Окончателни данни на НСИ: 85% от населението на страната се самоопределя като българско
5 118 494 души или 84.6% от популацията на страната се самоопределя като част от българската етническа група. Това демонстрират извадките от Националното броене, направено през предходната година от Национален статистически институт.
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците „ изповедание “ и „ матерен език “. През 1900 година е включен признакът „ националност “.
При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието „ майчин език “. Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците „ етническа група “, „ майчин език “ и „ изповедание “, а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и „ набожност “.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и образуването на въпросите и отговорите в преброителната карта са напълно съобразени с главните правила и рекомендации на Организация на обединените нации, свързани с проучването на популацията по етнически и религиозни признаци:
Доброволност на отговорите;Самоопределение;Възможност за свободно записан отговор.Самоопределение по етнос
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 година българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84.6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0.2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0.4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 63 767, или 1.0% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
В началото на предишния век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 – 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям – 25.0%, при 19.8% и 7.3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общественост – 12.0%.
Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Образование и етнос
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо обучение (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15.2%, надлежно 0.8% с висше и 14.4% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.3 на 0.8% измежду ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% измежду турската и от 22.8% през 2011 година на 29.2% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група.
Децата в наложителна учебна възраст (7 – 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.0% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 11.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66.8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група – 21.6%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки пети стопански деен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група – 8.4% от стопански дейните лица.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 – 29 навършени години през следения интервал варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом.
Майчиният език е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от популацията, турският – за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският – за 227 974 души, или за 3.9% от далите отговор на въпроса.
Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1.1%.
Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 49 602, или 0.8% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.1% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 15 687 (0.3%) – турския, 11 216 (0.2%) – ромския, и 10 224 (0.2%) – различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският, а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език:
215 792 души, или 82.8%, са показали ромския за майчин език;29 489, или 11.3% – български;14 185, или 5.4% – турски.
Териториалното систематизиране на популацията съгласно посочения майчин език значително е идентично с разпределението по етническа принадлежност.
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71.5% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни – 4 091 780, или 97.0% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание.
Отговорът „ друго християнско “ са избрали 13 927, или 0.3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Към 7 септември 2021 година 305 102 (5.2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „ не искам да отговоря “.
Възрастовото систематизиране на лицата, самоопределили се към другите вероизповедания демонстрира, че най-голям е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско изповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези показали „ друго “ (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-голям е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията „ не мога да дефинира “ – 43.7% от показалите този отговор.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно изповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско изповедание.
Отговор „ нямам “ са показали 245 845 (4.9%) лица, а „ не мога да дефинира “ – 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно изповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 15 622 (3.1%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско изповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско – от 32 325 (12.4%), „ нямам “ изповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и „ не мога да дефинира “ – 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група – 9.1%, а най-нисък – измежду лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година 3 031 289, или 51.4% от далите отговор на въпроса „ Религиозен ли сте? “, са отбелязали „ да “, 24.7% са отбелязали „ не “, 13.0% „ не мога да дефинира “, а 10.9% са избрали отговор „ не искам да отговоря на въпроса “. От далите отговор с „ да “ 56.0% са дами, а 44.0% са мъже.
Комбинирането на въпросите за изповедание и набожност демонстрира, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско изповедание са показали, че са религиозни, до момента в който при самоопределилите се към християнско изповедание този дял е 59.1%.
Източник: Национален статистически институт
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!29ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
24.11.2022, 14:42
24.11.2022, 14:03
24.11.2022, 13:37
24.11.2022, 12:25
Последни публикации-24.11.2022, 15:18-24.11.2022, 14:42-24.11.2022, 14:03Партньори
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците „ изповедание “ и „ матерен език “. През 1900 година е включен признакът „ националност “.
При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието „ майчин език “. Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците „ етническа група “, „ майчин език “ и „ изповедание “, а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и „ набожност “.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и образуването на въпросите и отговорите в преброителната карта са напълно съобразени с главните правила и рекомендации на Организация на обединените нации, свързани с проучването на популацията по етнически и религиозни признаци:
Доброволност на отговорите;Самоопределение;Възможност за свободно записан отговор.Самоопределение по етнос
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 година българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84.6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0.2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0.4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 63 767, или 1.0% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
В началото на предишния век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 – 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям – 25.0%, при 19.8% и 7.3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общественост – 12.0%.
Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Образование и етнос
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо обучение (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15.2%, надлежно 0.8% с висше и 14.4% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.3 на 0.8% измежду ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% измежду турската и от 22.8% през 2011 година на 29.2% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група.
Децата в наложителна учебна възраст (7 – 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.0% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 11.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66.8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група – 21.6%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки пети стопански деен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група – 8.4% от стопански дейните лица.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 – 29 навършени години през следения интервал варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом.
Майчиният език е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от популацията, турският – за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският – за 227 974 души, или за 3.9% от далите отговор на въпроса.
Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1.1%.
Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 49 602, или 0.8% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.1% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 15 687 (0.3%) – турския, 11 216 (0.2%) – ромския, и 10 224 (0.2%) – различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският, а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език:
215 792 души, или 82.8%, са показали ромския за майчин език;29 489, или 11.3% – български;14 185, или 5.4% – турски.
Териториалното систематизиране на популацията съгласно посочения майчин език значително е идентично с разпределението по етническа принадлежност.
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71.5% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни – 4 091 780, или 97.0% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание.
Отговорът „ друго християнско “ са избрали 13 927, или 0.3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Към 7 септември 2021 година 305 102 (5.2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „ не искам да отговоря “.
Възрастовото систематизиране на лицата, самоопределили се към другите вероизповедания демонстрира, че най-голям е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско изповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези показали „ друго “ (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-голям е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията „ не мога да дефинира “ – 43.7% от показалите този отговор.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно изповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско изповедание.
Отговор „ нямам “ са показали 245 845 (4.9%) лица, а „ не мога да дефинира “ – 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно изповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 15 622 (3.1%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско изповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско – от 32 325 (12.4%), „ нямам “ изповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и „ не мога да дефинира “ – 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група – 9.1%, а най-нисък – измежду лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година 3 031 289, или 51.4% от далите отговор на въпроса „ Религиозен ли сте? “, са отбелязали „ да “, 24.7% са отбелязали „ не “, 13.0% „ не мога да дефинира “, а 10.9% са избрали отговор „ не искам да отговоря на въпроса “. От далите отговор с „ да “ 56.0% са дами, а 44.0% са мъже.
Комбинирането на въпросите за изповедание и набожност демонстрира, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско изповедание са показали, че са религиозни, до момента в който при самоопределилите се към християнско изповедание този дял е 59.1%.
Източник: Национален статистически институт
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!29ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
24.11.2022, 14:42
24.11.2022, 14:03
24.11.2022, 13:37
24.11.2022, 12:25
Последни публикации-24.11.2022, 15:18-24.11.2022, 14:42-24.11.2022, 14:03Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ