50% от включилите се в кампанията за грамотност Животът няма

50% от присъединилите се в акцията за просветеност „ Животът няма „ аУтокорект “, която „ Как се написа? “ провежда в помощ на зрелостниците, не могат да се оправят с пунктуационните правила в българския литературен език.

Това демонстрира анализът след края на самодейността, в която участваха най-вече младежи, само че и хора от всевъзможни възрасти. Средният резултат на верните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54 на 100, а при граматичните задания – 57%. Това по интернационалните стандарти за езикови проби се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, до момента в който у нас прагът за взимане на изпита е едвам 30 на 100 правилни отговори, разясняват извънредно тревожните си наблюдения уредниците. Тази тройка обаче си я пишем на цялото общество, тъй като се неглижира спазването на стандарти и критерии, и то на всички нива, считат те.

В продължение на 50 дни в една от най-актуалните измежду младежите обществени мрежи – Threads, се разгласиха задания и правила в първото по рода си цифрово пособие. То беше ориентирано особено към завършващите дванайсетокласници и повишение на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература. Организатори на самодейността са доктор Павлина Върбанова, основателка на „ Как се написа? “, Доротея Николова, учителка по български език и литература, и организация Huts Group отпред с креативните шефове Иван Ланджев и Драгомир Дончев.

Целта на начинанието беше този ексцентричен спомагателен запас за подготовка да подкрепи работата в клас на учителите, с цел да се преодолее непрестанно падащото ниво на просветеност измежду младежите. Една от ясните индикации за стремглавия спад е, че предходната година междинният резултат слезе под 4,00, а слабите оценки бяха съвсем 18%. 

Път към смяната

Създателите на помагалото се надяват, че макар нерадостните констатации за нивото на грамотността, то е подкрепило тези, които са осъзнали потребността да подобрят знанията си и са го употребявали. На всички езикови задания в границите на акцията се даваха отговори и пояснения, а също по този начин бяха посочвани публикации в уеб страницата „ Как се написа? “, където се коментират съответните правила. Дигиталното пособие съумя да се интегрира безпроблемно в подтекста на Тhreads и младежите там го припознаха и започнаха интензивно да го употребяват, споделят наблюденията си основателите.

Интересните образни материали – и онлайн, и в градската среда, които бяха употребявани, привлякоха вниманието на обществото и помогнаха да стартираме диалог за казуса на национално равнище, уверен е Иван Ланджев. „ Помагалото таргетира самите зрелостници, само че разговорът за грамотността и триумфа от матурите е, несъмнено, доста по-обширен. И идеята е на всички “, споделя той.

Начинанието се радва на поддръжка от обществени персони с многочислените споделяния, споменавания, статуси от известни публицисти, инфлуенсъри, актьори и писатели. Ключов креативен материал в акцията беше провокативно видео с присъединяване на Михаил Билалов – https://fb.watch/siWMPoa_CO/, което събра 1 милион гледания в другите платформи, а зрелостниците го разпространяваха и под формата на занимателни и изобретателни мемета.

Във всекидневните анкети се включваха огромен брой участници, който доближи до 3500 за някои от упражненията – съществено число, като се има поради какъв брой мъчно се предизвика интензивност във връзка с грамотността в последно време.

Какво бъркаме най-вече?

За да се реализира действителна положителна смяна по отношение на езиковата ни подготвеност, би трябвало да се направи изчерпателен разбор на настоящето положение на нещата, както и на аргументите, които са довели до него, считат доктор Павлина Върбанова и Доротея Николова. 

Едно от най-плашещите наблюдения в границите на самодейността, което, за жалост, не е изненада, е, че заобикаляме да се ангажираме с решение на комплицирани задания. Това става доста ясно очевидно, в случай че погледнем присъединяване в анкетите, изясняват те. Когато правилният отговор в задачата се избира единствено от четири обособени думи, се включват забележителен брой консуматори в обществената мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти.

Неспособността да се осмисли изречението и неналичието на централизация се удостоверяват от обстоятелството, че доста постоянно участниците в анкетите не виждат частицата НЕ, изписана с основни букви, която посочва, че се търси в кой от посочените отговори няма неточност. 

Прилагането на пунктуационната норма е извънредно разколебано и е мъчно да се откроят съответни правила, които не са научени. При правописа ситуацията е сходно, само че могат да се дадат някои образци. 42% от интервюираните да вземем за пример не знаят, че думата порасна се написа без „ т “, 76 на 100 не са наясно с правописа на заимствам и прибавят едно ненужно „ в “ начело. 51% считат, че се написа маниЯк вместо вярното маниАк.

Само 30% от хората знаят, че би трябвало да се членува първата дума в съставно лично съществително име, да вземем за пример в изречението Министерският съвет одобри решение. При граматичните правила се вижда и неизясненост по отношение на вярната приложимост на деепричастията.

Сериозно затруднено е усвояването на разпоредбите за потребление на бройната форма (десет автомобила, само че 10 приятели), което се вижда и от статистиката на уеб страницата „ Как се написа? “ – те са търсени по-често от тези за цялостния и късия член да вземем за пример. 

За да станат знанието и грамотността още веднъж ценени, с цел да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, би трябвало всеки да направи нещо в своята сфера на въздействие – без значение дали това е фамилната среда, учебното заведение, работното място или обществените изяви, считат уредниците. Колкото повече авторитетни и известни персони се включат в общата ни идея, толкоз по-голяма възможност имаме за триумф. 

Снимки: Визуални материали от акцията за просветеност „ Животът няма „ аУтокорект “.