46 пъти вето за 105 месеца: Радев гони рекорд или воюва с управляващите?
46 пъти несъгласие за 105 месеца: Радев гони връх или води война с ръководещите?
46 пъти е налагал несъгласие президентът Румен Радев за своите 105 месеца на “Дондуков ” 2. Това сочи статистиката на законите, които той е върнал на Народното събрание от началото на първия си мандат през януари 2017 година до момента. Тази цифра го прави безспорен рекордьор по опити за прекъсване на текстове, признати от депутатите.
А му остава още цяла година до края на мандата.
За съпоставяне, Георги Първанов, който също изкара 10 година на “Дондуков ” 2, се е възползвал от правото си на несъгласие общо 32 пъти. За към 6,5 години като държавен глава Желю Желев пък 15 пъти е спирал цели закони, а освен елементи от тях. (Виж инфографиката.)
По-голямата част от върнатите от Радев текстове
до момента са от първите му 5 години – 28, останалите 18 са по време на втория му мандат, в множеството от времето на който управляваха назначени от него служебни кабинети.
Правото да постанова несъгласие е единственият действителен инструмент на президента
за влияние върху ръководещите. Но при Радев се вижда особена интензивност в последните няколко месеца. От юни насам е налагал несъгласие 8 пъти, от които пет са единствено за последния месец. Дали в опит да сложи връх, или като част от войната му с ръководещите,
или пък в загряване за политическата сцена и възможната борба за парламент следващата година.
Серията на Радев от последния месец стартира с опити да спре текстове от закона за ДАНС, а след това и тези за ДАР и ДАТО – все за ремонти, съответно свързани с президентските пълномощия
и по-точно с назначението на ръководители на службите.
В края на октомври болшинството изключи президента от така наречен съгласувателна процедура по избора им. Шефовете на службите към този момент се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. До края на предишния месец те трябваше да получат президентски декрет след координиране с държавното управление. Набързо и без особени проблеми ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ДПС-НН дефинитивно преодоляха спирачката му. И увериха – не му лишават правомошия,
а единствено правели процедурата по-прозрачна и избягвали опцията от едноличните му решения и дебелоглав.
Последваха две вета, свързани с “Лукойл ”. Първо спря измененията в Закона за поощряване на вложенията, с които продажбата на рафинерията може да стане единствено с позволение на ДАНС. После върна и текстовете за особения шеф. И двата закона обаче си бяха прегласувани от болшинството, като за особения шеф президентът бе свикан от водача на ГЕРБ Бойко Борисов да побърза с ветото си, с цел да го отхвърлят по-бързо.
И в действителност, този закон сложи връх по скорост –
в комисия ветото бе преодоляно за по-малко от една минута, а в пленарната зала – за по-малко от 24 часа.
Тази седмица наред е ветото на Радев на част
от измененията в закона за защитата. Той оспори смяната, която разрешава на офицерите с чин генерал/адмирал да могат да служат до 67-годишна възраст. Възраженията на президента стопират осъществяването на цялостния мандат на началника на защитата адмирал Емил Ефтимов. Военната комисия обаче скрито и небрежно отхвърли мотивировката му, чака се тази седмица и пленарната зала да го направи.
Да постанова несъгласие Радев
стартира още на 10-ия си ден от влизането на “Дондуков ” 2 през януари 2017 година Първи на мерника му попадна Законът за концесиите, гласуван в последните дни на 43-ото Народно събрание. Първото му несъгласие бе отхвърлено, само че това не го отхвърли. Само през първата си година пет пъти връща закони.
През октомври 2017 година някогашният авиатор ген. Радев влезе в “свои води ”,
спирайки промени във военния закон поради “нови, повишени и кумулативно използвани условия за заемане на длъжността непрекъснат секретар на защитата ”. Радев се разгласи срещу предлагането удостоените с висше военно звание офицери да се показват в отрасловата парламентарна комисия от министъра на защитата. Ветото бе преодоляно и в този момент секретарят се назначава от министъра, в съгласие с премиера и след асортимент от комисия.
От 2017 година насам постът се заема от Антон Ластарджиев – през май тази година бе преназначен.
Още няколко от актовете на Радев са свързани с униформените. През 2019 година бе неудовлетворен от промените в Закона за военното разузнаване, година по-късно върна на 44-ото Народно събрание и измененията в Закона за Министерство на вътрешните работи поради наредбите, които дублират защитата, реализирана от НСО.
Неуспешен беше и опитът му да удари контра върху съглашението за даване на бронирана техника за Украйна през 2023 година
Румен Радев е и президентът, който цели три пъти е налагал несъгласие на Изборния кодекс
Направи го за първи път през февруари 2019 година Мотивира се с преференциите и други текстове, в които видя предпоставки за манипулиране на вота. 19 месеца по-късно още веднъж имаше промени в разпоредбите за гласоподаване, а във въвеждането на смесена форма на гласоподаване с хартия и машини президентът видя опит за реализиране на служебна победа.
В края на 2022 година опита да спре следващите корекции в кодекса,
които връщаха опцията за избор сред хартиена бюлетина и машина в секции с над 300 гласоподаватели, разкритикува и разпоредбите за попълване на протоколите в изборните секции.
Случаите, в които Народното събрание се е съобразило с несъгласие на Радев, т.е. законът не е бил признат наново или е претърпял промени според претекстовете на президента, са по-скоро изключение. Все отново
тъкмо неговата реакция накара депутатите да преработят текстовете
за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние при Коронавирус рецесията през март 2020 година “Истинският недостиг е неналичието на безапелационен пакет от обществени и стопански ограничения в поддръжка на най-силно засегнатите в тази обстановка – дребния и междинния бизнес и хората, които ще изгубят работа, сигурност, успокоение и вероятност за своето бъдеще ”, настояваше тогава президентът. А съобразяването от страна на депутатите дефинира като демонстрация на отговорност.
През юни 2023 година след интервенция от президента депутатите
се отхвърлиха от изваждането на Националната следствена работа
от прокуратурата, а 10 месеца по-късно – през февруари 2024 година, Радев направи пробив и в 49-ото Народно събрание. Тогава Народното събрание реши да поправя отначало текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със правосъдната власт – за пълномощията на пленума на Висш съдебен съвет и на основния прокурор.
46 пъти е налагал несъгласие президентът Румен Радев за своите 105 месеца на “Дондуков ” 2. Това сочи статистиката на законите, които той е върнал на Народното събрание от началото на първия си мандат през януари 2017 година до момента. Тази цифра го прави безспорен рекордьор по опити за прекъсване на текстове, признати от депутатите.
А му остава още цяла година до края на мандата.
За съпоставяне, Георги Първанов, който също изкара 10 година на “Дондуков ” 2, се е възползвал от правото си на несъгласие общо 32 пъти. За към 6,5 години като държавен глава Желю Желев пък 15 пъти е спирал цели закони, а освен елементи от тях. (Виж инфографиката.)
По-голямата част от върнатите от Радев текстове
до момента са от първите му 5 години – 28, останалите 18 са по време на втория му мандат, в множеството от времето на който управляваха назначени от него служебни кабинети.
Правото да постанова несъгласие е единственият действителен инструмент на президента
за влияние върху ръководещите. Но при Радев се вижда особена интензивност в последните няколко месеца. От юни насам е налагал несъгласие 8 пъти, от които пет са единствено за последния месец. Дали в опит да сложи връх, или като част от войната му с ръководещите,
или пък в загряване за политическата сцена и възможната борба за парламент следващата година.
Серията на Радев от последния месец стартира с опити да спре текстове от закона за ДАНС, а след това и тези за ДАР и ДАТО – все за ремонти, съответно свързани с президентските пълномощия
и по-точно с назначението на ръководители на службите.
В края на октомври болшинството изключи президента от така наречен съгласувателна процедура по избора им. Шефовете на службите към този момент се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. До края на предишния месец те трябваше да получат президентски декрет след координиране с държавното управление. Набързо и без особени проблеми ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ДПС-НН дефинитивно преодоляха спирачката му. И увериха – не му лишават правомошия,
а единствено правели процедурата по-прозрачна и избягвали опцията от едноличните му решения и дебелоглав.
Последваха две вета, свързани с “Лукойл ”. Първо спря измененията в Закона за поощряване на вложенията, с които продажбата на рафинерията може да стане единствено с позволение на ДАНС. После върна и текстовете за особения шеф. И двата закона обаче си бяха прегласувани от болшинството, като за особения шеф президентът бе свикан от водача на ГЕРБ Бойко Борисов да побърза с ветото си, с цел да го отхвърлят по-бързо.
И в действителност, този закон сложи връх по скорост –
в комисия ветото бе преодоляно за по-малко от една минута, а в пленарната зала – за по-малко от 24 часа.
Тази седмица наред е ветото на Радев на част
от измененията в закона за защитата. Той оспори смяната, която разрешава на офицерите с чин генерал/адмирал да могат да служат до 67-годишна възраст. Възраженията на президента стопират осъществяването на цялостния мандат на началника на защитата адмирал Емил Ефтимов. Военната комисия обаче скрито и небрежно отхвърли мотивировката му, чака се тази седмица и пленарната зала да го направи.
Да постанова несъгласие Радев
стартира още на 10-ия си ден от влизането на “Дондуков ” 2 през януари 2017 година Първи на мерника му попадна Законът за концесиите, гласуван в последните дни на 43-ото Народно събрание. Първото му несъгласие бе отхвърлено, само че това не го отхвърли. Само през първата си година пет пъти връща закони.
През октомври 2017 година някогашният авиатор ген. Радев влезе в “свои води ”,
спирайки промени във военния закон поради “нови, повишени и кумулативно използвани условия за заемане на длъжността непрекъснат секретар на защитата ”. Радев се разгласи срещу предлагането удостоените с висше военно звание офицери да се показват в отрасловата парламентарна комисия от министъра на защитата. Ветото бе преодоляно и в този момент секретарят се назначава от министъра, в съгласие с премиера и след асортимент от комисия.
От 2017 година насам постът се заема от Антон Ластарджиев – през май тази година бе преназначен.
Още няколко от актовете на Радев са свързани с униформените. През 2019 година бе неудовлетворен от промените в Закона за военното разузнаване, година по-късно върна на 44-ото Народно събрание и измененията в Закона за Министерство на вътрешните работи поради наредбите, които дублират защитата, реализирана от НСО.
Неуспешен беше и опитът му да удари контра върху съглашението за даване на бронирана техника за Украйна през 2023 година
Румен Радев е и президентът, който цели три пъти е налагал несъгласие на Изборния кодекс
Направи го за първи път през февруари 2019 година Мотивира се с преференциите и други текстове, в които видя предпоставки за манипулиране на вота. 19 месеца по-късно още веднъж имаше промени в разпоредбите за гласоподаване, а във въвеждането на смесена форма на гласоподаване с хартия и машини президентът видя опит за реализиране на служебна победа.
В края на 2022 година опита да спре следващите корекции в кодекса,
които връщаха опцията за избор сред хартиена бюлетина и машина в секции с над 300 гласоподаватели, разкритикува и разпоредбите за попълване на протоколите в изборните секции.
Случаите, в които Народното събрание се е съобразило с несъгласие на Радев, т.е. законът не е бил признат наново или е претърпял промени според претекстовете на президента, са по-скоро изключение. Все отново
тъкмо неговата реакция накара депутатите да преработят текстовете
за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние при Коронавирус рецесията през март 2020 година “Истинският недостиг е неналичието на безапелационен пакет от обществени и стопански ограничения в поддръжка на най-силно засегнатите в тази обстановка – дребния и междинния бизнес и хората, които ще изгубят работа, сигурност, успокоение и вероятност за своето бъдеще ”, настояваше тогава президентът. А съобразяването от страна на депутатите дефинира като демонстрация на отговорност.
През юни 2023 година след интервенция от президента депутатите
се отхвърлиха от изваждането на Националната следствена работа
от прокуратурата, а 10 месеца по-късно – през февруари 2024 година, Радев направи пробив и в 49-ото Народно събрание. Тогава Народното събрание реши да поправя отначало текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със правосъдната власт – за пълномощията на пленума на Висш съдебен съвет и на основния прокурор.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ