Войната и Израел: Човешка трагедия без националност и религия
5 седмици продължава войната в Иран, само че за Израел войната стартира преди повече от 3 години - на 7 октомври. От 28-ми февруари израелското небе е осветено от ирански дронове и ракети, хората живеят в сюреалистична комбинация от война и локдаун, сходен на Ковид пандемията. Разказ от първо лице за войната - приказва доктор Белайнеш Меконен, която дава отговор на национално равнище за юношески центрове в Израел.
- Как бихте описали една типична своя нощ от последните 5 седмици?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Нашият ежедневен живот е доста тежък. Във всеки един миг има сирени и ракети и всички хора в Израел би трябвало да бягат, с цел да доближат до бомбоубежището и да се предпазят. Много, доста е мъчно, тъй като хората имат бебета, имат възрастни и по този начин нататък. Не всеки има скривалище в дома си и по тази причина тичат по 4-5 етажа надолу по стъпалата, с цел да стигнат до бомбоубежищата. Само си представете да би трябвало да будите измежду нощ децата си, най-малките, да будите родителите си и да ги водите в укритието. Не можете да си визиите какво ни е в тази обстановка. Вече от пет седмици сме в нея. Всичко е затворено – всичко!Няма учебно заведение, няма мол, няма магазини. Дори когато отиваш за съществени артикули, би трябвало да мислиш за това и би трябвало да мислиш дали някъде наоколо има леговище. Не става дума единствено за физическа опасност, става дума за душевен и прочувствен стрес. Нашият ежедневен живот е изпълнен с паника и боязън. “
- Никой не върви в офиса, децата не вървят на учебно заведение, студентите не вървят на университет, а в това време тече война? Това е една ужасяваща композиция сред спомените ни от пандемията от ковид, примесени с война.
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Университетите са затворени и са минали към електронна форма на образование. Гимназиите са затворени. Началните учебни заведения, прогимназиите, детските градини – всички са в режим на онлайн образование. Ако приказвам, да вземем за пример, за моя случай. Най-малката ми щерка е в университета и има потребност от място за онлайн уроците. Всеки един от нас у дома би трябвало да има компютър и място да се свърже със своите учители, със своите наставници, с приятелите, с които не може да се види. Всичко става от у дома, с всичко би трябвало да успееш от у дома, би трябвало да пазаруваш, би трябвало да работиш. Трябва да се оправям с работата, да се грижа за фамилията, за децата си. Всичко се промени, методът ни на живот се промени. Всеки от нас в Израел е травмиран. Травмиран! Нямаш никакъв избор, с изключение на да се бориш за общността си, нацията си. Така че това е, което ние би трябвало да създадем. А народът на Израел е доста мощен, както знаете. Ние си оказваме помощ. Ако нещо рисково се случи, целият квартал отива в къщата на този човек да пита от какво има потребност. И на тази Пасха, на този празник фамилиите бяха разграничени. Повечето от тях са по границите, на множеството от тях къщите им са разрушени, по тази причина живеят в хотели, живеят със семейство и другари. Това са доста алегорични времена. След нашето извеждане от Египет, ние идваме в Израел, с цел да бъдем свободни, и в този момент след хиляди години ние още веднъж се опитваме да съхраним свободата.
- Една ария стана доста известна през тези сложни за вас времена. Това е една ария, написана от едно 11-годишно момче от Израел за войната с Иран. Защо тази ария стана толкоз известна - едно дете, което пее за това, че вижда в небето ракети вместо птици?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Песента носи вяра. Когато умират цивилни хора, би трябвало да бъдеш доста мощен и преклонен. И да извлечеш мощ и вяра от песента. Опитваме се да останем мощни, опитваме се да бъдем дружно, да бъдем постоянни. Опитваме се да бъдем издръжливи, тъй като, както Ви споделих, всекидневният ни живот ни е доста стресиращ. Не можете да си визиите! Може да се случи даже в този момент, по време на нашия диалог, може да чуем сирената и да се наложи да спрем. Така че не знаеш в кой миг ще те заварят сирените. Сутринта тъкмо преди Пасха фамилията се опитваше да се приготви за празника. Сирените не спираха! Хората, които се опитваха да отидат при фамилиите си следобеда, бяха на път, бяха натоварени с децата, с дребните, а сирените не спираха. Налагало се е да стопират измежду пътя, с цел да вземат децата си, да ги прегърнат, да ги успокояват. Не знаеш по какъв начин ще приключи този миг. И това е нашият живот всеки ден към този момент пет седмици. “
- Въпреки това, съвсем 80% от израелците поддържат тази война и споделят, че тя е нужда?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Защото това е нашият живот! Можете ли да си визиите във Вашата страна по някаква причина внезапно някоя страна да изстреля ракети към Вас – към Вашия дом? Как бихте защитили фамилията си, страната си или жителите си? Можете ли да седите и да чакате, до момента в който те Ви унищожат? Ние просто би трябвало да се защитим! Затова войната е вярна и ние я поддържаме. 300 ракети, ориентирани към цивилни. Те се целят в цивилни жители! Те не водят война с бойците, те водят война с цивилните! Те ни принудиха! Не ние започнахме това! Дори на 7 октомври, какво стана? Те да дойдат в дома ти, да убиват брачна половинка ти, да изгорят бебето ти… Разбирате ли? И да крещят, че за всеки човек – всеки човек, всеки евреин – е задоволително да бъде евреин, с цел да бъде погубен? Ние желаеме да живеем, както и всички хора на този свят. Тази земя е равна за всички! Две от децата ми са бойци и участваха на 7 октомври. Затова би трябвало да се защитим и това вършим. Не сме почнали ние. Не ние отидохме в тяхната страна. Те пристигнаха – те изстреляха ракети към нас. Така че какво можем да създадем? Мисля, че няма страна, която би разрешила да се избиват цивилните ѝ жители и да не се отбрани, или да не отвърне. “
- Как смятате, че ще свърши тази война? Как си представяте края? Как си представяте успеха?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ На първо място, целият израелски народ се моли и се надява, че в края на войната ще има мир, тъй като всеки човек на този свят се нуждае от мир – както тук, по този начин и там. Всички страдаме. Във войната всеки страда. В нашата страна, в Иран, в Европа, в Африка, в Съединени американски щати – на всички места. “
- Говорим за мир, само че географията не се трансформира. Израел е в сърцето на район, който е обитаем от мюсюлмански страни. Ще пристигна миг, в който ще би трябвало да започнете да живеете спокойно едни до други. Мислите ли, че това е допустимо след всичката болежка, която е породена?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Да. Пълно е с болежка, цялостно е с жертви, цялостно е с опустошения, разрушени фамилии. Загубихме доста момчета и девойки, наши деца – и тук, и там, на всички места. Но считам, че в края на краищата даже и мюсюлманските или арабските страни като Ливан, Кувейт, Сирия, Иран – хората там, народите желаят мир. Проблемът е с държавните управления, с водачите, а не с народа. Хората желаят да живеят в мир. Те желаят да бъдат с нас, ние сме братя, ние сме човешки същества. “
- Как бихте описали една типична своя нощ от последните 5 седмици?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Нашият ежедневен живот е доста тежък. Във всеки един миг има сирени и ракети и всички хора в Израел би трябвало да бягат, с цел да доближат до бомбоубежището и да се предпазят. Много, доста е мъчно, тъй като хората имат бебета, имат възрастни и по този начин нататък. Не всеки има скривалище в дома си и по тази причина тичат по 4-5 етажа надолу по стъпалата, с цел да стигнат до бомбоубежищата. Само си представете да би трябвало да будите измежду нощ децата си, най-малките, да будите родителите си и да ги водите в укритието. Не можете да си визиите какво ни е в тази обстановка. Вече от пет седмици сме в нея. Всичко е затворено – всичко!Няма учебно заведение, няма мол, няма магазини. Дори когато отиваш за съществени артикули, би трябвало да мислиш за това и би трябвало да мислиш дали някъде наоколо има леговище. Не става дума единствено за физическа опасност, става дума за душевен и прочувствен стрес. Нашият ежедневен живот е изпълнен с паника и боязън. “
- Никой не върви в офиса, децата не вървят на учебно заведение, студентите не вървят на университет, а в това време тече война? Това е една ужасяваща композиция сред спомените ни от пандемията от ковид, примесени с война.
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Университетите са затворени и са минали към електронна форма на образование. Гимназиите са затворени. Началните учебни заведения, прогимназиите, детските градини – всички са в режим на онлайн образование. Ако приказвам, да вземем за пример, за моя случай. Най-малката ми щерка е в университета и има потребност от място за онлайн уроците. Всеки един от нас у дома би трябвало да има компютър и място да се свърже със своите учители, със своите наставници, с приятелите, с които не може да се види. Всичко става от у дома, с всичко би трябвало да успееш от у дома, би трябвало да пазаруваш, би трябвало да работиш. Трябва да се оправям с работата, да се грижа за фамилията, за децата си. Всичко се промени, методът ни на живот се промени. Всеки от нас в Израел е травмиран. Травмиран! Нямаш никакъв избор, с изключение на да се бориш за общността си, нацията си. Така че това е, което ние би трябвало да създадем. А народът на Израел е доста мощен, както знаете. Ние си оказваме помощ. Ако нещо рисково се случи, целият квартал отива в къщата на този човек да пита от какво има потребност. И на тази Пасха, на този празник фамилиите бяха разграничени. Повечето от тях са по границите, на множеството от тях къщите им са разрушени, по тази причина живеят в хотели, живеят със семейство и другари. Това са доста алегорични времена. След нашето извеждане от Египет, ние идваме в Израел, с цел да бъдем свободни, и в този момент след хиляди години ние още веднъж се опитваме да съхраним свободата.
- Една ария стана доста известна през тези сложни за вас времена. Това е една ария, написана от едно 11-годишно момче от Израел за войната с Иран. Защо тази ария стана толкоз известна - едно дете, което пее за това, че вижда в небето ракети вместо птици?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Песента носи вяра. Когато умират цивилни хора, би трябвало да бъдеш доста мощен и преклонен. И да извлечеш мощ и вяра от песента. Опитваме се да останем мощни, опитваме се да бъдем дружно, да бъдем постоянни. Опитваме се да бъдем издръжливи, тъй като, както Ви споделих, всекидневният ни живот ни е доста стресиращ. Не можете да си визиите! Може да се случи даже в този момент, по време на нашия диалог, може да чуем сирената и да се наложи да спрем. Така че не знаеш в кой миг ще те заварят сирените. Сутринта тъкмо преди Пасха фамилията се опитваше да се приготви за празника. Сирените не спираха! Хората, които се опитваха да отидат при фамилиите си следобеда, бяха на път, бяха натоварени с децата, с дребните, а сирените не спираха. Налагало се е да стопират измежду пътя, с цел да вземат децата си, да ги прегърнат, да ги успокояват. Не знаеш по какъв начин ще приключи този миг. И това е нашият живот всеки ден към този момент пет седмици. “
- Въпреки това, съвсем 80% от израелците поддържат тази война и споделят, че тя е нужда?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Защото това е нашият живот! Можете ли да си визиите във Вашата страна по някаква причина внезапно някоя страна да изстреля ракети към Вас – към Вашия дом? Как бихте защитили фамилията си, страната си или жителите си? Можете ли да седите и да чакате, до момента в който те Ви унищожат? Ние просто би трябвало да се защитим! Затова войната е вярна и ние я поддържаме. 300 ракети, ориентирани към цивилни. Те се целят в цивилни жители! Те не водят война с бойците, те водят война с цивилните! Те ни принудиха! Не ние започнахме това! Дори на 7 октомври, какво стана? Те да дойдат в дома ти, да убиват брачна половинка ти, да изгорят бебето ти… Разбирате ли? И да крещят, че за всеки човек – всеки човек, всеки евреин – е задоволително да бъде евреин, с цел да бъде погубен? Ние желаеме да живеем, както и всички хора на този свят. Тази земя е равна за всички! Две от децата ми са бойци и участваха на 7 октомври. Затова би трябвало да се защитим и това вършим. Не сме почнали ние. Не ние отидохме в тяхната страна. Те пристигнаха – те изстреляха ракети към нас. Така че какво можем да създадем? Мисля, че няма страна, която би разрешила да се избиват цивилните ѝ жители и да не се отбрани, или да не отвърне. “
- Как смятате, че ще свърши тази война? Как си представяте края? Как си представяте успеха?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ На първо място, целият израелски народ се моли и се надява, че в края на войната ще има мир, тъй като всеки човек на този свят се нуждае от мир – както тук, по този начин и там. Всички страдаме. Във войната всеки страда. В нашата страна, в Иран, в Европа, в Африка, в Съединени американски щати – на всички места. “
- Говорим за мир, само че географията не се трансформира. Израел е в сърцето на район, който е обитаем от мюсюлмански страни. Ще пристигна миг, в който ще би трябвало да започнете да живеете спокойно едни до други. Мислите ли, че това е допустимо след всичката болежка, която е породена?
Д-р Белайнеш Меконен - израелка от етиопски генезис: „ Да. Пълно е с болежка, цялостно е с жертви, цялостно е с опустошения, разрушени фамилии. Загубихме доста момчета и девойки, наши деца – и тук, и там, на всички места. Но считам, че в края на краищата даже и мюсюлманските или арабските страни като Ливан, Кувейт, Сирия, Иран – хората там, народите желаят мир. Проблемът е с държавните управления, с водачите, а не с народа. Хората желаят да живеят в мир. Те желаят да бъдат с нас, ние сме братя, ние сме човешки същества. “
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ