Над 50% не вярват на медиите за Украйна: Галъп
50,7% намират за недостоверна информацията, която медиите в България оповестяват за рецесията в Украйна, сочи последното изследване на Галъп. Само 25,9% са на противоположното мнение. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
На този декор 35% обявиха, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. Други 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди 4 година международната Асоциация Галъп интернешънъл направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12% спрямо предходната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и " сивата зона " на тези, които не могат да дефинират. Явно с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. Още 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет.
Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
На този декор 35% обявиха, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. Други 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди 4 година международната Асоциация Галъп интернешънъл направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12% спрямо предходната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и " сивата зона " на тези, които не могат да дефинират. Явно с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. Още 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет.
Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ