50% от децата в неделните училища отпадат преди достигане на 6-и клас
50% от децата в неделните учебни заведения отпадат преди постигане на 6-и клас. Това демонстрира разбор на успеваемостта на системата на българските неделни учебни заведения, направен от двама специалисти, живеещи в чужбина - Димитър Иванов, специалист по оценяване успеваемостта на организациите, и Камелия Конакчиева-Трибулен, преводач и дълготраен началник на три български неделни учебни заведения във Франция. Изводът им е, че задачите на държавната политика, сложени на неделните учебни заведения, са надалеч от реализиране, написа Сега.
Българските неделни учебни заведения се подкрепят финансово от бюджета към този момент над 12 години. Всяка година те се усилват, като към 2023/24 година са 369. Намират се в 42 страни по света и образоват над 37 000 деца и възпитаници. Годишно разноските за тях възлизат на съвсем 16 млн. лева, а от началото на финансовото им подкрепяне през 2011 година до през днешния ден страната е вложила в тях 129 млн. лева В неделните учебни заведения се организира образование по български език и литература, история и география на България.
Между 2011 и 2022 година неделно учебно заведение са посещавали 299 439 българчета в чужбина, само че тук едно дете се брои във всяка образователна година и действително броят на децата е доста по-малко. Над 50% от децата обаче посещават занятията най-много до 6-и клас. Много малко приключват 12-и клас. Това значи, че системата съвсем не създава типичен възпитаници с цялостен курс на образование - делът им е под 10%. А по-малко от 1% от учениците (или към 953 деца), обучавали се най-малко една година в неделно учебно заведение в чужбина, не престават образованието си в България. На първо място е РУО-Видин с 256 деца, а на второ РУО-София - с 209.
" Държавната политика във връзка с младото потомство мобилни български жители по света се нуждае от нови, съответни, реалистични и смислени цели, отговарящи на действителните потребности на тази част от нацията и на техните родители. Необходими са целенасочени изследвания за идентифицирането и разбирането на тези потребности. МОН се нуждае от подобаващи принадлежности за премерване и ръководство на успеваемостта на системата на българските неделни учебни заведения в чужбина ", показват откривателите.
Според специалистите се организират просветителни стратегии без оценка на резултатите. " МОН не следи какъв брой самостоятелни деца се образоват в неделните учебни заведения, какъв брой от тях и по кое време (в кой клас) отпадат, не записва заради какви аргументи отпадат и какво се случва с децата по-късно. МОН освен няма визия за тези основни параметри, само че и не демонстрира никакъв интерес по отношение на тях макар декларирания обществен интерес ", пишат те. Те показват, че министерството не следи и какъв брой деца, обучавали се в неделни учебни заведения, не престават образованието си в България, което е най-малкото необичайно на фона на политическите полемики за езикова (ре)интеграция на българчета от чужбина.
Стремежът учебните заведения да обзет повече възпитаници има смисъл единствено при основаване на действителна добавена стойност, т.е. при реализиране на трайна езикова подготвеност в учениците. Това несъмнено не се случва с постигане на 5-и клас, споделят още анализаторите. Според тях, относително късият интервал на това образование и ниската активност на занятията е малко евентуално да водят до трайно създаване и одобряване на българска национална еднаквост.
Препоръките към МОН са да вкара съответни стратегии за децата, които идват от фамилна среда без приказваме български език, да влага в подготовка на учителите за създаване на умения да преподават български език като втори и други Експертите поучават да се преразгледат задачите за запазване на българско съзнание и национална, културна и духовна еднаквост, които по начало не съществуват измежду децата на българите по света. В актуалния мобилен, динамичен и обвързван свят е уместно формулирането на цели, свързани с развиване, споделят те.
Българските неделни учебни заведения се подкрепят финансово от бюджета към този момент над 12 години. Всяка година те се усилват, като към 2023/24 година са 369. Намират се в 42 страни по света и образоват над 37 000 деца и възпитаници. Годишно разноските за тях възлизат на съвсем 16 млн. лева, а от началото на финансовото им подкрепяне през 2011 година до през днешния ден страната е вложила в тях 129 млн. лева В неделните учебни заведения се организира образование по български език и литература, история и география на България.
Между 2011 и 2022 година неделно учебно заведение са посещавали 299 439 българчета в чужбина, само че тук едно дете се брои във всяка образователна година и действително броят на децата е доста по-малко. Над 50% от децата обаче посещават занятията най-много до 6-и клас. Много малко приключват 12-и клас. Това значи, че системата съвсем не създава типичен възпитаници с цялостен курс на образование - делът им е под 10%. А по-малко от 1% от учениците (или към 953 деца), обучавали се най-малко една година в неделно учебно заведение в чужбина, не престават образованието си в България. На първо място е РУО-Видин с 256 деца, а на второ РУО-София - с 209.
" Държавната политика във връзка с младото потомство мобилни български жители по света се нуждае от нови, съответни, реалистични и смислени цели, отговарящи на действителните потребности на тази част от нацията и на техните родители. Необходими са целенасочени изследвания за идентифицирането и разбирането на тези потребности. МОН се нуждае от подобаващи принадлежности за премерване и ръководство на успеваемостта на системата на българските неделни учебни заведения в чужбина ", показват откривателите.
Според специалистите се организират просветителни стратегии без оценка на резултатите. " МОН не следи какъв брой самостоятелни деца се образоват в неделните учебни заведения, какъв брой от тях и по кое време (в кой клас) отпадат, не записва заради какви аргументи отпадат и какво се случва с децата по-късно. МОН освен няма визия за тези основни параметри, само че и не демонстрира никакъв интерес по отношение на тях макар декларирания обществен интерес ", пишат те. Те показват, че министерството не следи и какъв брой деца, обучавали се в неделни учебни заведения, не престават образованието си в България, което е най-малкото необичайно на фона на политическите полемики за езикова (ре)интеграция на българчета от чужбина.
Стремежът учебните заведения да обзет повече възпитаници има смисъл единствено при основаване на действителна добавена стойност, т.е. при реализиране на трайна езикова подготвеност в учениците. Това несъмнено не се случва с постигане на 5-и клас, споделят още анализаторите. Според тях, относително късият интервал на това образование и ниската активност на занятията е малко евентуално да водят до трайно създаване и одобряване на българска национална еднаквост.
Препоръките към МОН са да вкара съответни стратегии за децата, които идват от фамилна среда без приказваме български език, да влага в подготовка на учителите за създаване на умения да преподават български език като втори и други Експертите поучават да се преразгледат задачите за запазване на българско съзнание и национална, културна и духовна еднаквост, които по начало не съществуват измежду децата на българите по света. В актуалния мобилен, динамичен и обвързван свят е уместно формулирането на цели, свързани с развиване, споделят те.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ