5 август 2025 година. 66-годишният Стефан Петров е на смяна

5 август 2025 година. 66-годишният Стефан Петров е на промяна като водач в нощния градски превоз на София. Прави единствено един курс. От втория помни само аления светофар на булевардите " Възкресение " и " Константин Величков ".

" Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този миг чух мощен тропот, удари като бомба в рейса и оттова нататък нищо не помня. От тротоара са ме взели в болничното заведение ". Така Стефан стартира описа си пред NOVA.

Ударът е породен от автомобил, който се врязва в рейса. Зад кормилото на колата е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска книжка от едвам две седмици. Движи се с към 200 км/ч и след приложимост на божествен газ. Поради високата скорост не съумява да вземе завой, излетява от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия рейс. Един от пасажерите – сирийският доктор доктор Иса Али, загива на място.

Стефан Петров въобще не вижда връхлитащата кола. А в рейса по това време има единствено трима души - той, кондуктор и един пасажер - доктор Али. " Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в " Овча купел " и се прибираше по едно и също време. Кондукторът беше против мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях ", спомня си лидерът.

След като екип на Спешна помощ го взима от тротоара, Стефан е превозен до Военномедицинска академия, с голям брой травми и с заплаха за живота. Първите му спомени  са от реанимацията, след 10 дни в медикаментозна кома.

" Събудих се и незабавно попитах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми описват. Аз нищо не помнех, дори бях не запомнил имената на околните си. Имах девет счупени ребра, сгънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото - маркуч, с цел да мога да вдишвам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се събудих и чух сестрите да си приказват, че цялостен живот ще остана на памперси, това напряко ме срина. Не имах вяра, че ще се оправя. Като ме подвигнаха първия път, с цел да стъпя на земята, се сринах. Казах си - край, останах за цялостен живот неработоспособен. В болничното заведение плачех, без да ме види никой ", споделя за тежките си мигове Стефан.

 

Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е изместен от реанимацията.

" Казваха, че би трябвало да започна да вървя, а краката не ме държаха. Бяха атрофирали. Упражнявах се с проходилка, изминавах по метър - два, като ме придържаха. След това три месеца ходех с бастун и през два метра сядах. Все още не мога да дремя на легло, тъй като ребрата ме болят, мъчно дишам и дремя на стол. Свиква се - седя с ръцете на облегалката. Ако легна, след това не мога да стана, изпитвам страшни болки ", споделя още мъжът.

След изписването, синът му му посочил клипчета от злополуката. " Видях по какъв начин все едно ракета хвърчи, а аз съм на война. Виждаше се по какъв начин колата удря автобуса и той се подвига във въздуха. Тогава осъзнах, че пребивавам втори живот. Ако автомобилът се беше врязал една педя по-близо до кабинката ми, нямаше да съм жив. Искам да изкажа признателност на хората, които са дарили кръв за мен. Благодаря им от все сърце, тъй като в случай че не бяха те, също нямаше да съм жив ", добавя той.

Травмите на шофьора били толкоз тежки, че лекарите не давали вяра, че ще оцелее, споделя единият от синовете му.

" Всеки ден беше призрачен сън, очаквахме най-лошото. Когато беше в кома, всички споделяха, че е Божа работа дали ще се оправи. Целият беше в маркучи и кабели. Ходехме с него крачка по крачка, до момента в който стартира самичък да си стои на краката. Многократно четохме молебствия пред мощите на Свети Мина в един храм. Първите думи на татко ми след комата бяха: " Да знаеш, че има Господ ". Когато отвори очи, се почувствах като най-богатия човек ", спомня си Данил.

Стефан споделя, че е приключил семинария и е набожен човек. " Катастрофата стана на 15 август. Със синовете ми направихме черква в село Шума, Община Годеч, и тя носи името на Света Богородица. Вярвам, че това също ми е помогнало. Въвфаталния ден се бяхме разбрали, след като свърша работа към 5:00 ч., да поспя два-три часа и да тръгнем към черквата, тъй като там има курбан на този празник. Но по този начин и не можах да отида. Докато бях в кома, доста сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше голям, меден съд, а вътре - бистра вода с монети и иконата на Свети Николай. Мисля, че той ме е закрилял от самото начало, с цел да остана жив ", споделя още водачът.

Оставали му дни до пенсия. Мечтаел да оправи къщата си на село и да заживее там.

" Някъде до 25 август, до рождения ми ден, трябваше да работя. Но тъкмо тогава бях в кома. Бяхме купили материали, за да санираме къщата и да се прибера на село, да си виждам старините, само че ето какво злощастие ме настигна. Сега не мога нищо да върша ", прибавя Стефан с горест.

Шофьорът на автомобила - Виктор Илиев, е арестуван в нощта на злополуката и от този момент се намира в следствения арест. Преди броени дни Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт против него. Илиев е обвиняем за съзнателно породена гибел на едно лице и за нанасяне на телесни повреди на четирима души. В нощта на нещастието в колата му са се возили приятелката му и двойка техни познати. Вследствие на удара едно от девойките е със счупени таз, бедрени кости и ребра. Другото е било с заплаха за живота – със счупени шийни прешлени и контузия на белия дроб.

Адвокатът на Виктор - Румен Николов, споделя, че младият мъж имал една фантазия – да има мощен автомобил.

" Виктор е момче, израснало без татко, отгледано от майка си и вуйна си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са. Детската му фантазия е била да си купи огромен, прекрасен, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор стартират работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят и спестяват пари. Той се връща в България, с цел да изкара шофьорска брошура. В деня на злополуката концепцията му е била извънредно тривиална - да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже какъв брой добър водач е ", споделя Николов.

Прокурорът по случая Събина Христова показва, че съгласно снетите досега свидетелски показания, държанието на лидера е било извънредно нападателно.  " Пътниците са отправяли молби за понижаване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени, само че той не се е съобразил с техните стремежи ", споделя юристът.

Адвокат Николов разкрива, че Илиев не е могъл да изясни използването на божествен газ. Казал единствено, че е изпуснал контрола над автомобилa. А откритата скорост при конфликта е 163 км/ч.

За късия си шофьорски стаж от две седмици Виктор имал няколко нарушавания. " Има няколко фиша, като някои от тях вече са станали наказателни постановления - за шофиране с превишена скорост и неспазване разпоредбите за придвижване по Закона за придвижване по пътищата. Виктор сподели, че осъзнава това, което е предизвикал и съжалява ", добавя юристът.

Стефан Петров не желае да бъде съдник. " Господ да го съди. Той се е надрусал с този божествен газ и не разсъждавал. Не е тръгнал да завива, а директно е траял напряко към рейса. Или може би се е опитал да завие, само че с тази висока скорост не е съумял ", допуска той.

Синът му е безапелационен - на такива водачи не трябва да се разрешава да карат мощни коли. " Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката си. Дано младите, когато гледат това изявление, да видят какви са следствията, всеки да се сложи на моето място и да помисли дали желае татко му да е в такова състояние. Всеки, когато се качи в кола, да намерения, че на улицата може да е неговото дете, неговата майка, неговият татко. И да разсъди какво следва, ако настъпи педала на газта ", призовава Данил.

Потърсихме за коментар и околните на Виктор Илиев в столичния квартал " Димитър Миленков ", където той живеел, само че не ги открихме. Предстои съдът да насрочи първото разпоредително съвещание по делото.