Мяра: 55,1% от българите имат отрицателно отношение към Украйна, 49,6% не харесват САЩ
49,7% не утвърждават Русия, а 64,9% утвърждават Европейски Съюз
Дори в неразбираемия подтекст на съветската война в Украйна българите не престават да одобряват като най-близки измежду интернационалните фактори най-много европейските страни. Междувременно у нас в действителност се е настанило всеобщо усещане за покачване на цените напоследък. По отношение на пожарите пък обществото ни се оказва на първо място самокритично по въпроса за аргументите и виновността. Това демонстрира сондаж по някои от настоящите за сезона тематики – той е част от постоянните проучвания в самостоятелната изследователска стратегия „ лице в лице “ на новата социологическа организация „ Мяра “, основана неотдавна от екипа на Първан Симеонов.
Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските водачи идват на фона на обичайно българско почитание по-скоро към европейските сили и нерешително отношение към Русия и Съединени американски щати. Този от дълго време следен инстинкт на българите прави по този начин, че Европейският съюз има позитивно отношение измежду 64,9% от българите, а негативно – измежду 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% против 25,2%. Франция пък е с 54,1% позитивни оценки и 28,9% негативни. Дори Англия, която напусна съюза, печели по-скоро позитивно отношение – с 51,3% положителни оценки и 31,2% отрицателни. НАТО е на равнища: 38,7% позитивно отношение и 41,9% негативно. Съединени американски щати и Русия имат надлежно: 32,5% против 49,6% и 31,2% против 49,7%. Самата Украйна има позитивно отношение измежду 24,7% от българите, а негативно – измежду 55,1%.
Видимо е, че българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка. „ Съпътстваща жертва “ на интернационалните битки в българското всеобщо схващане остава самата Украйна, която има относително ниско позитивно отношение и е покрай равнищата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на съветската инвазия. Текущият облик на Съединени американски щати също очевидно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкоз по-трудна е благосклонността към нея.
Междувременно, близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има нарастване на цените на стоките и услугите. „ В последните няколко седмици усетих понижение на цените на стоките и услугите, които употребявам “, споделят единствено 2% от пълнолетните българи, 17,3% не са усетили смяна в последните седмици, само че 73,9% избират опцията „ В последните няколко седмици усетих нарастване на цените на стоките и услугите, които употребявам “. Близо 7% не могат да преценяват.
Дори това да е навичен скептицизъм, дяловете са съществени. Те са най-сериозни измежду най-възрастните хора у нас, а не са дребни даже измежду последователите на в този момент ръководещите партии.
В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи заявяват позитивно отношение към работата на пожарната у нас. 21,2% са на противоположната позиция. Останалите се двоумят. Това е осезаемо позитивна картина на кардинално доверие към огнеборците у нас.
Помолени в пробен знак да дефинират позицията си по отношение на два вероятни прочита на обстановката у нас обаче множеството пълнолетни българи остават кардинално сериозни към институциите, виновни за превъзмогване на пожарите. „ Институциите в България по-скоро вършат оптимално вероятното, макар че обстановката очевидно е сложна “, избират 31,9% от запитаните. 57,3% обаче избират другия извод: „ Ситуацията очевидно е сложна, само че и институциите в България не вършат оптимално вероятното “. Малко над една десета не могат да преценяват.
Помолени да изберат по лист до три съществени фактора за обстановката с пожарите в страната, 87,8% посочват човешката немарливост, 84,6% показват като фактор умишлените палежи, самата природа, да вземем за пример горещини, ветрове и така нататък, са посочени от 68,3%, а 45,5% показват като фактор незадоволителната грижа от страна на отрасловите институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото демонстрира дори в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция.
В последна сметка, става известно, че на кардинално и човешко равнище пожарникарите извикват естествено утвърждение, обичаен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на отрасловите управляващи, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е кардинално публично самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, само че за българите не техните недостатъци са били решаващи за тежката обстановка с пожарите. Решаваща очевидно е била нашата небрежност или преднамереност като членове на обществото.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 юли и 8 август 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Дори в неразбираемия подтекст на съветската война в Украйна българите не престават да одобряват като най-близки измежду интернационалните фактори най-много европейските страни. Междувременно у нас в действителност се е настанило всеобщо усещане за покачване на цените напоследък. По отношение на пожарите пък обществото ни се оказва на първо място самокритично по въпроса за аргументите и виновността. Това демонстрира сондаж по някои от настоящите за сезона тематики – той е част от постоянните проучвания в самостоятелната изследователска стратегия „ лице в лице “ на новата социологическа организация „ Мяра “, основана неотдавна от екипа на Първан Симеонов.
Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските водачи идват на фона на обичайно българско почитание по-скоро към европейските сили и нерешително отношение към Русия и Съединени американски щати. Този от дълго време следен инстинкт на българите прави по този начин, че Европейският съюз има позитивно отношение измежду 64,9% от българите, а негативно – измежду 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% против 25,2%. Франция пък е с 54,1% позитивни оценки и 28,9% негативни. Дори Англия, която напусна съюза, печели по-скоро позитивно отношение – с 51,3% положителни оценки и 31,2% отрицателни. НАТО е на равнища: 38,7% позитивно отношение и 41,9% негативно. Съединени американски щати и Русия имат надлежно: 32,5% против 49,6% и 31,2% против 49,7%. Самата Украйна има позитивно отношение измежду 24,7% от българите, а негативно – измежду 55,1%.
Видимо е, че българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка. „ Съпътстваща жертва “ на интернационалните битки в българското всеобщо схващане остава самата Украйна, която има относително ниско позитивно отношение и е покрай равнищата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на съветската инвазия. Текущият облик на Съединени американски щати също очевидно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкоз по-трудна е благосклонността към нея.
Междувременно, близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има нарастване на цените на стоките и услугите. „ В последните няколко седмици усетих понижение на цените на стоките и услугите, които употребявам “, споделят единствено 2% от пълнолетните българи, 17,3% не са усетили смяна в последните седмици, само че 73,9% избират опцията „ В последните няколко седмици усетих нарастване на цените на стоките и услугите, които употребявам “. Близо 7% не могат да преценяват.
Дори това да е навичен скептицизъм, дяловете са съществени. Те са най-сериозни измежду най-възрастните хора у нас, а не са дребни даже измежду последователите на в този момент ръководещите партии.
В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи заявяват позитивно отношение към работата на пожарната у нас. 21,2% са на противоположната позиция. Останалите се двоумят. Това е осезаемо позитивна картина на кардинално доверие към огнеборците у нас.
Помолени в пробен знак да дефинират позицията си по отношение на два вероятни прочита на обстановката у нас обаче множеството пълнолетни българи остават кардинално сериозни към институциите, виновни за превъзмогване на пожарите. „ Институциите в България по-скоро вършат оптимално вероятното, макар че обстановката очевидно е сложна “, избират 31,9% от запитаните. 57,3% обаче избират другия извод: „ Ситуацията очевидно е сложна, само че и институциите в България не вършат оптимално вероятното “. Малко над една десета не могат да преценяват.
Помолени да изберат по лист до три съществени фактора за обстановката с пожарите в страната, 87,8% посочват човешката немарливост, 84,6% показват като фактор умишлените палежи, самата природа, да вземем за пример горещини, ветрове и така нататък, са посочени от 68,3%, а 45,5% показват като фактор незадоволителната грижа от страна на отрасловите институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото демонстрира дори в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция.
В последна сметка, става известно, че на кардинално и човешко равнище пожарникарите извикват естествено утвърждение, обичаен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на отрасловите управляващи, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е кардинално публично самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, само че за българите не техните недостатъци са били решаващи за тежката обстановка с пожарите. Решаваща очевидно е била нашата небрежност или преднамереност като членове на обществото.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 юли и 8 август 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ