49,6% от децата в България, или почти всяко второ дете,

49,6% от децата в България, или съвсем всяко второ дете, са потърпевши най-малко един път в онлайн пространството, сочат данни от анкета, извършена с присъединяване на Държавната организация за протекция на детето в края на предходната година. Това стана ясно по време на полемика " Заедно в битката с кибертормоза на деца ", която се организира в парламентарната Комисия по демографската политика, децата и фамилията. Проучването беше показано от ръководителя на Българската академия за сигурност проф. Владимир Бронфенбренер. Той добави, че за последните четири години потърпевшите са с 15% по-малко. Всяко второ дете играе с непознати онлайн игри, което е едно от най-опасните феномени, разгласи Бронфенбренер. Според него е мъчно да се оцени в цялост явлението, защото част от децата не споделят нито с родителите, нито с преподавателите си за това, което вършат.
" Училището е едно от главните места, благодарение на което може да се понижи броят на потърпевшите деца в онлайн среда. Интернет е самобитен разграден двор ", акцентира той. Според Бронфенбренер би трябвало да има ограничавания при използването на обществените мрежи и за деца над 13 години.
Статистиката демонстрира, че при децата на възраст сред 10 и 11 година стартира внезапно повишаване на случаите на детски кибертормоз. До 15-годишна възраст онлайн насилието има две прояви - пострадване и измами с користна цел, сочи изследването. Последиците са тревога, депресивни положения, обществена изолираност, загуба на доверие във възрастните и институциите.
" Когато децата не се усещат предпазени, се разклаща самата основа на фамилията като среда на сигурност и поддръжка. Това има дълготраен резултат върху публичното доверие и демографската резистентност на страната ", разяснява депутатът от " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " и член на комисията Нина Димитрова. По думите й в България липсва систематичен метод към казуса, няма правна формулировка на кибертормоза над деца, няма унифицирани протоколи за деяние. " Родителите постоянно остават сами против проблем, който ги надвишава, а в това време онлайн платформите не престават да работят без задоволителна отговорност за наличие, което вреди на децата. Конкретните ограничения включват признание на кибертормоза като форма на принуждение над деца, ясни механизми за отбрана и поддръжка на детето и фамилията, налична психическа помощ, стабилно образование по цифрова сигурност с интензивно присъединяване на родителите, действителна отговорност на онлайн платформите ", акцентира Димитрова.