, на посетители при близки и роднини;Непътуващи в чужбина – това са лица, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години.
Според данните от извършеното проучване през 2021 година за 11.9% от лицата на възраст 15 – 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници.
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи.
Намалява делът на непътуващите лица – от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Много или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина е особено за лицата в по-младите възрастови групи. Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст 20 – 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 – 19 години и 30 – 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 – 29 години (23.4%), следвани от лицата на възраст 15 – 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду лицата на възраст 30 – 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 – 49 години – 24.0%, а минимален – измежду лицата на възраст 15 – 19 години и 70 – 74 години.
Сравнението на данните от настоящото проучване и извършеното през 2011 година демонстрират, че:увеличава се делът на лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина по друг мотив във всички възрастови групи;увеличава се делът на пътуващите като туристи за всички възрасти като се изключи най-младите (15 – 19 години);намалява делът на трудовите емигранти за възрастите до 49 навършени години;увеличава се делът на евентуалните емигранти за всички възрасти.
Като цяло измежду младежите се усилва настройката за емиграция в чужбина. В бъдеще това би могло да окаже отрицателно въздействие върху броя и структурите на популацията в нашата страна. Емигрирането на младежи води до понижаване на фертилните контингенти, което от своя страна се отразява и на индикаторите за раждаемост.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% – да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 – 74 години в страната.
Източник: НСИ
В структурата на аргументите за последната смяна на местоживеене, без значение по кое време се е случила тя, водеща е „ Встъпване в брак/съжителство “ (28.3%), следвана от „ Работа “ (21.1%) и „ По-добри условия на живот “ (17.8%). Наблюдават се разлики според от пола на лицата. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%).
Анализирайки данните за последната смяна в местоживеенето, която се е случила в интервала сред последните две преброявания, прави усещане изменението в структурата на главната причина за това. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).
В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 – 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% – от шест месеца до една година, а 44.9% – за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Причини за престой в чужбина за повече от три месеца без спиране през интервала 2011 – 2021 година
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) – за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане – присъединение към семейство/ родители/ близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
Потенциални вътрешни мигранти
В взаимозависимост от настройката и готовността на хората за миграция вътре в страната при потребление на отговорите на определени въпроси от анкетната карта са образувани четири групи евентуални вътрешни мигранти:
с към този момент взето решение за миграция;без решение за миграция – имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение;със едва изразено решение за миграция – двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение;без предпочитание за миграция.
Сравнението на данните за евентуалните вътрешни мигранти от настоящото проучване и извършеното през 2011 година демонстрират, че няма основни промени в настройките във връзка с преселването вътре в страната.
Нагласа за миграция вътре в страната по пол, 2011 и 2021 година
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 – 19 години (7.1%) и 20 – 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава. Аналогични са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 – 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Относителният дял на евентуалните мигранти с към този момент взето решение е минимален измежду лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а максимален – измежду представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не показват предпочитание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).
Повече от две трети от лицата с към този момент взето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% – в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 – 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Потенциални емигранти
За определяне на настройките на лицата за емигриране от страната са образувани пет групи, съгласно желанието за пътешестване, формата на престояване в чужбина и до каква степен е евентуално то да се реализира през идващите няколко години. Групите са следните:
Потенциални преселници – лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна;Трудови емигранти – доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за повече от една година;Краткосрочни емигранти – доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година;Туристи – лицата, които считат, че е доста или ненапълно евентуално да отидат в чужбина за малко като туристи, на посетители при близки и роднини;Непътуващи в чужбина – това са лица, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години.
Според данните от извършеното проучване през 2021 година за 11.9% от лицата на възраст 15 – 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници.
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
През 2021 година се усилва делът на лицата, които биха отпътували в чужбина като туристи.
Намалява делът на непътуващите лица – от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Много или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина е особено за лицата в по-младите възрастови групи. Делът на непътуващите е минимален за лицата на възраст 20 – 29 години (43.4%). Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 – 19 години и 30 – 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 – 29 години (23.4%), следвани от лицата на възраст 15 – 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду лицата на възраст 30 – 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 – 49 години – 24.0%, а минимален – измежду лицата на възраст 15 – 19 години и 70 – 74 години.
Сравнението на данните от настоящото проучване и извършеното през 2011 година демонстрират, че:увеличава се делът на лицата, за които е доста или ненапълно евентуално да пътуват в чужбина по друг мотив във всички възрастови групи;увеличава се делът на пътуващите като туристи за всички възрасти като се изключи най-младите (15 – 19 години);намалява делът на трудовите емигранти за възрастите до 49 навършени години;увеличава се делът на евентуалните емигранти за всички възрасти.
Като цяло измежду младежите се усилва настройката за емиграция в чужбина. В бъдеще това би могло да окаже отрицателно въздействие върху броя и структурите на популацията в нашата страна. Емигрирането на младежи води до понижаване на фертилните контингенти, което от своя страна се отразява и на индикаторите за раждаемост.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% – да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 – 74 години в страната.
Източник: НСИ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ