COVID-19 скъси с 6 м. средната продължителност на живота
5.3 % е делът на смъртността от COVID-19 в общата смъртност в хасковска област. През 2020 година са умряли близо 2000 души, като спрямо миналата година те са с 600 повече. Това се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система „ Здравеопазването на локално равнище “, което обгръща пандемичната 2020 година и се базира на данни на Национален статистически институт. 
Това внезапно нарастване на смъртността в границите на една година, което се следи в цялата страна, се дължи както на погубените от COVID-19, по този начин и на спомагателната, свързаната с други заболявания и аргументи вследствие на затрудненото действие на здравната система по време на рецесията. Данните бяха уловени от Национален статистически институт още през октомври 2019 година и бяха стряскащи спрямо последните 10 година
В региона през м.г. заболеваемостта от COVID-19 е 17 на 1000 души. Освен нея се следи и скрита спомагателна от други заболявания, чието лекуване краткотрайно е било прекратено по време на най- тежките спешни седмици, в които болничната система не е съумяла да поеме всички заболели, добавя анализът.
Оценката за положението на здравната система в Хасково е слаба,заедно с Велико Търново, Сливен и Силистра. Освен това Хасково е в групата на областите с малко кревати, в които през годините няма особени промени. В лечебните заведения в района се падат 36 кревати на 10 000души население. Областта е измежду тези, в които джипитата понижават, те са едвам 5 на 10 000 души. Специалистите са 18 на 10 000 души. Данните касаят 2020 година и би трябвало да се означи, че пандемията стана причина здравните заведения да хвърлят старания както в откриване на нови кревати, по този начин и в обезпечаването на инсталация.
През 2020 година миналите през многопрофилните лечебни заведения в региона са 159 на 1000 души, като тези с коронавирус са 17 на 1000.
Пандемията от COVID-19 се отразява извънредно отрицателно и върху индикатора за предстояща дълготрайност на живота в България. Това е може би най-значимият обобщаващ индикатор, по който се съди за развиването на здравната и обществената система в една страна. По данни на Национален статистически институт българите са изгубили приблизително по към 3 месеца живот за интервала 2018 – 2020 година в следствие най-много на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години). С изключение на Кърджали всички области в България бележат понижение в продължителността на живота на своите поданици. В Хасково за 2018- 2020 година тя е 74.4 година, като спрямо предходните понижава с близо половин година.
Пандемията от COVID-19 води след себе си доста промени. Събитие от сходен мащаб, което да въздейства толкоз значимо върху съществени здравни индикатори и тези качество и дълготрайност на живота, рядко се следи в историята на човечеството. То слага под напън съвсем всички обществени системи и изисква бърза промяна на доставчиците на здравни, просветителни и обществени услуги. Допусканията са, че данните за резултатите от пандемията в България през 2021 година ще са още по-тежки спрямо 2020 година, без значение от съществуването на
ваксини и нови лекувания. В дълготраен проект пандемията евентуално ще наложи промени в системата на опазването на здравето, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови талази на вируса и насочване към превъзмогване на дълготрайните отрицателни последствия, е зяаключението, което вършат в ИПИ. (Анализа вижте )
Това внезапно нарастване на смъртността в границите на една година, което се следи в цялата страна, се дължи както на погубените от COVID-19, по този начин и на спомагателната, свързаната с други заболявания и аргументи вследствие на затрудненото действие на здравната система по време на рецесията. Данните бяха уловени от Национален статистически институт още през октомври 2019 година и бяха стряскащи спрямо последните 10 година
В региона през м.г. заболеваемостта от COVID-19 е 17 на 1000 души. Освен нея се следи и скрита спомагателна от други заболявания, чието лекуване краткотрайно е било прекратено по време на най- тежките спешни седмици, в които болничната система не е съумяла да поеме всички заболели, добавя анализът.
Оценката за положението на здравната система в Хасково е слаба,заедно с Велико Търново, Сливен и Силистра. Освен това Хасково е в групата на областите с малко кревати, в които през годините няма особени промени. В лечебните заведения в района се падат 36 кревати на 10 000души население. Областта е измежду тези, в които джипитата понижават, те са едвам 5 на 10 000 души. Специалистите са 18 на 10 000 души. Данните касаят 2020 година и би трябвало да се означи, че пандемията стана причина здравните заведения да хвърлят старания както в откриване на нови кревати, по този начин и в обезпечаването на инсталация.
През 2020 година миналите през многопрофилните лечебни заведения в региона са 159 на 1000 души, като тези с коронавирус са 17 на 1000.
Пандемията от COVID-19 се отразява извънредно отрицателно и върху индикатора за предстояща дълготрайност на живота в България. Това е може би най-значимият обобщаващ индикатор, по който се съди за развиването на здравната и обществената система в една страна. По данни на Национален статистически институт българите са изгубили приблизително по към 3 месеца живот за интервала 2018 – 2020 година в следствие най-много на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години). С изключение на Кърджали всички области в България бележат понижение в продължителността на живота на своите поданици. В Хасково за 2018- 2020 година тя е 74.4 година, като спрямо предходните понижава с близо половин година.
Пандемията от COVID-19 води след себе си доста промени. Събитие от сходен мащаб, което да въздейства толкоз значимо върху съществени здравни индикатори и тези качество и дълготрайност на живота, рядко се следи в историята на човечеството. То слага под напън съвсем всички обществени системи и изисква бърза промяна на доставчиците на здравни, просветителни и обществени услуги. Допусканията са, че данните за резултатите от пандемията в България през 2021 година ще са още по-тежки спрямо 2020 година, без значение от съществуването на
ваксини и нови лекувания. В дълготраен проект пандемията евентуално ще наложи промени в системата на опазването на здравето, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови талази на вируса и насочване към превъзмогване на дълготрайните отрицателни последствия, е зяаключението, което вършат в ИПИ. (Анализа вижте )
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ