Качествен закон за колекторските фирми искат от АЗП
48-мо Народно заседание да откри сили и да одобри първокласен и работещ закон регулиращ активността на колекторските компании и тези които раздават бързи заеми. За това упорстват в писмо до медиите от Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП).
Повод за писмото им е продължаващата наклонност за увеличение на заемите от банки и нефинансови институции, която стартира през 2020 година През юли 2022 година те се усилват с 13% на годишна база, базират се на данни от Българска народна банка от асоциацията.
От началото на 2022 година пазарът за бързи заеми е в плевел подем с нарастване от близо 23% на годишна база, което по изчисленията на Българска народна банка значи, че размерът на всички вземания по този тип заеми слага връх като надвишава 4 милиарда лв. и то единствено за първата половина на настоящата година. За съпоставяне, преди година вземанията бяха на равнище от 3.34 милиарда лв.. Изчисленията на АЗП демонстрират, че през втората половина на 2023 година колекторските компании ще бъдат още веднъж в възходяща наклонност на изкупуване на необслужвани задължения, като ще подобрят достигнатите върхови равнища през 2019-2020 година Очаква се също по този начин да усилят своите наказателни лихви, само че за разлика от банките, те отхвърлят да показват обществено формулите, с които образуват въпросните лихви.
Основна причина за този тренд преди две години беше затварянето на страната поради пандемията от Ковид-19 защото бяха блокирани множеството икономически действия. Множество дребни и фамилни бизнеси банкрутираха.
Последва инфлационна серпантина и енергийна рецесия, чиито край към момента не се обрисува на хоризонта. Затова както неведнъж сме алармирали, неподходящата наклонност на увеличение на необслужваните заеми ще продължи. В тази посока данните на Българска народна банка демонстрират, че те порастват на годишна база с 14,3%, а на тримесечна - с 20,1%.
Предвид нестабилната политическа конюнктура и очертаващия се фрагментиран парламент, молим към политическите партии да подходят отговорно като одобряват нужните закони, които да понижат натиска над семействата.
Още повече, че продължава да стои като неуреден казусът с достъпа до Централния кредитен указател и несъразмерните права, дадени на нефинансови институции като компаниите за бързи заеми и колекторските компании. Същите, макар дефинитивни правосъдни решения за липса на отговорности, разполагат с властта да опорочават кредитните досиета на жителите и да ги маркират като длъжници, се споделя в писмото от АЗП.
От Асоциацията напомнят импортирания от някогашния стопански вицепремиер законопроект в 47-ото национално заседание, само че той обхващаше най-вече отговорности към оператори на комунални услуги. Той заключваше компаниите за бързи заеми и банките. АЗП припомня, че има отчет на ДАНС отдаден на колекторските компании, което е показателно за мащабите на този бизнес. Документът преглежда и вероятните опасности за националната сигурност, евентуално поради обстоятелството, че част от фирмите в бранша са с неразбираем произход както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании.
Според АЗП скорошните изказвания на някогашния ръководител на Комисията за отбрана на потребителите и някогашен заместник-министър Димитър Маргаритов за качествата на въпросния законопроект, са манипулативни. Припомняме, че член 2, алинея 2 изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни тълкувания, настояват от АЗП.
Повод за писмото им е продължаващата наклонност за увеличение на заемите от банки и нефинансови институции, която стартира през 2020 година През юли 2022 година те се усилват с 13% на годишна база, базират се на данни от Българска народна банка от асоциацията.
От началото на 2022 година пазарът за бързи заеми е в плевел подем с нарастване от близо 23% на годишна база, което по изчисленията на Българска народна банка значи, че размерът на всички вземания по този тип заеми слага връх като надвишава 4 милиарда лв. и то единствено за първата половина на настоящата година. За съпоставяне, преди година вземанията бяха на равнище от 3.34 милиарда лв.. Изчисленията на АЗП демонстрират, че през втората половина на 2023 година колекторските компании ще бъдат още веднъж в възходяща наклонност на изкупуване на необслужвани задължения, като ще подобрят достигнатите върхови равнища през 2019-2020 година Очаква се също по този начин да усилят своите наказателни лихви, само че за разлика от банките, те отхвърлят да показват обществено формулите, с които образуват въпросните лихви.
Основна причина за този тренд преди две години беше затварянето на страната поради пандемията от Ковид-19 защото бяха блокирани множеството икономически действия. Множество дребни и фамилни бизнеси банкрутираха.
Последва инфлационна серпантина и енергийна рецесия, чиито край към момента не се обрисува на хоризонта. Затова както неведнъж сме алармирали, неподходящата наклонност на увеличение на необслужваните заеми ще продължи. В тази посока данните на Българска народна банка демонстрират, че те порастват на годишна база с 14,3%, а на тримесечна - с 20,1%.
Предвид нестабилната политическа конюнктура и очертаващия се фрагментиран парламент, молим към политическите партии да подходят отговорно като одобряват нужните закони, които да понижат натиска над семействата.
Още повече, че продължава да стои като неуреден казусът с достъпа до Централния кредитен указател и несъразмерните права, дадени на нефинансови институции като компаниите за бързи заеми и колекторските компании. Същите, макар дефинитивни правосъдни решения за липса на отговорности, разполагат с властта да опорочават кредитните досиета на жителите и да ги маркират като длъжници, се споделя в писмото от АЗП.
От Асоциацията напомнят импортирания от някогашния стопански вицепремиер законопроект в 47-ото национално заседание, само че той обхващаше най-вече отговорности към оператори на комунални услуги. Той заключваше компаниите за бързи заеми и банките. АЗП припомня, че има отчет на ДАНС отдаден на колекторските компании, което е показателно за мащабите на този бизнес. Документът преглежда и вероятните опасности за националната сигурност, евентуално поради обстоятелството, че част от фирмите в бранша са с неразбираем произход както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании.
Според АЗП скорошните изказвания на някогашния ръководител на Комисията за отбрана на потребителите и някогашен заместник-министър Димитър Маргаритов за качествата на въпросния законопроект, са манипулативни. Припомняме, че член 2, алинея 2 изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни тълкувания, настояват от АЗП.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ