Българинът се отърсва от евроилюзиите си, че някой друг ще ни оправи
49 на 100 от българите считат, че участието в Европейски Съюз е нещо положително, а 13 на 100 се отнасят към него негативно съгласно ново изследване на " Евробарометър ", предоставено от Европейския парламент и осъществено в края на предходната година.
Спрямо предходна анкета от 2020-та година, поддръжката за съюза спада у нас със 7 на 100, а негативните настроения се усилват с 4 на 100.
Главните заключения от проучването общо за Европейски Съюз наподобяват по този начин:
• Гражданите на Европейски Съюз желаят от Екологичен потенциал да пази демокрацията: една трета от респондентите (32%) смятат, че това е най-важната европейска полезност, която би трябвало да бъде предпазена, следвана от свободата на словото и мисълта (27%) и правата на индивида (25%). У нас отбраната на демокрацията се подрежда на четвърто място по значимост.
• Общественото опазване на здравето (42%), бедността и общественото изключване (40%), както и изменението на климата (39%) са съществени политически цели
• 58% от жителите на Европейски Съюз желаят по-значима роля за Парламента в бъдеще
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз, и по-специално за Екологичен потенциал, се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19 за разлика от спадащия еврооптимизъм в България.
Българските респонденти слагат върховенството на закона (32%) и свободата на напредване (32%) като съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани предпочитано от Европейския парламент, като на второ и трето място се подреждат зачитането на националната еднаквост, просвета и обичаи в страните членки (25%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и сред неговите райони.
Тези настройки са отразени и в резултатите от последното изследване за " Бъдещето на Европа ", оповестено от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 година, в което девет от всеки 10 европейци са съгласни, че към момента следва работа за подсилване на демокрацията в Европейски Съюз. 85% от интервюираните в България са на същото мнение.
11 страни членки слагат отбраната на демокрацията преди всичко: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария слагат преди всичко също по този начин отбраната на правата на индивида. В България отбраната на тези полезности е сложена на четвърто място с дял от 24% за всяка.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: " Както жителите вярно показват, отбраната на демокрацията е европейската полезност с най-голяма значимост, над всичко останало. Не можем да одобряваме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът през днешния ден са възходящи закани за нашия общ европейски план ".
Като цяло за европейските жители публичното здраве продължава да бъде главен законодателен приоритет за Европарламента, с дял от 42%, последвано от битката с бедността и общественото изключване (40%) и дейностите против изменението на климата (39%).
У нас публичното здраве също се възприема като главен приоритет на политиката на Екологичен потенциал (53%), дружно с битката с бедността и общественото изключване (51%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места се подрежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като съществена предпочитана област за Екологичен потенциал в България, като едвам 16% от интервюираните го намират за такава.
Как Европейски Съюз харчи парите на жителите?
Европейските жители демонстрират непрекъснат интерес да научат повече за работата на Европейски Съюз. Според актуалното изследване информация за това по какъв начин действително са изразходвани средствата от Европейски Съюз би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските жители това също е тематиката с най-голям интерес, с дял от 39%.
Европейските жители желаят също по този начин да научат повече за съответните последствия от европейското законодателство в своята страна (30%), детайлности за дейностите на своите национални членове на Екологичен потенциал (29%), както и за това какво прави Европейски Съюз за превъзмогване на пандемията от COVID-19 (29%). В България идващите тематики, от които се интересуват жителите, са информация за това какво съответно е направил Европейски Съюз за техния град/регион (36%), правата им като жители на Европейски Съюз (34%), съответните последствия от европейското законодателство в страната (32%) и съответните действия на национални членове на Екологичен потенциал (31%).
" Гражданите желаят и заслужават повече информация за съответното влияние на политиките и решенията на Европейски Съюз в тяхното всекидневие. Хората би трябвало да знаят по какъв начин се изразходват средствата ", съобщи ръководителят на Екологичен потенциал Роберта Мецола.
Европейският парламент ясно декларира, че отпущането на средства от фондовете на Европейски Съюз за възобновяване следва да се основава на ясни и утвърдени национални проекти, да предстои на пореден надзор и бистрота и да зависи от зачитането на главните европейски демократични полезности.
Подкрепата на жителите за Екологичен потенциал остава висока
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз и по-специално за Европейския парламент се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19. Голямо болшинство от жителите на Европейски Съюз (58%) поддържат по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в това време делът на жителите на Европейски Съюз с позитивна настройка към Екологичен потенциал се е нараснал с 12 процентни пункта до 36% спрямо 2015 година, а нарастването спрямо 2019 година е 3 процентни пункта. 45% от интервюираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а единствено 17% имат негативно мнение.
Тази позитивна позиция към Екологичен потенциал е отразена и в последния Стандартен Евробарометър на Европейската комисия, който демонстрира, че измежду всички институции на Европейски Съюз жителите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България настройките на жителите следват средноевропейските, само че делът на жителите, които споделят мнението, че Екологичен потенциал би трябвало да има по-важна роля в бъдеще, е доста по-малък (43%), а делът на респондентите с позитивна визия за Екологичен потенциал остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43%), като 35% от интервюираните имат неутрална визия за Екологичен потенциал, а 18% - негативна.
Мнозинството от европейските жители (62%) считат, че участието на тяхната страна в Европейски Съюз е нещо положително, като единствено 9% декларират противоположното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 година насам. Почти три четвърти от интервюираните (72%) декларират, че тяхната страна е спечелила от участието си в Европейски Съюз, като болшинството от тях (63%) декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. В съпоставяне с изследването през есента на 2020 година, в България се следи понижаване със 7 процентни пункта - до 49%, на каузи на респондентите, които са на мнение, че участието на страната в Европейски Съюз е нещо положително, а делът на интервюираните, които го одобряват като отрицателно, се усилва с 4 процентни пункта - до 13%.
Делът на жителите в България, които считат, че страната е спечелила от участието си в Европейски Съюз, остава висок (60%), само че е по-нисък от средноевропейския и понижава с 4 процентни пункта по отношение на есента на 2020 година Българските жители виждат изгодите от Европейски Съюз главно като опциите за работа, които Европейски Съюз носи (47%), подобряването на съдействието сред България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).
Спрямо предходна анкета от 2020-та година, поддръжката за съюза спада у нас със 7 на 100, а негативните настроения се усилват с 4 на 100.
Главните заключения от проучването общо за Европейски Съюз наподобяват по този начин:
• Гражданите на Европейски Съюз желаят от Екологичен потенциал да пази демокрацията: една трета от респондентите (32%) смятат, че това е най-важната европейска полезност, която би трябвало да бъде предпазена, следвана от свободата на словото и мисълта (27%) и правата на индивида (25%). У нас отбраната на демокрацията се подрежда на четвърто място по значимост.
• Общественото опазване на здравето (42%), бедността и общественото изключване (40%), както и изменението на климата (39%) са съществени политически цели
• 58% от жителите на Европейски Съюз желаят по-значима роля за Парламента в бъдеще
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз, и по-специално за Екологичен потенциал, се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19 за разлика от спадащия еврооптимизъм в България.
Българските респонденти слагат върховенството на закона (32%) и свободата на напредване (32%) като съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани предпочитано от Европейския парламент, като на второ и трето място се подреждат зачитането на националната еднаквост, просвета и обичаи в страните членки (25%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и сред неговите райони.
Тези настройки са отразени и в резултатите от последното изследване за " Бъдещето на Европа ", оповестено от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 година, в което девет от всеки 10 европейци са съгласни, че към момента следва работа за подсилване на демокрацията в Европейски Съюз. 85% от интервюираните в България са на същото мнение.
11 страни членки слагат отбраната на демокрацията преди всичко: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария слагат преди всичко също по този начин отбраната на правата на индивида. В България отбраната на тези полезности е сложена на четвърто място с дял от 24% за всяка.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: " Както жителите вярно показват, отбраната на демокрацията е европейската полезност с най-голяма значимост, над всичко останало. Не можем да одобряваме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът през днешния ден са възходящи закани за нашия общ европейски план ".
Като цяло за европейските жители публичното здраве продължава да бъде главен законодателен приоритет за Европарламента, с дял от 42%, последвано от битката с бедността и общественото изключване (40%) и дейностите против изменението на климата (39%).
У нас публичното здраве също се възприема като главен приоритет на политиката на Екологичен потенциал (53%), дружно с битката с бедността и общественото изключване (51%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места се подрежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като съществена предпочитана област за Екологичен потенциал в България, като едвам 16% от интервюираните го намират за такава.
Как Европейски Съюз харчи парите на жителите?
Европейските жители демонстрират непрекъснат интерес да научат повече за работата на Европейски Съюз. Според актуалното изследване информация за това по какъв начин действително са изразходвани средствата от Европейски Съюз би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските жители това също е тематиката с най-голям интерес, с дял от 39%.
Европейските жители желаят също по този начин да научат повече за съответните последствия от европейското законодателство в своята страна (30%), детайлности за дейностите на своите национални членове на Екологичен потенциал (29%), както и за това какво прави Европейски Съюз за превъзмогване на пандемията от COVID-19 (29%). В България идващите тематики, от които се интересуват жителите, са информация за това какво съответно е направил Европейски Съюз за техния град/регион (36%), правата им като жители на Европейски Съюз (34%), съответните последствия от европейското законодателство в страната (32%) и съответните действия на национални членове на Екологичен потенциал (31%).
" Гражданите желаят и заслужават повече информация за съответното влияние на политиките и решенията на Европейски Съюз в тяхното всекидневие. Хората би трябвало да знаят по какъв начин се изразходват средствата ", съобщи ръководителят на Екологичен потенциал Роберта Мецола.
Европейският парламент ясно декларира, че отпущането на средства от фондовете на Европейски Съюз за възобновяване следва да се основава на ясни и утвърдени национални проекти, да предстои на пореден надзор и бистрота и да зависи от зачитането на главните европейски демократични полезности.
Подкрепата на жителите за Екологичен потенциал остава висока
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз и по-специално за Европейския парламент се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19. Голямо болшинство от жителите на Европейски Съюз (58%) поддържат по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в това време делът на жителите на Европейски Съюз с позитивна настройка към Екологичен потенциал се е нараснал с 12 процентни пункта до 36% спрямо 2015 година, а нарастването спрямо 2019 година е 3 процентни пункта. 45% от интервюираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а единствено 17% имат негативно мнение.
Тази позитивна позиция към Екологичен потенциал е отразена и в последния Стандартен Евробарометър на Европейската комисия, който демонстрира, че измежду всички институции на Европейски Съюз жителите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България настройките на жителите следват средноевропейските, само че делът на жителите, които споделят мнението, че Екологичен потенциал би трябвало да има по-важна роля в бъдеще, е доста по-малък (43%), а делът на респондентите с позитивна визия за Екологичен потенциал остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43%), като 35% от интервюираните имат неутрална визия за Екологичен потенциал, а 18% - негативна.
Мнозинството от европейските жители (62%) считат, че участието на тяхната страна в Европейски Съюз е нещо положително, като единствено 9% декларират противоположното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 година насам. Почти три четвърти от интервюираните (72%) декларират, че тяхната страна е спечелила от участието си в Европейски Съюз, като болшинството от тях (63%) декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. В съпоставяне с изследването през есента на 2020 година, в България се следи понижаване със 7 процентни пункта - до 49%, на каузи на респондентите, които са на мнение, че участието на страната в Европейски Съюз е нещо положително, а делът на интервюираните, които го одобряват като отрицателно, се усилва с 4 процентни пункта - до 13%.
Делът на жителите в България, които считат, че страната е спечелила от участието си в Европейски Съюз, остава висок (60%), само че е по-нисък от средноевропейския и понижава с 4 процентни пункта по отношение на есента на 2020 година Българските жители виждат изгодите от Европейски Съюз главно като опциите за работа, които Европейски Съюз носи (47%), подобряването на съдействието сред България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ