Двете жени зад трансплантирания шампион Георги Пеев
47-годишният хасковлия Георги Пеев е първият в света с две трансплантации- на сърце и бъбрек, изкачил най-високия връх в Африка – 5895-метровия Ухуру в планината Килиманджаро, Танзания. Покорява го на 7 декември предходната година. Пак предходната година той стана международен първенец по плуване 100 метра бруст в шампионата за трансплантирани, като преди този момент е и два пъти европейски първенец в дисциплината.
През 2023г. се навършиха 10 години от сърдечната му трансплантация, които той интензивно посвещава на идеята в поддръжка на донорството „ Да за живот! “. Кауза, която безусловно поддържат и двете дами в живота му- неговата майка Таня, която е донор за бъбречната трансплантация и брачната половинка му Ана, с която са неразделни от ученическите години.
Един момент прекатурва животът им и го трансформира безвъзвратно- разбираш, че най-близкият ти се нуждае от сърдечна трансплантация...
Майко, сърцето е едно! Не мога да ти го взема! Така ми сподели и все едно нож ми забиха- такава болежка изпитах, спомня си Танка Пеева през днешния ден.
След прекарано вирусно заболяване през лятото на 2011 година Георги Пеев получава съществено увреждане на бъбреците. През есента на същата година е включен на хемодиализа в Хасково и излиза наяве, че изходът е трансплантация на бъбрек. Майка му Таня сама взема решението да стана донор.
Той незабавно сподели: Не, ти не можеш, оперирана си, тъй като ми е изрязана половината щитовидна жлеза. Аз обаче, настоях, че лекарите ще решат дали мога или не. И по този начин съм се молила да имаме съгласуемост, споделя Таня.
Година по-късно, в Александровска болница, където двамата постъпват за трансплантацията, в деня преди нея научават, че Георги има увреждане на сърцето, което не разрешава тя да се случи.
Последно към този момент трябваше да минем при анестезиолог и тя, откакто разгледала всички други проучвания, съобщи: Аз главорез няма да ставам! Веднага отидохме при кардиолога с вярата да е станала някаква неточност, само че... уви, не беше неточност! Казаха, че е нужна сърдечна трансплантация...
Разбира се, че е ужасно да чуеш такова нещо за себе си или най-близките ти хора. Знаехме за казуса с бъбреците на Георги и че е допустимо да се стигне до нужда от трансплантация, само че не сме очаквали, че вирусно заболяване, което той изкара, ще задълбочи нещата при него по този начин. И ще докара до нужда от трансплантация на сърце, спомня си брачната половинка му Ана.
И моли към тези, от които зависи, да бъде обезпечена психична поддръжка в такива моменти и за околните. Шокът в действителност е доста огромен и човек мъчно може да се оправи самичък. Трябва да има опция да се среща с психолог, в случай че не незабавно, в този миг, то и по-късно, разяснява тя. Защото е доста значимо в подобен миг да преодолееш страховете си, да се събереш, да поискаш да си окажеш помощ и да започнеш да търсиш благоприятни условия да го направиш, както и да положиш старания за това. Трябва да потърсиш и намериш верните лекари (има такива в България), които ще ти кажат истината за положението ти и вероятните изходи. И несъмнено, да се запишеш в регистъра на чакащите за трансплантация, споделя Ана.
Другият път е да изпаднеш в обезсърчение и самосъжаление, да се изолираш и затвориш самичък в клетката на страховете си. Но това по никакъв метод няма да помогне. Жоро е имал прочувствени сривове, несъмнено, само че доста бързо се събра. Сигурно се е страхувал. Нормално е да изпитваш боязън пред такава неопределеност, само че аз не съм схванала за тях. Той остана деен, продължи да работи, доколкото беше допустимо, да се среща с хората, да е отзивчив и това мисля, че също доста му оказа помощ да се запази душевен. Да, поддръжката на фамилията и най-близките е доста значима, само че е значимо и да останеш обществено деен, както и самичък да положиш старания да си окажеш помощ, разяснява Ана.
Георги се записва в регистъра на чакащите за сърдечна трансплантация през декември. Следват месеци на очакване. Поредното тестване и за неговата майка и брачна половинка.
Той като дете не ми е боледувал и като ни пристигна това нещо до главата, беше като гръм от ясно небе, споделя майка му. В един миг изпаднах в прочувствена дупка- ей по този начин, единствено виждам в една точка на стената и нищо не ми се прави. Шапка й смъквам на Ани, тъй като той в един интервал беше толкоз раздразнителен, че с него изобщо не можеше да се приказва. Правилно споделят хората, че е доста значим индивидът до теб. Той е прочувствен, бързо пали, а Ани е доста постоянна, уравновесена, съумява да резервира успокоение. И аз си споделих: Таньо, събирай се, тъй като всичко ще се оправи, детето ти ще има потребност от теб, а ти няма да си в положение да му окажеш помощ, споделя майка му.
Таня рано остава вдовица с две деца- 12-годишният Георги и по-голямата му сестра Зина. И от Велинград, където живее фамилията, се връщат с тях в родния й Димитровград. През 90-те години, тежки за всички, работи на смени в химическия цех и надомно.
Сама съм си ги изгледала. Бях и за майка и за татко. Държах ги строго, само че и не са ми основали някакъв сериозен проблем. Работех с изключение на на смени в завода и надомно, тъй като с едната заплата по това време... Обличала съм копчета в къщи с една специфична матрица и чаршафи съм шила, а те сгъваха и опаковаха- научени са на труд. Не мога да се оплача нито от единия, нито от другия- златни деца имам, споделя Таня. Днес тя към този момент е пенсионер и живее в димитровградското село Долно Белево. До наскоро работи във компания за произвеждане на спално долни дрехи. Те ми се караха да се спирам, само че аз без работа не мога да заставам и единствено да лежа, споделя Таня.
Ана среща за първи път Жоро на имен ден на обща позната още като възпитаници. И от този момент до през днешния ден са неразделни. След сантиментално предложение за брак в хасковски ресторант, когато Георги пада на колене с пръстен в ръка, стават семейство и се ражда синът им Калоян.
Тук би трябвало да кажа, че Жоро не е елементарен човек. Има доста изострено възприятие за правдивост и това му е създавало много проблеми. Като всяко семейство сме имали и своите хубави и своите сложни моменти, разногласия, всичко... Но сме били дружно във всичко. Учили сме се един от различен. Заедно преминахме и през това тестване в месеците на очакване, на пътешестване до лечебни заведения и всички грижи, които произтичат при такова здравословно положение, защото той беше и на диализа, спомня си Ани.
Доброто знамение се случва 8 месеца след включването на Георги в регистъра на чакащи за трансплантация на сърце. В края на август, до момента в който Ани, Жоро и 5-годишният им тогава наследник Калоян, пътуват за отмора на остров Тасос.
Точно слезнахме от ферибота и бяхме спрели пред един магазин, с цел да си купим аква обувки. Телефоните ни останаха в колата. Моят настойчиво звънеше. Непознат номер. Вдигнах и ми споделиха, че се обаждат от организацията по трансплантации и търсят брачна половинка ми. Подадох му телефона и по диалога разбрах, че има донорска обстановка. Неговата първа реакция беше: Как ще се прибирам, аз съм пристигнал на отмора! Какво да върша? А моята: Как по този начин какво да правиш? Донорски обстановки не се случват всеки ден! И така- за няколко къси минути в колата взехме решението и тръгнахме за болничното заведение, споделя Ани.
След часове път тримата са в София и Георги постъпва в болничното заведение, където стартират проби за съгласуемост. Чувахме се няколко пъти през нощта и си говорихме, като той разказваше какво се случва. Обади ми се рано сутринта с новината, че има съгласуемост и пристъпват към трансплантация, а аз мога да отида да го видя преди интервенцията. Всичко ще е наред- това ми сподели пред залата. Опитваше се да убеди и себе си и мен, споделя Ани.
Аз си знам какво ми е било на душичката, до момента в който чаках Ани да се обади от болничното заведение и да каже какво се случва. Майка да не си..., спомня си този миг и Таня.
Така на 24 август 2013 година, на рождения ден на сина си Калоян, Георги е трансплантиран в столичната болница „ Св. Екатерина “. Получава сърце, с помощта на добрината на още една мощна жена- майка, която губи сина си в резултат на мозъчен кръвоизлив.
За да вземеш такова решение в подобен миг, би трябвало да си доста мощен човек. Шапка и смъквам и на тази майка и на всички хора, като нея! На тази женичка да не й е било елементарно, разяснява Таня.
2 години по-късно, отново на знакова дата- 19 февруари 2015 година, в Александровска болница, е и бъбречната трансплантация, като тя става донор.
През идната 2016г. Георги Пеев взе участие за първи път в европейското състезание за трансплантирани, чийто хазаин е Финландия и става първенец на 100 метра бруст, като печели и три сребърни медала от дисциплините 50 и 100 метра плуване свободен жанр и 50 метра бруст. Златният орден подарява на майката, дарила сърцето на сина си.
На мен тогава ми донесе сребърниямедал от шампионата. Но най-големият орден ми е той, да е жив и здрав, споделя Таня.
Следват европейското състезание за трансплантирани спортисти в Италия, където Пеев печели 5 медала – два златни и три сребърни.
През 2019 година изкачва най-високия връх на Балканския полуостров - Мусала, за разпространение на донорството. През 2021 година се включва дружно с други трансплантирани българи в супермаратона „ Витоша 100 км “.
През лятото на предходната година за първи път взе участие и в международно състезание за трансплантирани, на което хазаин е Австралия. В поддръжка на идеята изкачи още веднъж Мусала, както и върховете Вихрен, Ботев и Голям Перелик.
Майка му Таня и брачната половинка Ана поддържат задачата, която е избрал и идеята „ Да за живот! “.
Разбира се, че го поддържам, само че той си е главният мотор. Не е спрял да търси съидейници, да търси хора, с цел да стане тази идея в поддръжка на донорството и трансплантациите още по-видима за обществото и да подхваща разнообразни начинания. Не е отказал помощ на нуждаещи се, които го търсят и продължава до ден-днешен, споделя Ани.
И двете с майка му Таня скрито се надяват идващите провокации, които Георги самичък си слага, да са по-малко рискови от планината Килиманджаро.
Охххх, отново толкоз паники и очакване беше с това Килиманджаро, до момента в който се обади и каже, че всичко е наред, споделя Таня. Но какво ли му се карам, като и аз съм същата- той на мен наподобява по тази непримиримост и борбеност, разяснява тя.
Тази година следва европейското състезание за трансплантирани, за което Георги е подал своята поръчка и се надявам, че за 2024г. това ще му е предизвикването. Ако измисли нещо по-шантаво и щуро- да не е тази година, пожелава си брачната половинка му Ани.
За всички, които се нуждаят и чакат трасплантация, както и за техните близки, Таня и Ани, имат особено послание- да не губят религия и кураж! Защото идеята „ Да за живот! “ избавя и случва чудеса.
През 2023г. се навършиха 10 години от сърдечната му трансплантация, които той интензивно посвещава на идеята в поддръжка на донорството „ Да за живот! “. Кауза, която безусловно поддържат и двете дами в живота му- неговата майка Таня, която е донор за бъбречната трансплантация и брачната половинка му Ана, с която са неразделни от ученическите години.
Един момент прекатурва животът им и го трансформира безвъзвратно- разбираш, че най-близкият ти се нуждае от сърдечна трансплантация...
Майко, сърцето е едно! Не мога да ти го взема! Така ми сподели и все едно нож ми забиха- такава болежка изпитах, спомня си Танка Пеева през днешния ден.
След прекарано вирусно заболяване през лятото на 2011 година Георги Пеев получава съществено увреждане на бъбреците. През есента на същата година е включен на хемодиализа в Хасково и излиза наяве, че изходът е трансплантация на бъбрек. Майка му Таня сама взема решението да стана донор.
Той незабавно сподели: Не, ти не можеш, оперирана си, тъй като ми е изрязана половината щитовидна жлеза. Аз обаче, настоях, че лекарите ще решат дали мога или не. И по този начин съм се молила да имаме съгласуемост, споделя Таня.
Година по-късно, в Александровска болница, където двамата постъпват за трансплантацията, в деня преди нея научават, че Георги има увреждане на сърцето, което не разрешава тя да се случи.
Последно към този момент трябваше да минем при анестезиолог и тя, откакто разгледала всички други проучвания, съобщи: Аз главорез няма да ставам! Веднага отидохме при кардиолога с вярата да е станала някаква неточност, само че... уви, не беше неточност! Казаха, че е нужна сърдечна трансплантация...
Разбира се, че е ужасно да чуеш такова нещо за себе си или най-близките ти хора. Знаехме за казуса с бъбреците на Георги и че е допустимо да се стигне до нужда от трансплантация, само че не сме очаквали, че вирусно заболяване, което той изкара, ще задълбочи нещата при него по този начин. И ще докара до нужда от трансплантация на сърце, спомня си брачната половинка му Ана.
И моли към тези, от които зависи, да бъде обезпечена психична поддръжка в такива моменти и за околните. Шокът в действителност е доста огромен и човек мъчно може да се оправи самичък. Трябва да има опция да се среща с психолог, в случай че не незабавно, в този миг, то и по-късно, разяснява тя. Защото е доста значимо в подобен миг да преодолееш страховете си, да се събереш, да поискаш да си окажеш помощ и да започнеш да търсиш благоприятни условия да го направиш, както и да положиш старания за това. Трябва да потърсиш и намериш верните лекари (има такива в България), които ще ти кажат истината за положението ти и вероятните изходи. И несъмнено, да се запишеш в регистъра на чакащите за трансплантация, споделя Ана.
Другият път е да изпаднеш в обезсърчение и самосъжаление, да се изолираш и затвориш самичък в клетката на страховете си. Но това по никакъв метод няма да помогне. Жоро е имал прочувствени сривове, несъмнено, само че доста бързо се събра. Сигурно се е страхувал. Нормално е да изпитваш боязън пред такава неопределеност, само че аз не съм схванала за тях. Той остана деен, продължи да работи, доколкото беше допустимо, да се среща с хората, да е отзивчив и това мисля, че също доста му оказа помощ да се запази душевен. Да, поддръжката на фамилията и най-близките е доста значима, само че е значимо и да останеш обществено деен, както и самичък да положиш старания да си окажеш помощ, разяснява Ана.
Георги се записва в регистъра на чакащите за сърдечна трансплантация през декември. Следват месеци на очакване. Поредното тестване и за неговата майка и брачна половинка.
Той като дете не ми е боледувал и като ни пристигна това нещо до главата, беше като гръм от ясно небе, споделя майка му. В един миг изпаднах в прочувствена дупка- ей по този начин, единствено виждам в една точка на стената и нищо не ми се прави. Шапка й смъквам на Ани, тъй като той в един интервал беше толкоз раздразнителен, че с него изобщо не можеше да се приказва. Правилно споделят хората, че е доста значим индивидът до теб. Той е прочувствен, бързо пали, а Ани е доста постоянна, уравновесена, съумява да резервира успокоение. И аз си споделих: Таньо, събирай се, тъй като всичко ще се оправи, детето ти ще има потребност от теб, а ти няма да си в положение да му окажеш помощ, споделя майка му.
Таня рано остава вдовица с две деца- 12-годишният Георги и по-голямата му сестра Зина. И от Велинград, където живее фамилията, се връщат с тях в родния й Димитровград. През 90-те години, тежки за всички, работи на смени в химическия цех и надомно.
Сама съм си ги изгледала. Бях и за майка и за татко. Държах ги строго, само че и не са ми основали някакъв сериозен проблем. Работех с изключение на на смени в завода и надомно, тъй като с едната заплата по това време... Обличала съм копчета в къщи с една специфична матрица и чаршафи съм шила, а те сгъваха и опаковаха- научени са на труд. Не мога да се оплача нито от единия, нито от другия- златни деца имам, споделя Таня. Днес тя към този момент е пенсионер и живее в димитровградското село Долно Белево. До наскоро работи във компания за произвеждане на спално долни дрехи. Те ми се караха да се спирам, само че аз без работа не мога да заставам и единствено да лежа, споделя Таня.
Ана среща за първи път Жоро на имен ден на обща позната още като възпитаници. И от този момент до през днешния ден са неразделни. След сантиментално предложение за брак в хасковски ресторант, когато Георги пада на колене с пръстен в ръка, стават семейство и се ражда синът им Калоян.
Тук би трябвало да кажа, че Жоро не е елементарен човек. Има доста изострено възприятие за правдивост и това му е създавало много проблеми. Като всяко семейство сме имали и своите хубави и своите сложни моменти, разногласия, всичко... Но сме били дружно във всичко. Учили сме се един от различен. Заедно преминахме и през това тестване в месеците на очакване, на пътешестване до лечебни заведения и всички грижи, които произтичат при такова здравословно положение, защото той беше и на диализа, спомня си Ани.
Доброто знамение се случва 8 месеца след включването на Георги в регистъра на чакащи за трансплантация на сърце. В края на август, до момента в който Ани, Жоро и 5-годишният им тогава наследник Калоян, пътуват за отмора на остров Тасос.
Точно слезнахме от ферибота и бяхме спрели пред един магазин, с цел да си купим аква обувки. Телефоните ни останаха в колата. Моят настойчиво звънеше. Непознат номер. Вдигнах и ми споделиха, че се обаждат от организацията по трансплантации и търсят брачна половинка ми. Подадох му телефона и по диалога разбрах, че има донорска обстановка. Неговата първа реакция беше: Как ще се прибирам, аз съм пристигнал на отмора! Какво да върша? А моята: Как по този начин какво да правиш? Донорски обстановки не се случват всеки ден! И така- за няколко къси минути в колата взехме решението и тръгнахме за болничното заведение, споделя Ани.
След часове път тримата са в София и Георги постъпва в болничното заведение, където стартират проби за съгласуемост. Чувахме се няколко пъти през нощта и си говорихме, като той разказваше какво се случва. Обади ми се рано сутринта с новината, че има съгласуемост и пристъпват към трансплантация, а аз мога да отида да го видя преди интервенцията. Всичко ще е наред- това ми сподели пред залата. Опитваше се да убеди и себе си и мен, споделя Ани.
Аз си знам какво ми е било на душичката, до момента в който чаках Ани да се обади от болничното заведение и да каже какво се случва. Майка да не си..., спомня си този миг и Таня.
Така на 24 август 2013 година, на рождения ден на сина си Калоян, Георги е трансплантиран в столичната болница „ Св. Екатерина “. Получава сърце, с помощта на добрината на още една мощна жена- майка, която губи сина си в резултат на мозъчен кръвоизлив.
За да вземеш такова решение в подобен миг, би трябвало да си доста мощен човек. Шапка и смъквам и на тази майка и на всички хора, като нея! На тази женичка да не й е било елементарно, разяснява Таня.
2 години по-късно, отново на знакова дата- 19 февруари 2015 година, в Александровска болница, е и бъбречната трансплантация, като тя става донор.
През идната 2016г. Георги Пеев взе участие за първи път в европейското състезание за трансплантирани, чийто хазаин е Финландия и става първенец на 100 метра бруст, като печели и три сребърни медала от дисциплините 50 и 100 метра плуване свободен жанр и 50 метра бруст. Златният орден подарява на майката, дарила сърцето на сина си.
На мен тогава ми донесе сребърниямедал от шампионата. Но най-големият орден ми е той, да е жив и здрав, споделя Таня.
Следват европейското състезание за трансплантирани спортисти в Италия, където Пеев печели 5 медала – два златни и три сребърни.
През 2019 година изкачва най-високия връх на Балканския полуостров - Мусала, за разпространение на донорството. През 2021 година се включва дружно с други трансплантирани българи в супермаратона „ Витоша 100 км “.
През лятото на предходната година за първи път взе участие и в международно състезание за трансплантирани, на което хазаин е Австралия. В поддръжка на идеята изкачи още веднъж Мусала, както и върховете Вихрен, Ботев и Голям Перелик.
Майка му Таня и брачната половинка Ана поддържат задачата, която е избрал и идеята „ Да за живот! “.
Разбира се, че го поддържам, само че той си е главният мотор. Не е спрял да търси съидейници, да търси хора, с цел да стане тази идея в поддръжка на донорството и трансплантациите още по-видима за обществото и да подхваща разнообразни начинания. Не е отказал помощ на нуждаещи се, които го търсят и продължава до ден-днешен, споделя Ани.
И двете с майка му Таня скрито се надяват идващите провокации, които Георги самичък си слага, да са по-малко рискови от планината Килиманджаро.
Охххх, отново толкоз паники и очакване беше с това Килиманджаро, до момента в който се обади и каже, че всичко е наред, споделя Таня. Но какво ли му се карам, като и аз съм същата- той на мен наподобява по тази непримиримост и борбеност, разяснява тя.
Тази година следва европейското състезание за трансплантирани, за което Георги е подал своята поръчка и се надявам, че за 2024г. това ще му е предизвикването. Ако измисли нещо по-шантаво и щуро- да не е тази година, пожелава си брачната половинка му Ани.
За всички, които се нуждаят и чакат трасплантация, както и за техните близки, Таня и Ани, имат особено послание- да не губят религия и кураж! Защото идеята „ Да за живот! “ избавя и случва чудеса.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ