Момчил Неков: В обществото се насажда масова психоза за миграция
5% са младите с готовност да мигрират другаде в България, само че 23% са родителите, които ги „ избутват “
По самодейност на евродепутата Момчил Неков, в Дома на Европа, бе показано социологическо изследване „ Изследване на положението и потребностите от умения и фрагменти в Силистренска област за интервала 2018-2028 година Проучването беше направено от Черноморски институт и Агенция за обществени изследвания и разбори АССА-М и презентирано от проф. Михаил Мирчев. Целта на осъщественото допитване е да се разбере какви са проблемите, които карат огромна част от младите българи, изключително в по-уязвимите, погранични райони, да напущат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.
„ За огромно страдание данните от изследването са стряскащи. Най- евентуално, в случай че създадем сходна извадка в други райони, реузлтатът няма да е доста по- друг. Има голям празен ход сред това какво се търси на пазара на труда и фрагментите, които предлага просветителната ни система. Този феномен води неналичието на съответни фрагменти, и надлежно до безработица. Как, въобще, можем да приказваме за икономическа непоклатимост, в случай, че най-ценният ресурс-човешкият е в дефицит и не подхожда на условията на пазара. А пазарът на труда самичък по себе си е динамичен, той изиква регулярно изследване на трендовете по райони, с цел да могат да се вземат своевременни ограничения. Бизнесът и образованието би трябвало да работят дружно за развиването на българските райони “, сподели Момчил Неков.
„ Миналата година Европейският парламент одобри резолюция, по която работих като докладчик от Комисията по обучение по Новата стратегия за умения, която дава опция за справяне с този проблем, тъй като той не е единствено български, а на целия Европейски съюз, само че за задачата би трябвало да се изследва съответно. “, добави още той.
Целевата група, измежду която е направено изследването са младежите сред 16 и 45- годишна възраст в Силистренски район. От него излиза наяве, че 22% от младите с главно и по-ниско обучение заявяват, че са в положение на беззащитност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в обезсърчение и невъзможност. За всички тях пазарът на труда е обществено премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, учебното заведение в този момент не е запас за житейски опция, то не съумява да ги притегли, задържи и след това стимулира за учене и труд. До такива заключения водят акцентите извадени от проф. Мирчев, като той добави, че „ основната причина за тръгване от района към други огромни градове в България или чужбина са парите. Те са претекст при към 80%. 41% търсят далеко работа, тъй като тук не намират никаква или работодателите не оферират по специалността на младите, или не дават опция и тласъци за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо положение. Ако стопанската система в региона се съживи, то бързо и внезапно ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция “.
Проф, Мирчев уточни като акцент, че с изключение на в познания, просветителната система би трябвало да обръща внимание и на качества като мотивация, амбициозност, обща начетеност, и умения за обмисляне, тъй като те също са дефицитни, колкото и квалификацията и сподели, че „ модерна подготовка не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но подготовка и продуктивен потенциал, не се подаряват – те се вземат и създават от самите млади. “
На събитието участваха представители на министерства, просветителни институции, медии. Сред гостите бе и проф. Янка Такева, която сподели, че на проблемите на младите би трябвало да се обърне особено внимание, те да бъдат предпазвани и подтиквани да учат.
Основните данни, които изследването дава са следните:
Хората с положително и високо материално състояние и приход търсят качествена работа, не вършат огромни взаимни отстъпки, при висока подготовка работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях постоянно е добре пристигнала, с цел да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към учебното заведение и търсят оазисите на едно същинско напредничаво и гъвкаво учебно заведение. Такива учебни заведения и паралелки в региона има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се популяризира интензивно и целеустремено. - Откроява се взаимозависимост сред обучение и приходи. Завършилите „ Бакалавър “ и „ Магистър “ получават по-добро възнаграждение. Училището има освен масив и тежък проблем с оставащите с ниско обучение, само че и работодателите имат незабавен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна мощ, нито стимулирана да се приготвя и да поставя персонално изпитание.- 24% от младите в района са пасивни. Не търсят още работа, тъй като пазарът на труда е сгънат, работодателите не оферират. Или не търсят заради персоналната си леност, студенина, избират да се оплакват, вместо да са дейни и гъвкави. Очевидно е, че системата „ образование-бизнес” в региона за тези млади работи отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях възнамеряват сами своето бъдеще, търсят благоприятни условия, възползват се от тях, провеждат си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за съответни стъпки в развиването си – само че не изцяло, не настойчиво, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, искрено споделят, че живеят ден за ден.
- Младите висшисти, както и множеството със приблизително обучение, ясно разграничават тапия от познание, и след това от подготовка. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до действителна квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.
- Проблемът е в полето на учебното заведение и университета. Той е решим посредством оперативното им съдействие с бизнеса за по-адекватни стратегии, образователни дисциплини и форми.
- Проблемът е и при младите служащи и експерти. Съвременна подготовка не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но подготовка и продуктивен потенциал, не се подаряват – те се вземат и създават от самите млади.
-Проблемът е и при работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат положителни и приключени служащи, със специфична подготовка, както и с просвета за работа в съответна фирмена среда през днешния ден в множеството случаи е също несъответстващо.
-От проучвавето излиза наяве, че по своята специалност и компетентност работят най-често висшистите – 53%, плюс нещо близко още 22%. Това са 2/3 от висшистите. 25% от висшистите работят нещо напълно друго от това което са учили и научили. Младите със приблизително обучение са в междинна трудова позиция. Около и над 40% работят по специалността си или нещо близко. Останалите са попаднали на непознато място – 40% работят нещо напълно друго, а към 15% даже не се интересуват от това, работят каквото има и каквото им попадне, единствено поради парите.
По самодейност на евродепутата Момчил Неков, в Дома на Европа, бе показано социологическо изследване „ Изследване на положението и потребностите от умения и фрагменти в Силистренска област за интервала 2018-2028 година Проучването беше направено от Черноморски институт и Агенция за обществени изследвания и разбори АССА-М и презентирано от проф. Михаил Мирчев. Целта на осъщественото допитване е да се разбере какви са проблемите, които карат огромна част от младите българи, изключително в по-уязвимите, погранични райони, да напущат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.
„ За огромно страдание данните от изследването са стряскащи. Най- евентуално, в случай че създадем сходна извадка в други райони, реузлтатът няма да е доста по- друг. Има голям празен ход сред това какво се търси на пазара на труда и фрагментите, които предлага просветителната ни система. Този феномен води неналичието на съответни фрагменти, и надлежно до безработица. Как, въобще, можем да приказваме за икономическа непоклатимост, в случай, че най-ценният ресурс-човешкият е в дефицит и не подхожда на условията на пазара. А пазарът на труда самичък по себе си е динамичен, той изиква регулярно изследване на трендовете по райони, с цел да могат да се вземат своевременни ограничения. Бизнесът и образованието би трябвало да работят дружно за развиването на българските райони “, сподели Момчил Неков.
„ Миналата година Европейският парламент одобри резолюция, по която работих като докладчик от Комисията по обучение по Новата стратегия за умения, която дава опция за справяне с този проблем, тъй като той не е единствено български, а на целия Европейски съюз, само че за задачата би трябвало да се изследва съответно. “, добави още той.
Целевата група, измежду която е направено изследването са младежите сред 16 и 45- годишна възраст в Силистренски район. От него излиза наяве, че 22% от младите с главно и по-ниско обучение заявяват, че са в положение на беззащитност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в обезсърчение и невъзможност. За всички тях пазарът на труда е обществено премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, учебното заведение в този момент не е запас за житейски опция, то не съумява да ги притегли, задържи и след това стимулира за учене и труд. До такива заключения водят акцентите извадени от проф. Мирчев, като той добави, че „ основната причина за тръгване от района към други огромни градове в България или чужбина са парите. Те са претекст при към 80%. 41% търсят далеко работа, тъй като тук не намират никаква или работодателите не оферират по специалността на младите, или не дават опция и тласъци за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо положение. Ако стопанската система в региона се съживи, то бързо и внезапно ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция “.
Проф, Мирчев уточни като акцент, че с изключение на в познания, просветителната система би трябвало да обръща внимание и на качества като мотивация, амбициозност, обща начетеност, и умения за обмисляне, тъй като те също са дефицитни, колкото и квалификацията и сподели, че „ модерна подготовка не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но подготовка и продуктивен потенциал, не се подаряват – те се вземат и създават от самите млади. “
На събитието участваха представители на министерства, просветителни институции, медии. Сред гостите бе и проф. Янка Такева, която сподели, че на проблемите на младите би трябвало да се обърне особено внимание, те да бъдат предпазвани и подтиквани да учат.
Основните данни, които изследването дава са следните:
Хората с положително и високо материално състояние и приход търсят качествена работа, не вършат огромни взаимни отстъпки, при висока подготовка работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях постоянно е добре пристигнала, с цел да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към учебното заведение и търсят оазисите на едно същинско напредничаво и гъвкаво учебно заведение. Такива учебни заведения и паралелки в региона има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се популяризира интензивно и целеустремено. - Откроява се взаимозависимост сред обучение и приходи. Завършилите „ Бакалавър “ и „ Магистър “ получават по-добро възнаграждение. Училището има освен масив и тежък проблем с оставащите с ниско обучение, само че и работодателите имат незабавен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна мощ, нито стимулирана да се приготвя и да поставя персонално изпитание.- 24% от младите в района са пасивни. Не търсят още работа, тъй като пазарът на труда е сгънат, работодателите не оферират. Или не търсят заради персоналната си леност, студенина, избират да се оплакват, вместо да са дейни и гъвкави. Очевидно е, че системата „ образование-бизнес” в региона за тези млади работи отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях възнамеряват сами своето бъдеще, търсят благоприятни условия, възползват се от тях, провеждат си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за съответни стъпки в развиването си – само че не изцяло, не настойчиво, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, искрено споделят, че живеят ден за ден.
- Младите висшисти, както и множеството със приблизително обучение, ясно разграничават тапия от познание, и след това от подготовка. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до действителна квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.
- Проблемът е в полето на учебното заведение и университета. Той е решим посредством оперативното им съдействие с бизнеса за по-адекватни стратегии, образователни дисциплини и форми.
- Проблемът е и при младите служащи и експерти. Съвременна подготовка не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но подготовка и продуктивен потенциал, не се подаряват – те се вземат и създават от самите млади.
-Проблемът е и при работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат положителни и приключени служащи, със специфична подготовка, както и с просвета за работа в съответна фирмена среда през днешния ден в множеството случаи е също несъответстващо.
-От проучвавето излиза наяве, че по своята специалност и компетентност работят най-често висшистите – 53%, плюс нещо близко още 22%. Това са 2/3 от висшистите. 25% от висшистите работят нещо напълно друго от това което са учили и научили. Младите със приблизително обучение са в междинна трудова позиция. Около и над 40% работят по специалността си или нещо близко. Останалите са попаднали на непознато място – 40% работят нещо напълно друго, а към 15% даже не се интересуват от това, работят каквото има и каквото им попадне, единствено поради парите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ