47% от потребителите биха спрели да купуват от дадена компания,

47% от потребителите биха спрели да купуват от дадена компания, в случай че знаят, че тя натрупа ненужни потребителски данни и по този начин нанася вреди на природата (снимка: CC0 Public Domain)

Във време, когато обществото става все по-чувствително към проблемите на околната среда, 60% от потребителите от потомство „ Z “ имат онлайн сметки, които към този момент не употребяват. 69% в никакъв случай не са и пробвали да закрият тези неизползвани профили, сочи ново изследване. Безполезните данни, свързани с изоставените сметки, стоят неизползвани в центровете за данни, само че електричеството, което се хаби поради поддържането им, съставлява два % от всички световни въглеродни излъчвания – почти същото колкото цялата авиоиндустрия.

Констатациите демонстрират, че младите консуматори не са наясно с еко-въздействието на личните си онлайн запаси. В проучването, оповестено от Veritas Technologies, 44% споделят, че е порочна процедура предприятията да хабят сила и да предизвикват замърсяване, съхранявайки ненужна информация онлайн. Въпреки това 51% считат, че електронните версии на техните онлайн сметки и други документи, съхранявани в уеб, нямат негативно влияние върху околната среда.

Последиците? Проучването на Veritas демонстрира, че 47% от потребителите биха спрели да купуват от дадена компания, в случай че знаят, че тя умишлено предизвиква вреди на околната среда, като не управлява съхранението на ненужни данни. Междувременно 49% от потребителите считат, че е отговорност на организациите, съхраняващи информацията им, да я изтрият, когато към този момент не е нужна, се споделя в разбора.

Как се схваща, че дадена компания съхранява ненужни данни

Има доста способи, по които потребителите могат да узнаят практиките на дадена компанията за ръководство на данни, означи Рагс Шринивасан, основен шеф по резистентност във Veritas Technologies. „ Например съществуването на голям брой пробиви на данни могат да загатва, че дадената компания има проблеми с цялостната си тактика за ръководство на данни “, сподели той. „ Също по този начин доста страни дават право на потребителите да запитват каква информация за тях съхранява дадена компания, в това число всевъзможни ненужни данни “.

Шринивасан цитира по-раншно проучване от 2021 година, съгласно което приблизително 35% от корпоративните данни са „ тъмни “. Това значи, че имат незнайна стойност. 50% пък са искрено непотребни или остарели. Само към 16% са сериозни за бизнеса, заключава изследването.

Освен това „ доста компании в този момент включват информация за въздействието върху околната среда от съхранението на данни в своите доклади за корпоративната обществена отговорност “, сподели Шринивасан.

Как да реагират организациите

„ Тъй като половината от клиентите споделят, че биха спрели да купуват от компании, които не съумяват да се оправят с предизвикването, то рискът както за бизнеса, по този начин и за околната среда е прекомерно огромен, с цел да се пренебрегва повече “, сподели Шринивасан. „ Центровете за данни работят 24 часа дневно. До 2030 година се чака те да употребяват до осем % от цялата електрическа енергия на планетата “.
още по темата
Задължение на мениджърите е да извърнат внимание на въпроса. Шринивасан предизвестява, че организациите не би трябвало да подценяват въздействието върху околната среда от неприятните практики за ръководство на данни – даже в случай че мигрират своите складове към външни снабдители на така наречен обществен облак.

Би било добра процедура фирмите да оказват помощ на своите консуматори да осъзнаят цената на всички ненужни данни, които се съхраняват. Проблемът може да се съотнесе към негативните резултати за природата. Така би станал по-разбираем за хората. „ Трябва да им дадем обстоятелствата – данните – и да ги създадем съотносими “, сподели Шринивасан.

Негова втора рекомендация е корпорациите да привлекат буйните природозащитници в юристи на идеята за изчистване от ненужните данни.

Геймификация

Геймификацията може да помогне на потребителите да създадат позитивни промени. „ Например, един „ импактметър “ може да илюстрира резултата от натрупването на ненужни данни върху личния въглероден отпечатък на всеки консуматор “, сподели Шринивасан. „ Това може да им помогне да сравнят своя въглероден отпечатък с този на други хора, да вземем за пример връстници и сътрудници, и да се съпоставят с отличните по този индикатор “.

Наред с това фирмите могат непосредствено да оферират на клиентите си да закрият неизползваните или неактивни сметки. Не е неприятна концепция да дават насоки за заличаване на остаряла информация, от която хората към този момент не се нуждаят или не желаят.

Проучването е извършено измежду 13 000 консуматори от Австралия, Бразилия, Китай, Франция, Германия, Япония, Сингапур, Южна Корея, ОАЕ, Обединеното кралство. и Съединени американски щати от 1-16 февруари 2023 г.