С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III
5 километра откакто Карлово ме изпраща един бисер сврян в полите на Стара планина отклонява всеки тръгнал да опознае прелестната ни страна- Сопот. Сопот съчетава минало и настояще по несравним метод. Калдъръмени улички, остарели къщи и бистра планинска вода течаща от многочислените чешми в пъстрата цветна палитра на сопотските дворове. Сопот е учреден през XIV век и името му дават неговите многочислени чешми ( от старобългарски „ сопох “ значи извор, водата, на който е прекарана през дървена или железна тръба).
Разположен в Стремската котловина в Сопот е най- дългият седалков въжен превоз на Балканите, който ще ви потопи в предпазените територии на Национален парк „ Централен Балкан “ и хубавите старопланински хижи. За феновете на рискови спортове то Сопот е най- положителното в България и Европа място за парапланеризъм, маунтийнбайк, скално катерене, високопланински маратон и други За тези, на които не им липсва адреналин са разполагаем къщата музей на великият български стихотворец Иван Вазов. Прекрачвайки прага на възрожденската къща се вижда дребна вада вода изтичаща от чешмата до верандата, която прекосява калдъръмения двор под асмата, останала още от времето на Вазов. Така били правени съвсем всички къщи в Сопот по това време като по този начин течащата свободно вода се употребила за хладина през летните месеци.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година Бил е от семейство на приблизително състоятелен търговец. Майка му и татко му са били братовчеди и доста дълго време им е отказвано да се венчаят. След една година годеж, бащата на Вазов- Минчо Вазов, взема решение, че синът му би трябвало да подписа брак, само че без църковна гала. Раждате се 10 деца от любовта им. Известни са братята му Георги и Владимир Вазови военни дейци и Борис Вазов- държавник и политик. Идеята за възобновяване на Вазовата къща поражда 10 години след гибелта му (1921г.) през 1930г. Сопотненци провеждат дарителска акция по възобновяване и в навечерието на рождената дата на поета къщата публично е открита. 2000-та година се афишира от ЮНЕСКО за година на Вазов в Сопот. Цялото помещение до къщата, в което се намирам е било дюкян на бащата на Вазов, превърнато в паноптикум, с ревю на восъчните фигури в реставрираната бръснарница съгласно описанието в повестта „ Хаджи Ахил ” и „ Чичовци ”- восъчните фигури са на Хаджи Ахил, Ивначо Йотата, Хаджи Смион, Хаджи Атанасий, учителят Фратю, Мичо Бейзадето, Мирончо, Ненчо пинтията. Главите са направени съгласно остарели фотографии по изложение на създателя с нужното изражение на лицето в дадения миг и с обрисуваното придвижване на мимиките.
Радиното учебно заведение се намира на няколко метра от къщата музей на Вазов в църковния двор на " Св. Петър и Павел ". Училището е строено 1850г. и 1877г. е опожарено дружно с църквата. Две години по-късно е възобновено. В постройката могат да се видят класните стаи типични за времето си, където са идвали всички първенци в града.
По дребна криволичеща пътека минаваща около църквата се намирам пред дребна заоблена врата с надпис „ Девически метох “ и влизам в двора където е остарялата 350 годишна лозница. Девическият манастир „ Въведение Богородично “ е учреден през 1665г. От пожара през 1877г. оцеляват чардака, църквата и лозата. На първия етаж на чардака е килията на родолюбивата монахиня Христина и входа за скривалището, в което тя е укривала Левски. В метоха ни посреща монахиня Серафима служеща там от 1955г., която ни вкарва в храма. Нисък с дървена врата вкопан в земята. По време на турското иго християнските църкви било неразрешено да са по- високи от турчин седнал на кон. Почти всичко в храма е достоверно непокътнато, всяващо респект и страхопочитание. На метри до стените на църквата е лобното място на монахиня Христина, където в горещият юли на 1877г. башибозуци я настигат и посичат. На същото това място са положени мощите с каменна плоча и надпис.
Тази виртуална разходка е допустима с помощта на:
Оперативна стратегия “Регионално развиване ” 2007-2013
ПРОЕКТ „ ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ ”
Договор за безплатна финансова помощ BG161PO001/3.2-02/2011/006
Проектът се финансира от Европейския фонд за районно развиване и от държавния бюджет на Република България.
Разположен в Стремската котловина в Сопот е най- дългият седалков въжен превоз на Балканите, който ще ви потопи в предпазените територии на Национален парк „ Централен Балкан “ и хубавите старопланински хижи. За феновете на рискови спортове то Сопот е най- положителното в България и Европа място за парапланеризъм, маунтийнбайк, скално катерене, високопланински маратон и други За тези, на които не им липсва адреналин са разполагаем къщата музей на великият български стихотворец Иван Вазов. Прекрачвайки прага на възрожденската къща се вижда дребна вада вода изтичаща от чешмата до верандата, която прекосява калдъръмения двор под асмата, останала още от времето на Вазов. Така били правени съвсем всички къщи в Сопот по това време като по този начин течащата свободно вода се употребила за хладина през летните месеци.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година Бил е от семейство на приблизително състоятелен търговец. Майка му и татко му са били братовчеди и доста дълго време им е отказвано да се венчаят. След една година годеж, бащата на Вазов- Минчо Вазов, взема решение, че синът му би трябвало да подписа брак, само че без църковна гала. Раждате се 10 деца от любовта им. Известни са братята му Георги и Владимир Вазови военни дейци и Борис Вазов- държавник и политик. Идеята за възобновяване на Вазовата къща поражда 10 години след гибелта му (1921г.) през 1930г. Сопотненци провеждат дарителска акция по възобновяване и в навечерието на рождената дата на поета къщата публично е открита. 2000-та година се афишира от ЮНЕСКО за година на Вазов в Сопот. Цялото помещение до къщата, в което се намирам е било дюкян на бащата на Вазов, превърнато в паноптикум, с ревю на восъчните фигури в реставрираната бръснарница съгласно описанието в повестта „ Хаджи Ахил ” и „ Чичовци ”- восъчните фигури са на Хаджи Ахил, Ивначо Йотата, Хаджи Смион, Хаджи Атанасий, учителят Фратю, Мичо Бейзадето, Мирончо, Ненчо пинтията. Главите са направени съгласно остарели фотографии по изложение на създателя с нужното изражение на лицето в дадения миг и с обрисуваното придвижване на мимиките.
Радиното учебно заведение се намира на няколко метра от къщата музей на Вазов в църковния двор на " Св. Петър и Павел ". Училището е строено 1850г. и 1877г. е опожарено дружно с църквата. Две години по-късно е възобновено. В постройката могат да се видят класните стаи типични за времето си, където са идвали всички първенци в града.
По дребна криволичеща пътека минаваща около църквата се намирам пред дребна заоблена врата с надпис „ Девически метох “ и влизам в двора където е остарялата 350 годишна лозница. Девическият манастир „ Въведение Богородично “ е учреден през 1665г. От пожара през 1877г. оцеляват чардака, църквата и лозата. На първия етаж на чардака е килията на родолюбивата монахиня Христина и входа за скривалището, в което тя е укривала Левски. В метоха ни посреща монахиня Серафима служеща там от 1955г., която ни вкарва в храма. Нисък с дървена врата вкопан в земята. По време на турското иго християнските църкви било неразрешено да са по- високи от турчин седнал на кон. Почти всичко в храма е достоверно непокътнато, всяващо респект и страхопочитание. На метри до стените на църквата е лобното място на монахиня Христина, където в горещият юли на 1877г. башибозуци я настигат и посичат. На същото това място са положени мощите с каменна плоча и надпис.
Тази виртуална разходка е допустима с помощта на:
Оперативна стратегия “Регионално развиване ” 2007-2013
ПРОЕКТ „ ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ ”
Договор за безплатна финансова помощ BG161PO001/3.2-02/2011/006
Проектът се финансира от Европейския фонд за районно развиване и от държавния бюджет на Република България.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ