Изследване: частното копиране в България води до загуби от близо 28 млн. лв. за авторите
51% или към 2.8–2.9 милиона българите над 12-годишна възраст копират предпазени с авторско правоаудиовизуални творби за персонално прилагане . Данните са от новото национално представително изследване „ Копиране на наличие за персонално прилагане в България оценка на справедливото обезщетение за притежателите на права “, извършено от през март 2025 година в интервала февруари-април, по поръчка на Сдружението на създателите на музика, текст и аранжимент МУЗИКАУТОР и финансирано от CISAC (Международната конфедерация на сдруженията на композитори и автори).
Музиката се оказва най-често копираният формат , следвана от видеоклипове, фотоси и изображения, текстови материали като книги, публикации и филми. Тази наклонност се следи измежду разнообразни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години избира копирането на книги, публикации и фотоси .
Развитието на технологиите трансформира потребителските привички и най-популярните средства, употребени за частното прекопирване са смарт телефоните, следвани от компютри и преносими компютри, USB памети и облачни услуги. Копирането е регулярна процедура, като най-често се копират фотоси, музика и филми .
Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази процедура, се правят оценка на почти 27.9 млн. лв. за последната година . Тези данни акцентират нуждата от въвеждане на ефикасен механизъм за частно прекопирване в България, който да компенсира създателите и да насърчи устойчивото развиване на културния бранш. Изследването е извършено на две елементи. Първата част 1093 души, над 12-годишна възраст в цялата страна за навиците им в региона на прекопирване на наличие за персонално прилагане. Втората част изследва навиците на 1170 консуматори на възраст над 12 години, които са копирали наличие през последната една година.
Данните от изследването сочат и още една наклонност, че настройките свързани със записване на аудиовизуално наличие за персонално прилагане в България не се разграничава доста от данните за Европа.
Разликата е, че във всички европейски страни има развъртян работещ механизъм за обезщетение на създателите от тези практики, които не засягат крайния консуматор.
Приходите от отчисления от частно прекопирване във Франция да вземем за пример се употребяват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на създателите. Конкретно Copie France изплаща почти 75% от събраните средства за частно прекопирване отиват напряко при създатели, актьори и продуценти на музика, филми, сериали, книги и творби на изкуството, които се тиражират всеобщо и свободно. Останалите 25% от парите се употребяват за поддръжка на хиляди културни събития в цяла Франция , само че също по този начин и на нови произведения, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и така нататък Изследването ясно демонстрира нуждата от въвеждане на ефикасен механизъм за частно прекопирване в България.
България остава единствената страна в Европейския съюз , която не е въвела механизма за частно прекопирване по пълностоен метод. Липсата на обезщетителен механизъм за прекопирване на наличие ощетява както българските, по този начин и задграничните създатели, възпрепятствайки устойчивото развиване на културата у нас. Изследването ясно демонстрира нуждата от въвеждане на ефикасен механизъм за частно прекопирване в България.
„ Това е диалог за нови вероятности и за спомагателни вложения в българската просвета и изкуство. Един сполучлив и ефективен механизъм за частното прекопирване ще даде на родните създатели опция да развиват огромни планове с необятен обсег и влияние “ , съобщи изпълнителният шеф на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
Присъединете се към нашия
Ротавирус: признаци, опасности и отбрана – по какъв начин родителите могат да реагират в точния момент
