5 май е рожденият ден на Мислителя на хилядолетието -

5 май е рожденият ден на Мислителя на хилядолетието - Карл Маркс. Затова сходна дата ни задължава, или най-малко тези, които добре познаваме и ценим голямото идейно-твор-ческо благосъстояние на Маркс, да се постараем да обвържем теоретическия разбор на в този момент проти-чащото в бурната, само че и преломната ни историческа актуалност с оптиката на марксизма.

Маркс по неповторим и безспорен метод потвърди историческата неизбежност на западна-та буржоазна подправена народна власт и най-много на капиталистическия метод на произвеждане. А в основата и на двете стои казусът за същинската природа на западната цивилизация, за обективното проучване, изложение и тълкувание на естеството на сътворения от нея човек. Тези два феномена - западната цивилизация и западният човек - исторически и неведнъж са потвърдили, че не могат да съществуват без непрестанните, само че и многопосочните си експанзии и издевателства, грабежи и заличавания на други страни, нации, цивилизации и култури. Исторически одиозната еволюция на западната цивилизация и съградения от нея вид човек са невиждани географски разширения на безцеремонните и безчовечните провокации, похищения, ограбвания и убийства на попаднатите в кръгозора им страни, нации и култури. А, с цел да не бъдем упреквани през днешния ден в предумишленост, ограниченост и благосклонности към марк-систките пророчества, в този подтекст можем да си послужим със международно приети и даже издигнати на пиедестала (от западната цивилизация) като неповторими достижения произведения на мислители, като да вземем за пример Освалд Шпенглер, за неизбежния залез на тази цивилизация.1 В това свое капитално произдение Шпенглер показва горчивата и страшна истина за действителната същина и дълбинната природа на западния човек. Той е изрично явен и абсолютно ед-нозначен, че този човек е, а и не може да не бъде нищо друго с изключение на звяр, ненаситно алчен див звяр, който живее само и за сметка на облагодетелстването, жертването, плячко-сването, издевателствата и заличаванията на други хора, на техните исторически и всеки-дневни ориси. И в този подтекст не трябва да се не помни и Фридрих Ницше - любимецът на идеолозите от Третия райх, с неговата мракобесна, само че и античовешка концепция за историческата съдба и неизбежният публичен успех на Волята за власт и Свръх-човека, които, естествено и неоспоримо, би трябвало да са въплътени в облика и делото на западния човек. И както виждаме в в този момент разиграващата се директно пред сетивата на целия свят исто-рическа драма или дори същинска покруса на два приятелски славянски народа, които умиш-лено са подтиквани към въоръжен кървясъл конфликт от Запада, фикциите на Шпенглер и Ниц-ше не са само умозрителни и хипотетични интелектуални издигнатия, а са изцяло очевадно, изрично и фактически потвърждаващи се в настоящо пулсиращите събития. Защото лакомията на Запада и нарцисизмът на конструирания, само че и по всякакъв начин рекламиран от него вид човек необмислено, без всевъзможни угризения, надменно, брутално и цинично афишират руснаците за нечовеци, а съветската велика цивилизация и неповторима просвета за неприемливи. Не различен, а англосаксонците с неизтребимата си безконечна ненавист и злоба към руснаците, както безропотните им съратници и прислужник, назовават съветските хора нечовеци, което не е по-различно от особено въдворения като наложителен лексикален пример на немските фашисти, узаконен посредством специфична директива, създадена и всеобщо прилагана от елита на Секретен сътрудник, който оприличаваше съветските жители с недочовеци, които заслужават единствено изтребване. В този подтекст преднамереното, а и систематично обезчовечаване на съветския народ в очите и съзнанието на международната общност не може да се оцени иначе с изключение на като брутално, цинично, антидемократично, безчовечно, аморално и несправедливо дискредитиране на цялостен един народ, който се привижда като съдбовно затруднение пред безконечните ламтежи на Запада.

Кой естествен, рационален, честен, благодетелен и висококултурен човек би си позво-лил безумния, само че и траги-комичен, дори и неоспоримо печалния разкош да разгласи гръмогласно и обществено творчеството на такива неоспорими гении като Пушкин, Гогол, Достоевски, Чайковски и други емблематични съветски създатели за недопустимо, неприемливо, неразрешено и personа non grata в западния свят, в културната и цивилизационната светая светих на запад-ната цивилизация, напълно вместена под, само че и лакейски ближеща имперския ботуш на Съединени американски щати. Коя друга цивилизация в актуалния световен свят е демонстрирала, само че и продължава през днешния ден да се пробва да добави с нови епизоди и кървави подиуми потресаващия си и призрачен исто.-рически сериал на невиждано, надменно, брутално и цинично потъпкване, оскверня-ване и тотално заличаване на всички исторически от дълго време и даже законно наложени и одобрени (от самата нея) правила, правила, обичаи в дипломацията, както прави Западът. Коя друга историческа цивилизация - ретроспективно или настоящо - си е разрешавала, само че и разрешава в нашето бурно съвремие да възкресява и необмислено да натрапва расистките, ксе-нофобските, сегрегационнистките и изолационистките си политически визионерства и со-циални инженерства, както това постоянно е правила, прави, а и не може да не прави западната! И коя друга модерна цивилизация е демонстрирала по толкоз необмислен и безочлив фасон хищническата си природа и ненаситно алчност си манталитет, които естествено са в цялостно про-тиворечие даже със личните й универсални и видимо свещени закони за гарантиране на неприкосновенността на частната благосъстоятелност, като през днешния ден се узурпира, или приватизира по високомерен и противозаконен метод банковите депозити и индустриалните активи на Русия зад граница, или която по най-арогантен, само че и невиждан метод тотално разкрива гра-бителските си желания оптимално да отслаби, а по-късно и изцяло да унищожи, пък и опустоши колосалните естествени и други благосъстояния на Русия, голямата територия на която се разгръща над една осма от цялата земна повърхнина. Но и коя друга цивилизация с изключение на западната е подготвена и склонна да пожертва историческото настояще и бъдеще на страните, обществата, нациите и народностите, които изповядват и ревностно пазят нейните скрижали! Защото през днешния ден западно-европейските политически елити обричат на очевидна, явна, неизбеж-на и неудържимо, неконтролируемо ескалираща се тотална икономическа, продоволствена и филантропична рецесия даже и личните си страни и нации само и единствено поради ми-ражните си илюзии, че ще могат - под преводителството на Съединени американски щати, - да отслабят и унищожат Русия, с цел да могат да получат някакви огризки от колосалната плячка, която се надява да по-лучи техният вероломен, а и неутолим стопанин от днешните ужасни събития и въоръжени конфликти и предизвиканите от тях братоубийнствени стълкновения сред приятелски нации.

Очевидно мъката или залезът на западната цивилизация я докарват до неудържими, неконтролируеми, под паника и потресаващи неистови пристъпи, посредством които тя се пробва да се опази и задържи на повърхността на историческата събитийност, която от ден на ден, само че и по-категорично обрисува нейната съдбовна присъда на неизбежност и даже крах в бъдещето. Затова стават и все по-очевидни, а и неизбежни както залезът на оксидентализма и западната цивилизация, по този начин и тоталното оскверняване и поражение на евро-атлантическите полезности, които в днешна Европа се котират изцяло като исторически безалтернативни и всемогъщи.

Анализът на развиващия се през днешния ден величествен исторически и боен спор сред Русия и евро-атлантическия Запад не може да пренебрегне или отстрани значимия проблем за доста значимите разлики в областта на знаковите символни конфигурации в и на две столетия - онази по време на Втората, и тази в хода на в този момент разиграващата се Трета международна война.

Всички добре познаваме популярния афиш „ Родина-Мать зовет “. В него са наглед-но въплътени редица, доста комплицирани, значими смислови, символни и на практика инвенции. Той показва съдбовната нужда да се активизира руската страна в борбата си срещу вероломния нацистки завоевател и окупатор - Третият райх на Адолф Хитлер. По времето на основаването му Съюз на съветските социалистически републики е още млада и неукрепната многонационална страна. Из-минали са едвам две десетилетия от Великата Октомврийска гражданска война и от тежката Граж-данска война. Затова е било извънредно належащо пропагандата на Съюз на съветските социалистически републики да сътвори и раз-пространи този свръхестествен и исторически да запамети този афиш в душата на руснаците. Съдбоносният залог в това мъчно и трудно историческо време е бил Въображението и Вярата в историческото бъдеще, което ще донесе победа на Правдата и Справедливостта. Днес обаче историческата обстановка е радикално друга. Изминали са три десетилетия от по-зорното самоизтребление на Съюз на съветските социалистически републики от Горбачовистко-Елцинсковите олигархични клики. И, дружно с това, преодолян е комплицираният, а и тежък път на следващото ново осмисляне и преоце-няване на историята на Великата страна от съветския народ. Затова и през днешния ден са нужни съ-вършено нови мостри и символни технологии, които мощно да впечатляват обществеността.

Безспорна историческа перспективност и голяма заслуга на разрастващите се през днешния ден в Украйна сражения сред Запада и Русия е, че без техните същински провокатори откровено и умишлено да го желаеха, на процедура се стигна до извънредно непредвидена, извънредно не-приятна, само че и удивително бърза, а и необикновено могъща реанимация на паметта за Съюз на съветските социалистически републики. Всеобщият, всеобщият възторг, безкористието, съпричастието и съучастието във възкре-сението на предумишлено и инструментално преди време опозорената, даже заровена исто-рическа памет за славното минало на Съюз на съветските социалистически републики в годините на Втората международна война, през днешния ден се вижда освен на всички места, по всички краища на Русия, само че и в Луганската и Донецката република, а също в новоосвободените от украинските нацисти територии, обитаеми места.

Всъщност, действителните, същинските, въпреки и подмолните агресори - Съединени американски щати и НАТО-вските им прислужник, провокираха ненадейно и печално за тях мощен бумерангов резултат. Вме-сто да бъде изцяло, дефинитивно, а и окончателно опозорена и унижожена, историческата памет за истината, ролята, приноса, заслугите и големите жертви на Русия по време на Вто-рата международна война се възражда като Феникс от пепелищата на омразата и ненавистта на западния свят, на западната цивилизация и изключително на нейните сиви, а и забележими кардинали.

Западните идеолози и политици се пробваха и направиха всичко допустимо, с цел да под-копаят и унищожат историческата памет за Съюз на съветските социалистически републики и неговите големи достижения, в това число и по отношение на главната му роля и заслуга в историческата победа над Третия райх. От началото на перестройката на Горбачов до ден сегашен те не се стопираха в това рисково за тях измерение. Независимо от и макар тези неимоверно старания и усилия на евро-атлантическия Запад, съветският и голяма част от украинският нации пазят историческата памет за своето минало. И в този момент, в този трагичен исторически миг на световен въоръжен конфликт сред евро-атлантическия Запад и Русия, тази ревниво защитавана сакрална памет ненадейно и мощно из-плува на повърността на трагичните събития и на тежкия живот, към този момент не като творба на формалната власт в Кремъл, а като рожба и непобедимо оръжие на националната свяст, памет.

Всички преди време видяха и се трогнаха от фотоса, в който украинската старица с аленото знаме на Победата върна цинично подхвърленото й благодеяние от украински на-ционалист и нацист, а и си прибра стъпкания от него популярен байрак. Почти искрометно този фотос се трансформира в звезда, само че и в знак на нещо извънредно значимо. А ние, като научни откриватели, специалисти и общественици, сме длъжни (внимателно, задълбочено и комплексно) да осмислим и интерпретираме този фотос и построения на негова база афиш. Първо, тъй като те имат необикновено дълбоки, само че и удивително богати на смисъл и пос-лание аспекти както в семиотически, семантически, метафизичен и културологически, по този начин също и в политологически, идеологически, а и в чисто политически подтекст. За разлика от публично сътворения афиш „ Родина-Мать зовет “, който е необикновен и предпазлив знак, а и олицетворение на пропагандното въображение на държавната власт, в плаката с бубушката и аленото знаме имаме ярка и безапелационна реанимация, от една страна, на историческата памет, а - от друга, - само че не на държавното, а на националното начало, на всенародната респект, благодарност и признателност към тези, които извоюваха Великата победа в 1945 година А този раздор или внимателен спор сред формалното въображение и изригналата от дълби-ните на националната памет любов, респ. и признателност е извънредно важен в наше време.

Знаменателна е и друга, забавна и също многоважна разлика сред символните фигури и идейните послания на двата плаката. В плаката „ Родина-Мать зовет “ е изобразена релативно млада жена, с непоколебимо вторачен взор и вдигната и нагоре ръка - напред, т.е. към историческото бъдеще. За разлика от нея, във фотоса и бързо построения на негова база афиш бабушката с аленото знаме показва, с присъщата на елементарния човек от народа, без натрапчивост и изкуствена тържественост, един бездънен и откровен реверанс към сим-вола на Великата Победа. Поклон към съкровенните и свещените завети на Паметта. А това е голяма разлика сред два велики признака на две разнообразни исторически столетия: пър-вият символизира вярата в Бъдещето, вторият - недвусмислено потвърждава чистосърдечното, само че и многозначително поклонение през свещенната историческа памет за Великата Победа. Затова диалектиката и амалгамата на тези велики знаци имат голяма значителност.

Независимо от предумишлено, спекулативно и манипулативно конвейерно произвеж-дани и световно популяризирани неистини за възможен нуклеарен апокалипсис по виновност на Русия, човечеството и изключително по-възрастните генерации чудесно знаят и помнят, че бруталната приложимост на нуклеарно оръжие до момента е осъществявана само от подскрекателите на днешния въоръжен спор и на спонсорираната от тях прокси-война на територията на Украйна, - Съединени американски щати и НАТО, първо, в края на Втората международна война от американците с гибелните бом-бардировки над Хирошима и Нагазаки, и, второ отново от тях и НАТО-вски самолети над Юго-славия, където бяха употребявани бомби с замърсен, обеднен уран, които след това предиз-викаха взривна вълна от всеобщи онкологични болести по целия Балкански полуостров. Именно по тази причина през днешния ден заплахата или опасността идва не от съветската, а от американска страна. Показателно в този аспект е систематичното и ескалиращо медийно натрапване на сюжета, или рефрена, че точно руснаците ще употребяват непозволено нуклеарно оръжие в Украйна, ма-кар към този момент неведнъж да станаха известни обстоятелства и доказателства, очевидно уличаващи в сходна антихуманна военна демонстрация таман американците и натовците посредством украйнските им прислужници.

Що се отнася до голословните и спекулативно-манипулативни обвинявания на Русия в окупация и разрушение на свободна и самостоятелна страна, в този момент по всякакъв начин се премълчава и прикрива истините за многочислените и брутални военни експанзии на Съединени американски щати, а и на западните им съдружници, или поддръжници в редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка, как-то и за преднамереното, само че и дискретното конструиране, задгранично управление и цинично експлоатиране на всевъзможните цветни, сезонни, нежни, кадифени и прочие квази-революции, които, вместо народна власт, мир и публичен порядък донесоха само безредица, безпорядък, цивилен безредици, публични безпорядъци, цивилен войни, етнически и религиоз-ни стълкновения и пр, от които, естествено, лакомо, цинично се облагодетелстваше Западът.

Съединени американски щати неведнъж, очевадно и безогледно са потвърдили, че не могат да живеят, да се развиват и да удовлетворяват ненаситните си грабителски апетити без провокирането на всевъзможни спорове, вълнения, цивилен, прокси-, същински, действителни войни по света.

Въпреки техните инструментални апокалиптични визионерства, в настоящия драма-тичен и съдбоносен спор има нещо историческиперспективно и значимо за човечеството, което без значение от всички в този момент разиграващи се трагизми вдъхват някакви светли очаквания.

Първо, знаем, че Маркс дефинира идеологиите като подправени съзнания. А днешният явен исторически срамен колапс на буржуазните партии, без значение от коя идеологи-ческа фамилия са те, е изрично доказателство за проницателността и основателността на Марксовия теоретически разбор, само че и за присъдата му по отношение на тези партии. Защото няма друго по-безспорно, а и флагрантно доказателство от единомислещото гласоподаване на русофоб-ските наказания от всички идеологически, само че и партийни семейства в Европейския парламент, както и тяхното оръжейно, антидемократично и безнравствено подпомагане за нацисткия ре-жим в Украйна, които, прочее, ще се заплатят скъпо от личните им народи, или страни.

Днес композираният и дирижиран от Съединени американски щати европейски, а и НАТО-вски отбор не може да предложи нищо друго, друго и ново от старите си русофобски мании и щения. Затова и мелодиите, а и текстовете на неговите бодряшки химнове против Русия са толкоз познати, амортизирани, досадни и втръснали на поколенията, които знаят защо иде тирада. И като гледаме в този момент по какъв начин единомислещо и сплотено леви, центристки и десни партийни и идео-логически семейства гласоподават - дружно, солидарно, въодушевено - откровени неистини, цинични фалшификации с очевиден, отявлен русофобски привкус, не можем да не се притесним за де-мокрацията и хуманизма, меркантилно, а и спекулативно употребявани в западните идеологии. И през днешния ден би трябвало ясно, звънко и изрично да се зададе въпросът: къде отидоха прословутите и гръмогласно рекламирани от богатия, блажен и нарцистичен Запад мултикултурали-стка, джендъристка, космополитна и глобалистка приемливост и превъзнасяната до небе-сата политкоректност към цивилизационните, расовите, етническите, религиозните и кул-турните разлики на други страни и общества, несъгласни с тиранията на Запада над света. В този ракурс цялата престореност на западните идеологии беше разобличена от тях самите. И не различен, а самите обуржоазени и подкупени елити на всевъзможните партийни обединения са виновни и отговорни за конвейерното произвеждане, разпространяване и изразходване на цялата тази отвратителна, предумишлено и инструментално пласирана против Русия мръсотия. Ако след края на Втората международна война световният порядък и демократичната леги-тимация на разнородните идеологически и партийни семейства се осъществяваше с (повече или по-малко) обществено демонстрирана антинацистка ориентировка и ангажираност, през днешния ден сме непосредствени очевидци по какъв начин всички идеологически, а и партийни семейства на Запада единомислещо и солидарно гласоподават за, а и поддържат искрено нацисткия режим в Украйна, само че и дискретно оправдават фашизма и нацизма, които донесоха големи жертви и несгоди на доста страни и нации по време на Втората международна война. А в този подтекст не трябва да пропуснем, пренебрегваме и забравим да напомним също за единомислещо гласуваната в Евро-пейския парламент цинична декларация, сравнила Съюз на съветските социалистически републики с нацистка Германия, защото ба-зисното изопачение, прередактиране и пренаписване на историята на тази война стартира много по-отдавна, а и чиито злокобни резултати през днешния ден виждаме във вандалски осквернявания, поругавания, кощунства и опустошения на мемориалите на историческата памет за войната. А още по-голямата перверзия и имитация е, че победител във Втората международна война са Съединени американски щати, Англия, Франция и не Русия в качеството си на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, а Украйна.

Второ, Маркс по автентичен и безспорен метод тотално разобличава лицемерната същина и перверзната обществено-историческа процедура на буржоазните партии. Днес, в подтекста на циничното и експлоататорско обединяване на евро-атлантическия Запад виж-даме ясно и изрично, че няма безусловно никаква разлика сред партиите на Запад, че всички те са идентични в изопачаването на обективната истина и в устрема си да дискредити-рат по всевъзможен метод и по всевъзможен начин Русия, с цел да я унижат, опозорят обществено в очите на света и отслабят, с цел да може по-късно към този момент да я разфасоват и най-хищнически ограбят. И по тази причина не е чудно, че от доста години към този момент демократичната представителна народна власт и пуб-личния рейтинг на обичайните партии стремглаво, ескалиращо и неудържимо спадат. Докато исторически съществуваше и беше важен интернационален, само че и политически фактор Съюз на съветските социалистически републики и социалистическият лагер, левите партии в Западна Европа имаха стабилен престиж и прекомерно значима обществена известност. Но след позорното самоизтребление на Червената империя в Европа, рецесията на легитимността на западната народна власт се оказа като тясно свързан съд с тази на престижа, доверието, поддръжката и солидарността на в този момент прононси-раните партийни елити, от ден на ден саморазобличаващи се към този момент не като обслужващи об-ществените, партийните и националните ползи, а личните, или тези на техните скрити ментори и господари, които подмолно са ги рекрутирали във властта. Затова и катастро-фалният, всеобщ отлив, а и голямото отвращение за встъпване и присъединяване в партиите (особено от страна на младите поколения) са толкоз отчетливо и изрично забележими, само че и не предвещаващи нищо хубаво за елитите, които са се възползвали от сходни сюжети и така нататък

Глобалната надмощие на неолиберализма подчини на себе си целия набор от дес-ни, центристи и леви партийни обединения посредством дискретното вербуване на компрадорски и обслужващи мегаломанските проекти на Съединени американски щати за еднолично и монополно владичество над света партийни елити, които действаха в прорез на ползите на своите нации и общества, а и по всякакъв начин манипулираха обществените настроения и настройки в ръководените от тях партии.

Далеч обратно в годините, на едно нощно празненство, след интензивен работен график на видни представители на западните служби за национална сигурност, един американски върховен кадър се изцепил, че откакто са се разправили с мощната Италианска комунистическа партия, употребявайки видимо, само че и дискретно ръководейки дейностите на Червените бригади при отвличането и убийството на премиера Алдо Моро, американците и техните европейски съ-юзници към този момент не трябва въобще да се тревожат и притесняват, тъй като тайните служби на Съединени американски щати са създали и сполучливо внедрили в съвсем всички европейски страни логаритъм, посредством които пред идващите 30-40 години ще бъдат избирани леви партийни елити, които са им служат.

Съвсем неотдавна един от известните и истински публицисти през днешния ден в Съединени американски щати - Крис Хеджис, - който българските лакейски и тотално подчинени на западните си господари ме-дии в никакъв случай няма да показват на своите аудитории, - непосредствено, само че и без всевъзможни увъртания показа, че войната сред НАТО и Русия е потопила изцяло всички партии на Запада. Но надали би трябвало да се има вяра само на него. За по-добре осведомените с историята на поли-тологията е от дълго време известно, че мислители като Г. Моска, В. Парето, Р. Михелс и Ж. Сорел доста преди него са потвърдили, че западният грабителски свят е тотално инфектиран, а и непопра-вимо повреден поради ненаситната алчност на своите олигархии и техните партийни котерии, заради което и без самичък да го желае, действително се обрича на историческа смъртна присъда, крах. И както през днешния ден, в смутната, преломната ни и към този момент барутна историческа актуалност виждаме, тези процеси или трендове се развиват с цялостна мощ, в големи мащаби и с тежки резултати.

Трето, Маркс по безапелационен и безапелационен метод потвърждава, че поради облагата капи-тализмът е подготвен да престъпи и погази всички морални и правни полезности, правила и закони, да не се преценява с конституциите и интернационалните закони и договорености. А през днешния ден пред очите и ушите на целия свят тази одиозна, само че и кошмарна картина се разиграва в цялостния си безсрамен и драматичен искра. Затова и макар кресливите, а и нескончаеми изказвания на За-пада, че целия свят е с него срещу Русия доста ясно, само че и отчетливо се вижда, че единствено поставената под жандармския ботуш на Съединени американски щати Европа, Канада и Австралия са в обединен ла-гер, а голямата част от страните в Латинска Америка, Африка и Азия заемат неутрална по-зиция, което е предпазлив, само че и неоспорим знак за тяхната памет и ненавист към техните някогашни колонизатори, които в този момент още веднъж се пробват да наложат силата си над целия свят. Неслучайно, а и във връзка на тези гръмки, необмислено нагли и безгранично цинични спекула-ции, операции и фалшификации с истината за действителното положение в световния свят, во-дещи китайски анализатори и политици демонстририха образно в международното медийно про-странство какво е същинското съответствие, при което се видя, че зад надменно и брутално настоящия поради хищническите си ползи Запад стои по-малко от 20% от популацията на света, до момента в който останалите 80% безмълвно и дискретно действително поддържат Русия. Затова и въпросът за бъдещето на еднополярния свят, брутално дирижиран от Съединени американски щати и лакейски об-служван от подчинената му Европа, е толкоз нерешителен, само че и вбъдеще решаван в интерес на идеята замногополярен свят, нежелаещ повече да приема диктатурата на Западния свят.

Четвърто, Маркс по безспорен и автентичен метод разобличи фалшивостта, циниз-ма и идейно-ценностната перверзия на буржоазната народна власт, както и на неотвратимата й историческа неизбежност и позорна крах. В последните десетилетия тематиката за мъката и гибелта на демокрацията се трансформира в една от най-модните и постоянно оценени и то надалеч освен от промарксистки, или лявоориентирани, само че и ангажирани създатели, интелектуалци. В този аспект си заслужава да споменем консервативния и международно прочут Ж. Бодрияр с трагичните и скръбно-печалните му и към този момент образно осъществили се пророчества за гибел-та на общественото и за гибелта на хуманизма във все по-озверяващата западна цивилизация.2 Впрочем, той ясновидски планува и превръщането на големи човешки маси, даже на цели нации в характерна, ловко манипулирана биомаса, която е лишена от правото да изрича своите настроения, отзиви, недоволства, искания и упования пред властващите елити, които пък тотално са си присвоили правото да приказват от името, пък и сякаш в интерес на Народа. А в тази колоритна и известна кохорта не трябва да пренебрегнем, или отстраняваме име-ната на други световно известни модерни пост-модерни създатели, като Ж.-М. Гуно3, П. Брюкнер4, С. Левицки и Д. Зиблат5, разгласили истински, само че и задълбочени съчинения, непосредствено отдадени на тематиката за меланхолията, мъката или гибелта на демокрацията. Обаче, надалеч преди тях в историята знакови мислители като към този момент упоменатите Моска, Паре-то, Михелс, Сорел и други към този момент бяха разгласили, само че и печално обявили нейния некролог.

Пето, Маркс по неповторим и солидно необорим метод разобличава тоталното под-чинение и сервилното отношение на политиката по отношение на тиранията на пазарната стопанска система и капиталистическия грабителски метод на произвеждане. Неговите исторически пророчес-ки хрумвания и слова през днешния ден образно, а и огромно удостоверяват истинността и правилността на концепцията му за гибелта на политиката при капитализма, освен това към този момент допълвани и не по-малко крепко „ бронирани “ от емблематични за нашата актуалност западни мислители, като при-мерно А. Бадю6, Ж. Рансиер7 и П. Вирно8, анализирали трагичната крах на демокрацията. А шумно съпътстващите я в последния й път всевъзможни илюзии9 и утопии10 са изцяло законосъобразен, натурален, неминуем и логичен аксесоар, или репертоар на западния свят.

Шесто, Маркс по ослепителен метод изобличава лакейската угодливост на журналисти-ката и пресата в своето бурно историческо време и в ескалиращо разтърсваното от социално-класови катаклизми буржоазно общество. Не е времето и мястото в този момент и тук обстойно и наши-роко да показват неоспоримите му триумфи и заслуги в този подтекст и дискурс. Само ще си разреша да афирам една негова мисъл, която е прекомерно показателна в този ракурс. В четвърти том има една негова знаменателна фраза, съгласно която публицистите са безконечните духовни проститутки на всеки политически режим. Затова надали е належащо в този момент да илюстрирам неговата инвенция с образци, обширни доказателства, доводи или причини. Днес към този момент на Запад, а и в страните, страните и обществата, чиито компрадорски елити са възприели диктатурата му, се вижда образно и отчетливо, че сифилисът на аморализма и проказата на циничното извращаване, изкривяване и преднамереното конвейерно производ-ство и разпространяване на подправени вести са загробили изцяло журналистическата нравственос, че триумфът на безскрупулността, перверзията и арогантността с истината е неограничен, че всички нравствени полезности, правила и добродетели, изисквани в битността им на кате-горичен императив в журналистическата сфера и специалност са напълно погазени и осквернени, че царството на лъжата, заблудата, преднамерената машинация, огромната и необмислено наглата нечиста сделка и имитация с истината е към този момент настъпило и работи без всевъзможни угризения.

Впрочем, струва си още веднъж да прочетем и преосмислим превъзходния и международно прочут бестселър на един от най-емблематичните мислители на ХХ век - Ги Ернест Дебор „ Обществото на спектакъла “, а и в десетилетие по-късно добавените към него Коментари.11 Защото в тези две истински произведения е феноменално разобличена цялата престореност, пред-намереност, експлоататорска целенасоченост, огромният и несекващ цинизъм към всичко и всички, които застрашат и посегнат на ползите на капитала и неговите облаги, облаги. В тях Дебор демонстрира, че западното общество на спектакъла е органично закодирано и тотал-но изпълнено с непрекъснато произвеждане, репродукция, дистрибуция, замяна, реклама и насилствена, или доброзорна консумация на всевъзможни неистини, измами, заблуди, спеку-лации и операции с истината, които би трябвало да подсигуряват историческия статус и перс-пективност, само че на първо място ползите, облагите и облагите на капитала. Не инцидентно френският ситуационист намерено и аргументирано написа и приказва за настъпващия на Запад информативен тоталитаризъм, който деформира и покварява човешката душeвност, съзна-нието, мотивацията и специфката на човешкото държание, а и на виталния свят на хората. Той оракулски обрисува и трагичната орис на западната цивилизация, чиято прословута народна власт се трансформира незабелязано, а и ускорено в прислужник на инфокрацията, на медиакрацията, обслужващи ползите, облагите, облагите и привилегиите на олигархичните котерии. А в нашата смутна, само че и преломна историческа актуалност от ден на ден се приказва, само че и написа и за инфофашизма, който в сегашната трагична и извънредно рискова за света и мира обстановка е образно, цинично и брутално разпрострял пипалата на октопода си към този момент по-целия свят, или за мълниеносно разпространяващия се, по всякакъв начин натрапван цифров тоталитаризъм.

Дебор ни завещава и различен, доста значим и скъп извод, а точно, че капитализмът не може без умишлено или неумишлено произвеждане, дистрибутиране, рекламиране, обмяна и всевъзможни - насилствени, или доброзорни - консумация на сътвореното и натрапеното от него пъстро и пикантно меню от всевъзможни илюзии, химери, халюцинации и делириуми. Да не забравяме с изключение на безспорния принос на Дебор и феноменалните креативен достижения на различен негов, а и също не по-малко международно прочут, съотечественик - Жан Бодрияр, създател на истинската идея на същността, ролята и смисъла на симулакрите и симула-циите в актуалния обществено-исторически, обществен и частен живот на хората от ХХ век.12 Тази неповторима творба Бодрияр разгласява съвсем десетилетие и половина след бест-селъра на Дебор за обществото на спектакъла. А в нея доста завладяващо и задълбочено се разкриват и проучват съдбовните резултати и последствия от конвейерното произвеждане и пот-ребление на всевъзможни илюзии, симулакри, симулации, химери и всеобщи халюцинации, забележителна част от които се провеждат и атрактивно разиграват под бойните флагове на избрани - целеустремено, само че и инструментално основани и користно прилагани - утопии.

В този аспект днешният грамаден конфликт сред Запада и Русия не прави из-ключе-ние, тъй като по прочут табиет и неизкоренима привичка повтаря остарели обноски и неточности. И тъй като, както към този момент се е случвало нееднократно, Западът не може, не желае да се лиши от екстрите и услугите на съблазнителните, само че и, дружно с това, гибелните последствия от утопиите, които обилно предлага, гръгласно популяризира и посредством всевъзможни способи и средства натрапва. Защо-то, от една страна, за следващ път и по прост метод Западът вади и „ отупва от нафталина “ на историческата давност старите и през днешния ден щедро допълнени и усъвършенствани русофобски настройки, а - от друга - не предлага нищо ново, друго и по-атрактивно от добре познатите, към този момент досадно втръснали от приложимост свои исторически визионерства и неистови апетити да похити и разфасова Русия, освен това възползвайки се от исторически амортизираната химера за човешките права. А по този мотив си заслужава да се означи един показателен факт, само че и две съществени научни издания, чийто създател е изключително известният и международно изве-стен харвардски професор Самюел Мойн, който в началото разгласява публикация, предизви-кала същински възторг в научните и медийните среди, а по-късно - преди две години, и моно-графия, отдадена на гибелта на последната американска химера - за човешките права.13 Не бива да забравяме още и печалния факт, че точно тази химера или фундаментална заблуда стоеше в основата на западната агитация, само че и идеология против политическите режими в някогашните социалистически страни, само че и че тя тотално манипулираше обществата им. А там, където се разполагат и господстват сходни изкусителни, само че зловредни явления, постоянно из-никват, само че и се развиват в и посредством избрани събития рискови техни резултати, само че и последствия.

Аморалната проституция на западните медии във връзка на въоръжения спор в Украйна се разкрива в цялостна степен във подправените им изказвания, че, покрепяйки нацист-кия и криминално-олигархичен режим на Зеленски, мислят за украинския народ, въпреки на дело да го жертват и то до дъно, с цел да реализиран боен погром на Русия в прокси-войната.

Ако човек гледа, слуша и има вяра на западните, както и техните филиални киевски ме-дии, следва да бъде твърдо уверен, че украинските въоръжени сили безстрашно, доблестно, ор-ганизирано, дисциплинирано и стратегически отстъпват, а съветските сили, луганските и до-нецките милиции позорно, плахо, безредно, тактически, пък и доста постепенно настъпват.

Избирателно подбраните картини от военните дейности, конвейрното произвеждане и разпространяване в световното медийно пространство на всевъзможни фейк-новини и прочие не скриват или премълчават обстоятелството, че Третата международна война срещу Русия е подготвяна и почнало много по-отдавна, а не тъкмо в този момент и по отношение на настоящите събития и сражения. Доказателство за това са безпарнодните им самопризнания и хвалби за хибридните войни, които са почнали преди години с единствената цел да дискредитират, предизвикат, изолират, само че и унищожат Русия, с цел да могат по-късно да сложат ръка и върху големите й русурси и така нататък

Клишираните, сервилно обслужваните и лакейски допълваните от околните до ком-прадорските политически елити и режими в доста страни, медии са блестящо, а и безспорно доказателство за сходен величествен цинизъм, антидемократизъм и злокобен антихуманизм. А сходна наклонност е гостоприемно възприета, само че и с безумна наслада подкрепяна и у нас от страна на лакейски обслужващите днешните русофоби и компрадори електронни медии.

Ще дам и един очеваден, само че и дълбокосмислен образец. Трети ден към този момент българските медии тотално мълчат и не смеят да обявяват, или разясняват острата рецензия на римския папа, който обществено показа, че лаят на НАТО пред вратите на Русия е причина за днеш-ните трагизми. Ще допълня, че съветските медии, публицисти и анализатори не пропуснаха случая с наяве удовлетворение и огромна наслада да тиражират, а и разясняват това изявление. Но те пропуснаха да създадат по-дълбочинни теоретически и аналитични сондажи на това знаменателно и многозначително изявление на папа Франциск, а също и неговото предпочитание да посети Москва и да се срещне там с Путин, само че не и с Зеленски в Киев, или на друго място. А сходни обстоятелства заслужават доста сериозен, а и сложен теоретически разбор. В случая ще се анг