Как да научим детето да печели и спокойно да губи
5-годишният Боби изпада в нервност, когато не се оправи даже със задача, която самичък си е сложил. Не зная другите деца дали реагират по този начин мъчително.
Ето последното затруднение, което ни спъна.
Бяхме на цирк и Боби беше впечатлен от фокусника. Разказах му как в бомбето на дядо изпод може да постави зайчето, а върху него плюшеното коте. Да ги покрие с кърпичка и да произнесе вълшебните думи „ фокус-мокус “.
След това да извади от вътре зайчето, а котето да остане прикрито. Той опитва един път, хареса му.
После самичък реши, че може да усложни фокуса, като с необятен жест поставя шапката на главата си. Естествено, не съумя, тъй като плюшените играчки не се задържаха в бомбето, а се изсипаха на пода. И всеки нов опит завършваше с крушение. От което той изпадна в гняв. И хубава концепция се провали.
Не помогнаха моите пояснения, че би трябвало да е толерантен, че следващия път може и да се получи, че задачата, която си е сложил и доста комплицирана и желае обсъждане и допълнителна подготовка.
Случката е единствено мотив да се замисля за какво Боби не умее да губи. Като само дете, дали не му угаждаме прекалено доста? Защо и по кое време е съумял да построи настройката на първенец като изобщо не е упорит?
И най-много ми се искаше да намеря метод да му оказа помощ да приема по-леко провалите. Защото занапред му предстоеше да губи всякакви борби.
Играем на доста настолни игри от вида на „ Не се сърди, дребосъче “. Целта е освен да се забавлява, да брои, да счита и да се упражнява. И още първия път, когато завоюва, му обясних: " Да, ти си пръв, само че аз изгубих. Сега да рева ли? Да се дразня ли? Нали играта е: „ Не се сърди,човече “ - един печели, а другият – губи ".
Вместо състрадание (както ви дават обещание психолозите), той изпадна в дива наслада. И по този начин няколко пъти.
Ако мислите, че има резултат, тъй като възпитателният метод е предложен от психолози за справяне с сходна обстановка, грешите. Надявах се с времето и с повторенията да реализираме смяна.
Всеки път обяснявам, че с цел да си пръв, трябват извършения, неизменност. Че един път си на трето място, един път на второ, а от време на време и победител. Ама, в случай че се упражняваш. И до момента в който философствах, заровете провалиха обясненията ми. Боби хвърли по този начин нужните му 2 и 1 и приключи пръв играта. Победи.
Нямате визия по какъв начин светнаха очичките му и незабавно извърши танца на спечелилите. Пълен неуспех на педагогическите ми напъни. Бях обезверена.
Докато един ден треньорът по таекуондо му сподели: „ Трябва да опитваш ден след ден да ставаш по-добър. Не по-успешен от другите, а по-успешен от самия себе си. “
Не знам какво разбра от думите му. Дали респектът към сенсей или нещо друго го впечатли, само че този диалог се оказа от изгода.
И май постигнахме лек прогрес. Или пък Боби порасна и излезе от възрастта „ желая само аз да спечелвам “.
Аз обаче с нищо не способствах за този урок.
Новите родители
Ето последното затруднение, което ни спъна.
Бяхме на цирк и Боби беше впечатлен от фокусника. Разказах му как в бомбето на дядо изпод може да постави зайчето, а върху него плюшеното коте. Да ги покрие с кърпичка и да произнесе вълшебните думи „ фокус-мокус “.
След това да извади от вътре зайчето, а котето да остане прикрито. Той опитва един път, хареса му.
После самичък реши, че може да усложни фокуса, като с необятен жест поставя шапката на главата си. Естествено, не съумя, тъй като плюшените играчки не се задържаха в бомбето, а се изсипаха на пода. И всеки нов опит завършваше с крушение. От което той изпадна в гняв. И хубава концепция се провали.
Не помогнаха моите пояснения, че би трябвало да е толерантен, че следващия път може и да се получи, че задачата, която си е сложил и доста комплицирана и желае обсъждане и допълнителна подготовка.
Случката е единствено мотив да се замисля за какво Боби не умее да губи. Като само дете, дали не му угаждаме прекалено доста? Защо и по кое време е съумял да построи настройката на първенец като изобщо не е упорит?
И най-много ми се искаше да намеря метод да му оказа помощ да приема по-леко провалите. Защото занапред му предстоеше да губи всякакви борби.
Играем на доста настолни игри от вида на „ Не се сърди, дребосъче “. Целта е освен да се забавлява, да брои, да счита и да се упражнява. И още първия път, когато завоюва, му обясних: " Да, ти си пръв, само че аз изгубих. Сега да рева ли? Да се дразня ли? Нали играта е: „ Не се сърди,човече “ - един печели, а другият – губи ".
Вместо състрадание (както ви дават обещание психолозите), той изпадна в дива наслада. И по този начин няколко пъти.
Ако мислите, че има резултат, тъй като възпитателният метод е предложен от психолози за справяне с сходна обстановка, грешите. Надявах се с времето и с повторенията да реализираме смяна.
Всеки път обяснявам, че с цел да си пръв, трябват извършения, неизменност. Че един път си на трето място, един път на второ, а от време на време и победител. Ама, в случай че се упражняваш. И до момента в който философствах, заровете провалиха обясненията ми. Боби хвърли по този начин нужните му 2 и 1 и приключи пръв играта. Победи.
Нямате визия по какъв начин светнаха очичките му и незабавно извърши танца на спечелилите. Пълен неуспех на педагогическите ми напъни. Бях обезверена.
Докато един ден треньорът по таекуондо му сподели: „ Трябва да опитваш ден след ден да ставаш по-добър. Не по-успешен от другите, а по-успешен от самия себе си. “
Не знам какво разбра от думите му. Дали респектът към сенсей или нещо друго го впечатли, само че този диалог се оказа от изгода.
И май постигнахме лек прогрес. Или пък Боби порасна и излезе от възрастта „ желая само аз да спечелвам “.
Аз обаче с нищо не способствах за този урок.
Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ