Парламентът – рекорди, деградация и чалгализация
51-то Народно заседание потегли към историята доста по-рано преди края на конституционния четиригодишен мандат. Неслучайно. То оставя неприятни мемоари, детайл от цялата токсична политическа атмосфера през последната година.
Сравнение с първия след Промяната през 1989-а парламент – Великото национално заседание, което създаде и одобри Конституцията, ясно демонстрира, че институцията деградира.
Във Велико народно събрание имаше опитни адвокати, именити общественици, интелектуални колоси като Валери Петров, Леда Милева, Анжел Вагенщайн и доста други.
В 51-то Народно заседание преобладават партийци, шоумени, които имитират политици, директни пасажери в огромната политика – през днешния ден имат проектче, на следващия ден – не. Днес са в листи, на следващия ден – надали...
Представителите ни във Велико народно събрание имаха ясна цел – през конституционните текстове да очертаят бъдеще, белязано от правдивост, морал, самостоятелни институции, отговорност.
Сегашните като че ли имаха за цел да разглобят всякакво бъдеще пред българското общество. Крещейки, несъмнено, противоположното.
В последните три месеца, откогато постоянното държавно управление подаде оставка, Народното събрание се трансформира в срам за самия себе си. В позор за българската нация. В наказване за митингите, може би?
На изборите за Седмото Велико национално заседание имаше цивилен възторг. Гласуват, забележете, близо седем милиона (6 976 620 ) български жители с право на глас. На изборите за 51-то Народно събрание до урните отидоха 2 570 620.
При този тренд надолу се счита, че в случай че на идващите гласоподават 3,5 милиона, това ще бъде грамаден триумф. Космическа за последните години интензивност със мощно въздействие върху резултатите. Така 52-о Народно заседание може да бъде обичайно, което, прочее, зависи освен от партиите, от служебното държавното управление или от вътрешния министър. Зависи и от гласоподавателите, които би трябвало да размишляват освен в последния ден преди вота.
За да няма висока изборна интензивност с капацитет да извърши промени, депутатите от настоящия парламент се постараха доста. Те дадоха всичко от себе си, демонстрираха дарба за всевъзможни магарии, отвратиха жителите от политиката.
Започна с провал и приключи с срам
В настоятелен порядък, най-важното, което за следващ път направиха народните представители, бе да трансформират Изборния кодекс в последния миг и без гаранции, че изборният развой ще стане по-честен.
Народното събрание, което към този момент си отива, стартира доста неприятно – за първи път решение на Конституционния съд промени състава му, тъй като касира отчасти изборните резултати. За страна, член на Европейския съюз, това е невиждано. То демонстрира, че през годините от 1989-а насам говоренето за почтени избори е било подправено, ограниченията против операции и търговия с гласове – илюзия. Излиза, че приказките за почтени избори са прикривали процеса на прогресиращото им компрометираните. Как ли не сме дали своят вот през годините – с цветни бюлетини, с интегрални, с преференции и без преференции, с машини и без машини... И какво? Нищо! Нищо в позитивна посока, другояче хватката върху подвластни и уязвими групи е все по-силна, методът – все по-брутален. Борбата с пазаруването и продаването на гласове е симулация, като тази с корупцията по високите етажи. Корупция и платен избор са неразривно свързани.
Върху последните промени, направени след оставката на „ Желязков “, президентът Илияна Йотова наложи несъгласие.
Предложени изненадващо от „ Възраждане “, те плануват в страни отвън Европейския съюз броят на секциите да бъде стеснен до 20. От партията на Костадинов настояват, че по този метод попречват организацията на избор в Турция за Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО, само че истината може да наподобява и по-различно. На парламентарните избори през 2024 година 29 496 бюлетини са пуснати за АПС, 12 961 за Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО, а трети по резултат са ПП- Демократична България с доста по-скромните 1 009 гласа. Общо от чужбина обаче обединението има 29 944, изпреварена единствено от АПС с общо 32 617 гласа. Така предлагането на „ Възраждане “ може и да ощетява Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО, само че несравнимо повече удря АПС и ПП-ДБ.
И това не е най-същественото. Упражняването на изборните права на жителите от огромните български диаспори в Съединени американски щати и Англия са съществено възпрепятствани. Така нареченият ни политически хайлайф къса една от мощните връзки на сънародниците ни с родината им – да бъдат съпричастни към протичащото се в България.
Ветото на Йотова бе преодоляно с помощта на гласове и от Българска социалистическа партия, макар че позицията на новия водач бе то да бъде подкрепено.
В резюме, отнесено към изборите, Народното събрание стартира с провал и приключи с срам. Позорното е, че не ги е позор от делата им.
Затвърждава се и друга визия – че България е нестабилна страна, ръководена по модела на фасадната народна власт, като белег за това са случайните и честите промени в законите, като в мандата на „ сглобката “ не бе подмината и Конституцията.
Парламентите в слабите демокрации наподобява по този начин, както българският – фрагментиран и гръмък до отвратително равнище, с безпринципни решения, политики с двойно дъно, подвластни депутати и парламентарни групи. Парламент, който отчуждава жителите от политиката и това наподобява е задачата на залязващите обединения.
От партията на Слави Трифонов са доста старателни в тази посока. През декември бе регистриран парламентарен връх, когато съвещанието на комисията по енергетика, ръководено от Павела Митова (ИТН), продължи 26 секунди по основен проблем – за особения шеф на „ Лукойл “. Същата комисия тези дни си разрешава да рискува приемането на 440 милиона евро по ПВУ, тъй като не намира време и кворум за нужните законови промени.
Но, да вземем за пример, за противоречивите и кавги промени в Изборния кодекс друга комисия – правната, се подложи на 13-часов маратон през януари.
Точно Има Такъв Народ бяха вносителите на най-абсурдните ремонти в Изборния кодекс, които огромните обединения не вършат, с цел да не се излагат. Хубаво е за партията, че Слави Трифонов блокира опцията за мнения под постовете си в обществената мрежа. Не е хубаво, че не блокира микрофонът на Тошко Йорданов на трибуната в Народното събрание, откъдето могат да се чуят реплики като „ ти и цялата ти клика сте педерасти и подкрепяте педофилите “ (към Явор Божанков и ПП-ДБ). Или на Станислав Балабанов, който приказва за „ сектанти, лишени от естествени човешки усеща “.
Чалга политиката се наложи в Народното събрание.
В българския парламент, уви, съперниците не се борят с причини или политически тези, а с грозни обиди, които по опция кореспондират с текстове от Наказателния кодекс.
В историята на 51-то Народно заседание влизат още шест вота на съмнение, последният от които бе гласуван след обявената оставка на кабинета „ Желязков “. Всички те – несполучливи.
Влиза и това съвещание на бюджетната комисия, което водачът на Политическа партия Асен Василев саботира с настоятелния рефрен, че няма да стане по този метод. Заседание, което отключи митингите за събаряне на кабинета.
Влизат фрагменти с вербална, само че и с действителна експанзия. Бърз беше водачът на МЕЧ Радостин Василев, когато заби ритник в гърдите на депутата от Движение за права и свободи Гюнай Далоолу.
И по този начин нататък.
И това, което депутатите от 7-о Велико национално заседание сътвориха – уравновесена, въпреки и несъвършена Конституция, последните парламенти съумяха да съсипят. Последната проверка на главния закон, която оставя Народното събрание да заседава, макар оставката на постоянното държавно управление и наближаващи избори, се обърна против Народно събрание като бумеранг. Най-малкото, тъй като изкушава депутатите да станат за срам.
За да се стопира процесът на деградация на Народното събрание, интензивността на 19 април би трябвало да е значима, а условията на гласоподавателите – високи. Наказанието на партиите, които предават доверието на жителите и на своите гласоподаватели, не би трябвало да е решение в посока „ няма да им гласоподавам, ще вървя за риба “. Точно противоположното. Бюлетината е оръжие тогава, когато се употребява всеобщо.
Оттук, със идващия парламент може да се роди и късмет за връщане на балансите в Конституцията, на независимостта на институциите и на взаимния надзор на управляващите, както и за достолепието на парламентарната република.
Шанс, само че, за жалост, може би финален късмет?
