49-годишният германец Кнут Гирдал е живял пет години в село

49-годишният немец Кнут Гирдал е живял пет години в село Джигурово, покрай Сандански. Решава обаче да се върне в родния си град Кемниц. Той е уебадминистратор по специалност и работи по разнообразни планове.

Основният от тях се занимава с опциите за миграция от Германия в други страни - уеб сайтът дава информация и улеснява подготовката при предприемането на тази значима стъпка.

Личният опит на Кнут Гирдал може да е изключително потребен за тези германци, които обмислят да заживеят в България. Ето какви впечатления сподели той от страната ни в изявление за " Дойче Веле ", представено от " Факти ". 

Защо решихте да се преместите в България?

Кнут Гирдал: Огледахме и посетихме няколко страни, направихме съпоставяне на разноските за прехрана в тях и установихме, че най-евтино е да се живее в България - мисля, че и в този момент е по този начин.

Така направихме своя избор през 2017, като на първо време отидохме във Варна. Там беше хубаво, само че един прочут ми предложи Сандански и в последна сметка се установихме там - в село Джигурово.

Означава ли това, че Вашият главен претекст е бил стопански - да спестите от разноските за прехрана?

Кнут Гирдал: Това беше една от аргументите, само че имаше и друга - топлият климат: Там не вали от самото начало през лятото, както в Долна Саксония. И в случай, че можем да работим отвред, не се колебахме дълго.

Стигна ли се до огромен конфликт сред показа и действителност, откакто се установихте в България?

Кнут Гирдал: В началото не, бяхме прочели публикации за страната, бяхме говорили с познати, които са били в България и по този начин картината се оформи последователно. Бяхме проучили доста данни - и за стопанската система, и за популацията, и за климата.

Какво Ви хареса по време на вашия престой в България и какво не?

Кнут Гирдал: Хареса ни това, че животът не е толкоз комплициран. Един образец - инспекцията на водомера в къщата ни. Периодически идваше жена да го види, само че в случай че не бяхме у дома и тя не можеше да влезе, не беше никакъв проблем - идната седмица носехме в офиса на компанията в Сандански фотография с данните от водомера.

Или различен образец - в случай че имахме потребност от нещо от Германия, поръчвахме без проблеми и куриерските компании ни го носеха.

Нямаше никакъв стрес, за разлика от организацията на този развой в Германия. В България всичко става по-лесно, съпроводено е от повече импровизации, само че действа.

А за какво след пет години живот в България въпреки всичко решихте да се завърнете в Германия? Разочаровани ли бяхте?

Кнут Гирдал: Разочарование не е точната дума - по-скоро мога да приказвам за отрезвяване, което настъпи с времето. Ние си давахме сметка, че отиваме на село - с козите и овцете.

Но дребните стада, които обикаляха в близост, не бяха изключително сантиментални - животните не бяха по този начин добре поддържани, както сме виждали да вземем за пример в Италия. Ясно ми е, че те бяха значими за своя собственик, който разчиташе на тях за издръжката си, само че нищо повече - по този начин бих подредил нещата.

Съседът ми имаше и крава, на която доста държеше - той се обръщаше към нея по име, разговаряше с нея. Всичко това ме накара да се замисля за наредбите на Европейски Съюз и тласъците за селското стопанство - какво са трансформирали? Той нямаше никакъв късмет с тази единствена крава... А и преминаващите по няколко пъти дневно стада от крави около къщата ни неизбежно оставяха следи след себе си.

Освен това - в България постоянно се случва като се уговориш с някого за нещо, да си наясно, че проектите могат да се трансформират. И не те предизвестяват да вземем за пример, че няма да дойдат съгласно ангажимента. Или пък поръчваш нещо, отиваш да го вземеш в уговорения час, а то не е готово или пък не е доставено.

Голямо изключение е някой да те осведоми авансово, в случай че има смяна в проектите. Някой би споделил - е, какво толкоз? Но в случай че ти самият си имаш проекти? Това е разликата по отношение на немската акуратност и немската надеждност. Манталитетът в България е различен.

И пет години за Вас бяха задоволителни?

Кнут Гирдал: Да, би могло да се каже. Освен това ни липсваха приятелите - мислехме, че ще успеем да запазим контактите си с тях макар дистанцията, само че това не се оказа толкоз елементарно. Пък и пандемията настъпи - събраха се много неща.

А имахте ли благоприятни условия за персонални контакти с локалните хора?

Кнут Гирдал: Донякъде. Аз знам съветски, започнах да изучавам и български - потеглих от думата покрив, която ми трябваше поради ремонта на къщата. Направих си речник, в който записах имената на строителните материали, от които имах потребност. Контактувахме с един от съседите - фермер, който имаше и огромен бизнес, и беше с по-отворен взор към света и към Европа.

Но другите не бяха такива - те се интересуваха от своята къща и от своята градина, нямаше защо да приказваме с тях.

Какво бихте посъветвали германците, които се насочват към България?

Кнут Гирдал: Ако става дума за немски пенсионери, те са наясно с какви средства разполагат и търсят място, където парите ще им стигат и те ще се усещат добре - в този смисъл България е добър адрес. На " другите " бих предложил да потърсят близостта с някой огромен град, в случай че се насочат към България.

А Вие - бихте ли определили отиването си в България като неточност?

Кнут Гирдал: Не - това беше значим опит. Нещата не се развиха по този начин, както си ги бях представял. Но пък в случай че не бяхме пробвали, евентуално и до през днешния ден щях да се чудя дали в България нямаше да е доста по-добре. Вече знам отговора на този въпрос. Добре беше, че отидохме в България. Но е добре и това, че се върнахме.

Какво е това, което в никакъв случай няма да забравите от България?

Кнут Гирдал: Залеза - когато слънцето се спускаше над планините. Тогава всичко потъваше в успокоение.