Как за 48 часа Калпакчиев прочете 1000 страници и реши, че делото срещу Бобокови трябва да се върне на прокуратурата
48 часа – толкоз време е било належащо, с цел да се произнесе тричленен състав на Апелативен съд – София по проблема „ Боклукгейт “. Безпрецедентно късия период буди най-малкото подозрение за безпристрастността на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Величка Цанова по отношение на решението им да върнат на прокуратурата обвинителния акт против предприемачите Пламен и Атанас Бобокови, както и някогашния зам.-министър на екологията Красимир Живков.
Делото „ Боклукгейт “ стартира в средата на 2020 година, когато Бобокови и Красимир Живков бяха арестувани след разкрития, стартирали от Италия, че у нас са заравяни рискови оловни боклуци, част от които от производството на батерии, а друга – импорт от Европа. Разследването бе на закритата по-рано тази година Специализирана прокуратура, която предприемачите упрекваха в репресивни дейности. Заради закриването на спецправосъдието делото бе трансферирано в Софийския градски съд, защото по него подсъдимо лице е от така наречен „ висши етажи на властта “.
Преди месец на разпоредително съвещание Градският съд приема, че прокуратурата си е свършила работата и насрочва за втората половина на месец януари 2023 година дата, на която делото да стартира всъщност, в това число и посредством разпит на очевидци. Това решение може да се стачкува в 7-дневен период. Защитата на подсъдимите се възползва от това, като в последния миг внася митинг пред горната правосъдна инстанция – Апелативен съд София. Във вторник материалите по делото се изпращат от Софийски градски съд на САС като произнасянето на съдиите Калпакчиев, Иванова и Цанова е реалност още на 15 декември, четвъртък. За него обществеността не схваща от съда, а от обява в уеб страницата Медиапул в събота - 17 януари, която е препечатана в редица издания, свързани с олигархичния кръг „ Капитал “. Според тричленния правосъден състав обвинителният акт от близо 1000 страници бил прекомерно дълъг, а в него се съдържали голям брой повторения. Не били изяснени редица въпроси, свързани с повдигнатите обвинявания. Дори да се одобри, че тримата съдиите или най-малко докладчикът по делото (К.Калпакчиев) две денонощия е правил единствено това, то е мъчно да се одобри, че сходно експресно изговаряне е допустимо, изключително, в случай че се има поради правосъдната процедура по идентични случаи. Както самите съдии означават – 1000 страници е единствено обвинителният акт, а сред кориците на делото има още редица доказателствени материали, които би следвало да бъдат разисквани преди крайното решение. То към този момент не оневинява Бобокови и Живков, само че отсрочва правосъдният развой против тях с най-малко още 3-4 месеца, в които прокуратурата ще би трябвало да внесе нов обвинителен акт, Софийски градски съд да насрочи ново разпоредително съвещание и така нататък
Експресното изговаряне на тъкмо тези апелативни съдии, както и появяването на детайлности в издание, което в последните две години и половина интензивно показва защитните тези на Бобокови, мъчно може да се отдаде само на случайността. Още повече, че Медиапул е желано място за медийни изяви на съдружници от адвокатската фирма, която пази Пламен Бобоков по делото „ Боклукгейт “, както и на съдии като Калин Калпакчиев, изключително в качеството му на деятел и някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България. Другият член на правосъдния състав – Весислава Иванова също е измежду най-активните ръководители на организацията, одобрявана от години за политическото крило на кръга „ Капитал “ в правосъдната система. Съдия Величка Цанова пък преди 10 години бе любимец на ССБ за ръководител на Градския съд.
За никого не са загадка и околните контакти на Калпакчиев и Иванова точно в качеството им на деятели на ССБ с Христо Иванов, още от интервала преди неговото присъединяване като правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов. И тогава, както и в последната година – заместник-министър на правораздаването е заместник-председател на ССБ. През 2014 година това бе арбитър Петко Петков, последната година това е арбитър Емил Дечев.
Съдийският съюз бе измежду най-големите критици на профилираното правораздаване. Налични са голям брой заявления и изявленията, в които членовете на ССБ са се произнасяли против дейностите на спецпрокуратурата изключително по времето, в което ръководител на организацията е бил точно Калин Калпакчиев. Това прави неговото изговаряне по делото „ Боклукгейт “ порочно предвид на пристрастността на магистрата. Обвинителният акт, който е върнат на прокуратурата, въпреки официално да е импортиран от Софийска градска прокуратура, в огромната си част е направен от ликвидираната спецпрокуратура.
Пламен и Атанас Бобокови са измежду богатите българи, които станаха обект на наказателно гонене от спецобвинителите и имаха директен интерес от закриването на спецправосъдието. Адвокат Ина Лулчева, която пази по „ Боклукгейт “ Пламен Бобоков, напролет на 2022 година взе участие в най-важните съвещания на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, на които защитаваше законопроекта, импортиран от правосъдния министър от „ Демократична България “ Надежда Йорданова, с който спецсъдилищата и сцепрокуратурите бяха пратени в историята. Лулчева лобираше за приемането на това законодателство и в голям брой изявленията, множеството от които обстойно отразени точно в Медиапул, където първо се появи информацията за връщането на обвинителния акт против Бобокови. В Медиапул постоянно като създател участва и съдружникът на Лулчева – юрист Георги Атанасов, който пък пази Галя и Иво Прокопиев по делата им против КПКОНПИ за наложените и към момента в действие запори за над 200 млн. лева активи поради подозрения по произхода на средствата. Третото добре познато име в адвокатската фирма – това на юрист Даниела Доковска, се свърза със отбраната й на арбитър Мирослава Тодорова, сходно на близкия до нея Калпакчиев, също някогашен ръководител ССБ.
Поради неналичието на Закон за лобизма държанието на съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов отпреди по-малко от половин година, когато бе сниман в джипа на Пламен Бобоков, паркиран зад Народното събрание, бе оставено без последствия. Двамата били говорили за просвета. Броени дни преди края на работата на предходния 47-парламент, останал с историята точно със закриването на спецправосъдието.
Всъщност какво ли би станало, в случай че Апелативният спецнаказателен съд се бе произнесъл в рамките на 48 часа по искане на отбраната на Бобокови и бе отказал да върне обвинителния акт на прокуратурата. Със сигурност Медиапул щеше да разяснява, че съдът е бил притиснат от прокуратурата, а ССБ евентуално щеше да сезира Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет с искане за инспекция на работата на спецмагистратите. Е, в този момент всичко това е спестено. След като лобистката корекция за ликвидирането на органите на спецправосъдието мина, последствията са забележими. „ Правилните “ съдии, взимат „ верните “ решения, по отношение на „ верните “ олигарси, а „ верните “ медии го показват като нещо „ вярно “. Това за „ верния “ кръг „ Капитал “ е господство на правото. Само още нещо им липсва, с цел да са вечно спокойни. Не са овладели прокуратурата, тъй като не са свалили основния прокурор. Ще има да почакат.
Делото „ Боклукгейт “ стартира в средата на 2020 година, когато Бобокови и Красимир Живков бяха арестувани след разкрития, стартирали от Италия, че у нас са заравяни рискови оловни боклуци, част от които от производството на батерии, а друга – импорт от Европа. Разследването бе на закритата по-рано тази година Специализирана прокуратура, която предприемачите упрекваха в репресивни дейности. Заради закриването на спецправосъдието делото бе трансферирано в Софийския градски съд, защото по него подсъдимо лице е от така наречен „ висши етажи на властта “.
Преди месец на разпоредително съвещание Градският съд приема, че прокуратурата си е свършила работата и насрочва за втората половина на месец януари 2023 година дата, на която делото да стартира всъщност, в това число и посредством разпит на очевидци. Това решение може да се стачкува в 7-дневен период. Защитата на подсъдимите се възползва от това, като в последния миг внася митинг пред горната правосъдна инстанция – Апелативен съд София. Във вторник материалите по делото се изпращат от Софийски градски съд на САС като произнасянето на съдиите Калпакчиев, Иванова и Цанова е реалност още на 15 декември, четвъртък. За него обществеността не схваща от съда, а от обява в уеб страницата Медиапул в събота - 17 януари, която е препечатана в редица издания, свързани с олигархичния кръг „ Капитал “. Според тричленния правосъден състав обвинителният акт от близо 1000 страници бил прекомерно дълъг, а в него се съдържали голям брой повторения. Не били изяснени редица въпроси, свързани с повдигнатите обвинявания. Дори да се одобри, че тримата съдиите или най-малко докладчикът по делото (К.Калпакчиев) две денонощия е правил единствено това, то е мъчно да се одобри, че сходно експресно изговаряне е допустимо, изключително, в случай че се има поради правосъдната процедура по идентични случаи. Както самите съдии означават – 1000 страници е единствено обвинителният акт, а сред кориците на делото има още редица доказателствени материали, които би следвало да бъдат разисквани преди крайното решение. То към този момент не оневинява Бобокови и Живков, само че отсрочва правосъдният развой против тях с най-малко още 3-4 месеца, в които прокуратурата ще би трябвало да внесе нов обвинителен акт, Софийски градски съд да насрочи ново разпоредително съвещание и така нататък
Експресното изговаряне на тъкмо тези апелативни съдии, както и появяването на детайлности в издание, което в последните две години и половина интензивно показва защитните тези на Бобокови, мъчно може да се отдаде само на случайността. Още повече, че Медиапул е желано място за медийни изяви на съдружници от адвокатската фирма, която пази Пламен Бобоков по делото „ Боклукгейт “, както и на съдии като Калин Калпакчиев, изключително в качеството му на деятел и някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България. Другият член на правосъдния състав – Весислава Иванова също е измежду най-активните ръководители на организацията, одобрявана от години за политическото крило на кръга „ Капитал “ в правосъдната система. Съдия Величка Цанова пък преди 10 години бе любимец на ССБ за ръководител на Градския съд.
За никого не са загадка и околните контакти на Калпакчиев и Иванова точно в качеството им на деятели на ССБ с Христо Иванов, още от интервала преди неговото присъединяване като правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов. И тогава, както и в последната година – заместник-министър на правораздаването е заместник-председател на ССБ. През 2014 година това бе арбитър Петко Петков, последната година това е арбитър Емил Дечев.
Съдийският съюз бе измежду най-големите критици на профилираното правораздаване. Налични са голям брой заявления и изявленията, в които членовете на ССБ са се произнасяли против дейностите на спецпрокуратурата изключително по времето, в което ръководител на организацията е бил точно Калин Калпакчиев. Това прави неговото изговаряне по делото „ Боклукгейт “ порочно предвид на пристрастността на магистрата. Обвинителният акт, който е върнат на прокуратурата, въпреки официално да е импортиран от Софийска градска прокуратура, в огромната си част е направен от ликвидираната спецпрокуратура.
Пламен и Атанас Бобокови са измежду богатите българи, които станаха обект на наказателно гонене от спецобвинителите и имаха директен интерес от закриването на спецправосъдието. Адвокат Ина Лулчева, която пази по „ Боклукгейт “ Пламен Бобоков, напролет на 2022 година взе участие в най-важните съвещания на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, на които защитаваше законопроекта, импортиран от правосъдния министър от „ Демократична България “ Надежда Йорданова, с който спецсъдилищата и сцепрокуратурите бяха пратени в историята. Лулчева лобираше за приемането на това законодателство и в голям брой изявленията, множеството от които обстойно отразени точно в Медиапул, където първо се появи информацията за връщането на обвинителния акт против Бобокови. В Медиапул постоянно като създател участва и съдружникът на Лулчева – юрист Георги Атанасов, който пък пази Галя и Иво Прокопиев по делата им против КПКОНПИ за наложените и към момента в действие запори за над 200 млн. лева активи поради подозрения по произхода на средствата. Третото добре познато име в адвокатската фирма – това на юрист Даниела Доковска, се свърза със отбраната й на арбитър Мирослава Тодорова, сходно на близкия до нея Калпакчиев, също някогашен ръководител ССБ.
Поради неналичието на Закон за лобизма държанието на съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов отпреди по-малко от половин година, когато бе сниман в джипа на Пламен Бобоков, паркиран зад Народното събрание, бе оставено без последствия. Двамата били говорили за просвета. Броени дни преди края на работата на предходния 47-парламент, останал с историята точно със закриването на спецправосъдието.
Всъщност какво ли би станало, в случай че Апелативният спецнаказателен съд се бе произнесъл в рамките на 48 часа по искане на отбраната на Бобокови и бе отказал да върне обвинителния акт на прокуратурата. Със сигурност Медиапул щеше да разяснява, че съдът е бил притиснат от прокуратурата, а ССБ евентуално щеше да сезира Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет с искане за инспекция на работата на спецмагистратите. Е, в този момент всичко това е спестено. След като лобистката корекция за ликвидирането на органите на спецправосъдието мина, последствията са забележими. „ Правилните “ съдии, взимат „ верните “ решения, по отношение на „ верните “ олигарси, а „ верните “ медии го показват като нещо „ вярно “. Това за „ верния “ кръг „ Капитал “ е господство на правото. Само още нещо им липсва, с цел да са вечно спокойни. Не са овладели прокуратурата, тъй като не са свалили основния прокурор. Ще има да почакат.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ