47-мият парламент отиде в историята. Той изкара само седем месеца,

47-мият парламент отиде в историята. Той изкара единствено седем месеца, които в това забързано време ни се сториха най-малко като година. Колкото и дребен интервал да е това, доста неща се трансформираха. Защото протичащото се по света дефинира и протичащото се вътре, а геополитиката значително е чиста география.

Ако Русия не беше нахлула в Украйна, едва ли Финландия щеше да изиска да е член на НАТО. Ако не беше почнала тази война, едва ли Европа щеше да си даде горчивата сметка какъв брой подвластна е станала от съветските въглеводороди. Ако не беше почнала тази война, едва ли рекордно скъпият съветски газ, който скочи до небето още в края на предходната година, щеше да нарастне още толкоз фрапантно, а цените на горивата да се изстрелят в Космоса. Вече 12 страни в Европа имат проблеми с газа от Русия. Колко ще са до есента, никой не знае. Ако я нямаше войната едва ли щяхме да се разделим толкоз изрично в позициите и страстите си.

На хоризонта идва нов длъжностен кабинет, който попада в много друга интернационална и вътрешна среда. Ако единствено допреди година трупането на политически капитал и измерител за „ коефициент на потребно деяние “ бяха свързани главно с откриване на схемите на предходните ръководещи, в този момент обстановката е по-сложна, много по-динамична, а търпението на обществото е покрай сериозния най-малко. Служебният кабинет ще е предназначен да способства за бързото разрешаване на стопански проблеми на фона на несигурна вътрешна и външна среда. В този смисъл, евентуално ще забележим друг и не чак толкоз деен длъжностен кабинет, като упованията са президента да насрочи избори допустимо най-бързо, с цел да не се постанова да носи отговорност за непредсказуемите есенни събития, които предстоят.

Колкото и да ни плашат обаче, хайде да не си мислим, че следва зима като никоя друга. През толкоз по-драматични времена сме минали.

Въпросът е дали тези избори ще родят друга политическа картина или ще са причина за още едни избори и шумни драми вид несъстоялото се национално изменничество „ Македония “ и впрочем. Дали някогашните сътрудници научиха своите уроци, че властта не е баница, да я разделяме на мене, на мене, пък някой да попита - а на тебе? Да създадат своя разбор, кои бяха сполучливите им области и в кои министрите демонстрираха изненадваща бездейност. Дали направиха задоволително в сериозната сфера на опазването на здравето или подцениха потребностите на пациентите, лекари и медицински експерти, които по този начин и няма да получат нарастване на приходите си? Дали културата не се трансформира в последна дупка на кавала? Дали споделяха вярно решенията си?

Предстои ни предизборна акция, която ще е много по-различна от предходните. Няма да има гръмки обещания, тъй като не е време за гръмки обещания. В момента страната и обществото ни са в режим на превъзмогване на рецесии, чиито измерения са неразбираеми и непредсказуеми и по-важното - тяхното развиване е отвън контрола на ръководещите в София, които и да са те. По-скоро ще има прилагателни, обиди и заклинания.

Очаква ни несъмнено и малко веселба. Или както дал отговор на въпроса „ Как изкарахте? “ националният влъхва – „ Екстра. Смех, пердах, майтапи “. Ще се появяват дежурните претенденти, които като извадени от килера ще ни припомнят през какви динамични времена е прекосявала българската политика. Някои от тях ще се държат като поели тройни дози божествен газ, съветски газ и впрочем изпарения от прашасалите бъчви на българската политика. Но и тях ще изтърпим.

Така, че - наздраве. Починете си през лятото. Че на есен, очевидно ще се напрягаме. Не че не сме привикнали.