47 милиарда лева по-малко обороти в стопанската система се регистрират през 2020 година поради пандемията с ковид, сочат данни, с които „ Телеграф “ разполага.
С толкоз са намалели заявените данъчни основи по Данък добавена стойност, което отразява спадът в продажбите в другите браншове, ударени от рецесията. Намалението е с 11% по отношение на прогнозната стойност на този индикатор, при положение, че нямаше рецесия, показаха специалисти, до момента в който от Национална агенция за приходите отхвърлиха да коментар.
Оказва се, че най-удареният бранш е бил
хазартът. При него спадът е с цели 76%. Причината е, че ограничаващите ограничения затвориха игралните зали, само че хазартните оператори не можеха да получават поддръжка поради правилото, че европейските пари не могат да се употребяват за хазартния бранш. За сметка на това други наранени браншове съумяха да закрепят ситуацията с помощта на ограниченията 60/40, 80/20 и поддръжка с оборотен капитал. Специално за ресторантьорството най-силната поддръжка пристигна по линия понижението на Данък добавена стойност от 20 на 9%.
На второ място като най-ударен от рецесията бранш е културата и по-специално театрите, концертни зали и кината. Там оборотите са с 56% надолу.
Интересно е, че хотелиерите са понесли по-големи загуби от ресторантьорите.
В бранш „ Хотелиерство “ спадът е с 52%. Докато при ресторантьорството оборотите се свиват с 31%. Според специалисти това се дължи в избрана степен на обстоятелството, че огромна част от кръчмите съумяха да закрепят ситуацията с разнасяне на храна до офиса и у дома. Докато хотелите, въпреки да им беше дадена опция да работят, действително нямаше кого да посрещат като посетители, а в това време трябваше да поддържат базите си.
Данните са безапелационни, че дребният бизнес е измежду най-губещите от рестриктивните ограничения. Фризьори, козметици, маникюристи или не работеха въобще, или им бе позволено да обслужват клиенти, само че при строги ограничавания, съгласувани с РЗИ. Затова не е изненада, че те регистрират 43% спад на оборотите.
Най-малко засегнатият бранш се оказва строителството
Причината е, че действително строителните обекти в никакъв случай не са били затваряни. В този бранш понижението на данъчните основи е единствено с 1% по отношение на прогнозите при положение, че нямаше рецесия.
Независимо от взрива в продажбите на артикули и услуги, свързани със здравето, опазването на здравето също регистрира стесняване на оборотите, въпреки и единствено с 2%. Вероятно една от аргументите е, че поради страховете да не се заразят, хората са отлагали посещаване при доктор и стоматолог.
Другият резултат върху стопанската система е стесняване на заявения застрахователен приход с 3 милиарда лв., което е спад с 8%. От една страна, повода е освобождението на работна ръка в ударените от рецесията бизнеси. Данните сочат, че поради рецесията работещите българи са с 5% по-малко по отношение на обстановка без пандемия. Основният удар тук понасят секторите „ Хотели и заведения за хранене “ с 29% спад на осигурителния приход, и „ Култура и спорт “ с 20% понижение. Причината е, че ограничаващите ограничения и затварянето на обектите докара и до освобождение на личен състав.
Оказва се също по този начин, че осигурителния приход в ресторантьорството действително съвсем не е мръднал нагоре, макар обещанията на работодателите от този бранш, че ще излязат на ярко. Независимо от повдигането на минималния застрахователен приход на 800 лв., което бе изискване за понижаване на Данък добавена стойност за ресторантьорските услуги на 9%, действително работещите всеобщо не престават да се обезпечават на към 500 лв.. Основната врътка тук е потреблението на малки врати като сключване на трудови контракти за 4-часов работен ден.
Постъпленията в хазната с 1,1 милиарда лева нагоре
Въпреки спадът на оборотите в рецесията, Национална агенция за приходите регистрира преди няколко месеца, че е събрала с 1,1 милиарда лв. повече доходи от налози и осигуровки през предходната година по отношение на 2019-а и със 700 млн. лева над плануваното. Според специалисти една от аргументите е, че структуроопределящите компании не бяха изключително наранени от пандемията. Около 1000 компании обезпечават към 30% от данъчните доходи, показаха експерти. От друга страна, в ход е последователно изсветляване на стопанската система, което дава резултат допълнително данъчни и осигурителни доходи. Мерките на Национална агенция за приходите в тази тенденция също имат резултат.
Експерти обаче предизвестяват, че рецесията е повишила риска за посивяване на някои браншове. Това са браншовете „ Производство на дрехи “, „ Производство на мебели “, „ Ресторантьонрснтво “ и „ Юридически и счетоводни действия “. Риск от неспазване на законодателството е откроен също при добива на материали и първични материали, осведомителни услуги и ветеринарно-медицинска активност.
Вече ще се поддържа възобновяване на бизнеса
Нови ограничения за поддръжка на бизнеса ще бъдат оповестени тази седмица. Това разгласи финансовият министър Асен Василев преди дни. От думите му стана ясно, че фокусът се измества към възобновяване на оборотите отпреди пандемията, защото към този момент няма затворени търговски обекти. Национална агенция за приходите прави в период заплащанията към засегнатите от ограничаващите ограничения бизнеси по програмата за поддръжка с оборотен капитал, изясни финансовият министър. Приходната организация още преди месец е създала и внесла в икономическото министерство план за третата фаза на програмата, която обгръща обезщетения за затварянето в последната седмица на март, показаха специалисти. 
