България е получила 5 г. отсрочка за рециклирането на отпадъците
5 години дерогация е получила страната ни за преработването на отпадъците. Според новото законодателство, за което е реализирана договореност на европейско равнище, задачата за всички страни членки на Европейски Съюз е 55% рециклирани боклуци за 2025 година, 60% - за 2030 година 65% - за 2035 година Това стана ясно по време на образованието за интегрирано ръководство на отпадъците, което се организира в Пампорово.
Във форума вземат участие кметове, зам.-кметове и специалисти от 27 общини на Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска, Софийска област. Организатор на семинара е Варненският свободен университет.
В него се включиха министърът на околната среда и водите Нено Димов и ръководителят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева . Днес към форума се причислява и Джордж Кремлис – началник на отдел „ Кохезионна политика и екооценки “ в Групово дело „ Околна среда “ на Европейска комисия.
В своята лекция за кръговата стопанска система като надстройка на интегрираното ръководство на отпадъците министърът съобщи, че университетите би трябвало да взимат за образец самодейността на ВСУ, защото научната общественост е тази, която би трябвало да дава подтик и да бъде мотор на напредъка.
Димов акцентира, че би трябвало да се търси баланс сред икономическото развиване и опазването на околната среда . „ Който и от тези два стълба на благоденствието бъде нарушен, няма да реализираме първокласен живот. Както е значимо да е чист въздухът, да обработваме добре отпадъците, да пием чиста вода, по този начин е значимо това по никакъв метод да не пречи на икономическото развиване. Не може да сложим приоритет на едното. Те би трябвало да бъдат развивани ръка за ръка “, уточни той.
Обяснявайки какво е кръгова стопанска система, той уточни, че съществуват два типа закони. „ Единият тип може да бъдат нарушавани, другият - не. Тези, които могат да бъдат нарушавани, са написаните от индивида, а които не могат - са божиите или естествените закони. Колкото по-близък е човешкият закон до втората група, толкоз по-малко той може да бъде нарушаван. Ние познаваме съвършената кръгова стопанска система и това е природата. В нея думата „ боклук “ не съществува. Там всяко нещо има своята приложимост и смисъл “, сподели той.
По думите му кръговата стопанска система е система, при която влагането на ресурсите, отпадъците и излъчванията на сила се свежда до най-малко посредством закъснение, затваряне и свиване на енергийните и материалните цикли. Това може да се реализира посредством резистентен дизайн, поддръжка, ремонт, наново потребление, наново произвеждане, реорганизация и преработване.
„ Ние в този момент мислим линейно - суровина, произвеждане артикул, приложимост, боклук . Много е мъчно да излезем от стандарта. А би трябвало да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност. От това ще има позитив освен за околната среда, а и за нас “, уточни Димов.
Според него стопанската система няма да страда от закриване на работни места поради новата европейска политика, защото вместо в производството те ще се откриват в поправки и поддръжка.
Той посочи, че кръговата стопанска система има пет равнища: попречване на отпадъка; повторна употреба; рециклиране; повторна приложимост на неговата енергия; депониране.
А огромната цел е посредством всички предхождащи равнища до най-малко да се сведе количеството депониран боклук.
Председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева изясни, че законодателните оферти за кръгова стопанска система в Европейски Съюз били обсъждани повече от 2 година и в края на 2017 година са съгласувани. Очаква се Екологичен потенциал да одобри пакета в интервала на Българското европредседателство, през април месец.
„ За нас това значи, че за 2 година задачите би трябвало да бъдат транспониран в българското законодателство “, уточни тя.
Относно задачите за преработване България е договорила 5-годишна дерогация, тъй като тя е една от страните членки, които през 2013 година са рециклирали по-малко от 20%, а са депонирали над 60% от битовите боклуци.
Целта за депониране е 10% през 2035 година, още веднъж с дерогация за някои от страните членки. Тук също страната ни се надява на 5-годишна пролонгация. Междинната цел е 25% през 2030 година
Василева концентрира изявлението си върху националното екологично законодателство, измененията в Закона за локалните налози и такси и методите за образуване на такса боклук.
По нейните думи Смолян е образец за осъществена интегрирана система за ръководство на отпадъците със системата, построена на територията на общината. „ Една от първите практики, обвързвана с компресиране на биоразградимите боклуци още веднъж се осъществя тук “, уточни тя.
Годишно страната ни образува 2,8 млн. тона твърди битови боклуци. 80% от тях са отговорност на общините.
„ Законът за ръководство на отпадъците залага условия до 2020 година да бъдат реализирани цели 50% от битовите боклуци да са авансово третирани,а за строителните боклуци - 70%. През последните 5 година се следи нарастване на преработването на боклуци в страната и резистентен растеж на количеството рециклирани боклуци от опаковки - 287 000 тона за 2016 година “, посочи тя.
България реализира задачите на европейско равнище за преработване на пластмаса и те са над междинните за Европейския съюз. Ние сме и измежду първите страни членки на Европейски Съюз, които още през 2011 година приехме регламентиране и ограничения за ограничение на пластмасовите торбички посредством въвеждането на продуктови такси. И считаме, че сме измежду пионерите в европейски проект. На едно от челните три места сме в Европейски Съюз по успеваемост на преработването на оловни акумулаторни акумулатори. Това, което можем да кажем, е, че България интензивно работи в областта на ръководство на отпадъците и през последните години постигнахме доста “, акцентира Василева.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов , който е и преподавател във форума, предложи част от отчисленията от такса опаковка да се отделят в общините, които вкарват системи за разделно събиране на отпадъците.
Кметът на Девин Красимир Даскалов насочи пред министър Димов предлагането си такса боклук да се образува в цената на продуктите в магазините и събирането й да е ангажимент на страната, не на общините.
Според кмета на Карнобат Георги Димитров пари за екология има, само че те в никакъв случай няма да са задоволителни. А преди да се трансформира законодателството би трябвало да се влага в системите за преработване, компостиране и сепариране на отпадъците. По думите му каруцата и в тази активност се поставя пред коня.
Във форума вземат участие кметове, зам.-кметове и специалисти от 27 общини на Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска, Софийска област. Организатор на семинара е Варненският свободен университет.
В него се включиха министърът на околната среда и водите Нено Димов и ръководителят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева . Днес към форума се причислява и Джордж Кремлис – началник на отдел „ Кохезионна политика и екооценки “ в Групово дело „ Околна среда “ на Европейска комисия.
В своята лекция за кръговата стопанска система като надстройка на интегрираното ръководство на отпадъците министърът съобщи, че университетите би трябвало да взимат за образец самодейността на ВСУ, защото научната общественост е тази, която би трябвало да дава подтик и да бъде мотор на напредъка.
Димов акцентира, че би трябвало да се търси баланс сред икономическото развиване и опазването на околната среда . „ Който и от тези два стълба на благоденствието бъде нарушен, няма да реализираме първокласен живот. Както е значимо да е чист въздухът, да обработваме добре отпадъците, да пием чиста вода, по този начин е значимо това по никакъв метод да не пречи на икономическото развиване. Не може да сложим приоритет на едното. Те би трябвало да бъдат развивани ръка за ръка “, уточни той.
Обяснявайки какво е кръгова стопанска система, той уточни, че съществуват два типа закони. „ Единият тип може да бъдат нарушавани, другият - не. Тези, които могат да бъдат нарушавани, са написаните от индивида, а които не могат - са божиите или естествените закони. Колкото по-близък е човешкият закон до втората група, толкоз по-малко той може да бъде нарушаван. Ние познаваме съвършената кръгова стопанска система и това е природата. В нея думата „ боклук “ не съществува. Там всяко нещо има своята приложимост и смисъл “, сподели той.
По думите му кръговата стопанска система е система, при която влагането на ресурсите, отпадъците и излъчванията на сила се свежда до най-малко посредством закъснение, затваряне и свиване на енергийните и материалните цикли. Това може да се реализира посредством резистентен дизайн, поддръжка, ремонт, наново потребление, наново произвеждане, реорганизация и преработване.
„ Ние в този момент мислим линейно - суровина, произвеждане артикул, приложимост, боклук . Много е мъчно да излезем от стандарта. А би трябвало да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност. От това ще има позитив освен за околната среда, а и за нас “, уточни Димов.
Според него стопанската система няма да страда от закриване на работни места поради новата европейска политика, защото вместо в производството те ще се откриват в поправки и поддръжка.
Той посочи, че кръговата стопанска система има пет равнища: попречване на отпадъка; повторна употреба; рециклиране; повторна приложимост на неговата енергия; депониране.
А огромната цел е посредством всички предхождащи равнища до най-малко да се сведе количеството депониран боклук.
Председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева изясни, че законодателните оферти за кръгова стопанска система в Европейски Съюз били обсъждани повече от 2 година и в края на 2017 година са съгласувани. Очаква се Екологичен потенциал да одобри пакета в интервала на Българското европредседателство, през април месец.
„ За нас това значи, че за 2 година задачите би трябвало да бъдат транспониран в българското законодателство “, уточни тя.
Относно задачите за преработване България е договорила 5-годишна дерогация, тъй като тя е една от страните членки, които през 2013 година са рециклирали по-малко от 20%, а са депонирали над 60% от битовите боклуци.
Целта за депониране е 10% през 2035 година, още веднъж с дерогация за някои от страните членки. Тук също страната ни се надява на 5-годишна пролонгация. Междинната цел е 25% през 2030 година
Василева концентрира изявлението си върху националното екологично законодателство, измененията в Закона за локалните налози и такси и методите за образуване на такса боклук.
По нейните думи Смолян е образец за осъществена интегрирана система за ръководство на отпадъците със системата, построена на територията на общината. „ Една от първите практики, обвързвана с компресиране на биоразградимите боклуци още веднъж се осъществя тук “, уточни тя.
Годишно страната ни образува 2,8 млн. тона твърди битови боклуци. 80% от тях са отговорност на общините.
„ Законът за ръководство на отпадъците залага условия до 2020 година да бъдат реализирани цели 50% от битовите боклуци да са авансово третирани,а за строителните боклуци - 70%. През последните 5 година се следи нарастване на преработването на боклуци в страната и резистентен растеж на количеството рециклирани боклуци от опаковки - 287 000 тона за 2016 година “, посочи тя.
България реализира задачите на европейско равнище за преработване на пластмаса и те са над междинните за Европейския съюз. Ние сме и измежду първите страни членки на Европейски Съюз, които още през 2011 година приехме регламентиране и ограничения за ограничение на пластмасовите торбички посредством въвеждането на продуктови такси. И считаме, че сме измежду пионерите в европейски проект. На едно от челните три места сме в Европейски Съюз по успеваемост на преработването на оловни акумулаторни акумулатори. Това, което можем да кажем, е, че България интензивно работи в областта на ръководство на отпадъците и през последните години постигнахме доста “, акцентира Василева.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов , който е и преподавател във форума, предложи част от отчисленията от такса опаковка да се отделят в общините, които вкарват системи за разделно събиране на отпадъците.
Кметът на Девин Красимир Даскалов насочи пред министър Димов предлагането си такса боклук да се образува в цената на продуктите в магазините и събирането й да е ангажимент на страната, не на общините.
Според кмета на Карнобат Георги Димитров пари за екология има, само че те в никакъв случай няма да са задоволителни. А преди да се трансформира законодателството би трябвало да се влага в системите за преработване, компостиране и сепариране на отпадъците. По думите му каруцата и в тази активност се поставя пред коня.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ