Силата на мисълта може да е фатална…
50-те години на XX век – английски транспортен съд, пренасящ бутилки с вино мадейра от Португалия, стигнал до крайната си точка – пристанище в Шотландия.
Един от моряците отишъл до товарното поделение, с цел да ревизира дали всички бутилки са свалени. Без да знае това, различен от екипажа заключил вратата извън и по този начин морякът останал затворен в хладилното помещение.
Клетникът удрял по вратата, вдигал звук, само че несполучливо – по този начин и никой не го чувал, а корабът поел по противоположния курс към Португалия.
Морякът имал задоволително количество храна, само че знаел, че няма да оцелее дълго при толкоз ниски температури.
Взел парче метал и с цялата си сила почнал да разказва по стената час след час, ден след ден, историята на клетия си плен.
Мъжът описал мъката си с научна точност – по какъв начин тялото му се сковава от студа, по какъв начин замръзват носът му, пръстите на ръцете и краката.
Когато корабът пуснал котва в Лисабон, капитанът отворил отделението и намерил моряка мъртъв. Екипажът прочел надрасканото по стените, само че най-удивителното било друго.
Капитанът измерил температурата на въздуха вътре в помещението. Термометърът посочил 19 градуса. Тъй като корабът се прибирал към Португалия без товар, охладителната система въобще не била включена.
Мъжът умрял, единствено тъй като си помислил, че е студено. Морякът станал жертва на личното си въображение.
