46% от кадрите в ИТ екипите се чувстват некомфортно да

46% от фрагментите в ИТ екипите се усещат некомфортно да внедряват технологии за следене на чиновниците в фирмите (снимка: CC0 Public Domain)

Корпоративните ИТ екипи изпитват стеснение от потреблението на технологии за наблюдаване и следене на чиновниците по време на работа. И мениджърите, и членовете на екипите по ИТ акцентират, че това може да форсира прегарянето, да подкопае морала и мотивацията на чиновниците, както и да усили безпокойството.

От началото на пандемията и прекосяването към отдалечена работа доста компании се обърнаха към технологии за следене на чиновниците, с цел да поддържат надзора и контрола на своята работна мощ. Това включва системи за наблюдаване на уеб-активността на служащите, времето, прекарано в приложения и стратегии, вписване на клавишни комбинации и кликвания, дори и аудио- и видео-записи на чиновници.

Отрицателни въздействия

Според изследване, извършено взаимно от компанията за цифрови прекарвания на чиновниците 1E и Wakefield Research, съвсем девет от всеки 10 (89%) от интервюираните 500 ИТ мениджъри декларират, че имат опит „ от първа ръка “ във внедряването на сходни технологии. Подобен опит имат и 84% от редовите ИТ чиновници.

83% от мениджърите и 77% от чиновниците означават, че технологиите за цифрово наблюдаване се внедряват от сегашния им шеф, с цел да следи продуктивността в цялата организация. По-голямата част от двете групи (съответно 87% и 84%) виждат най-вече негативни въздействия, откогато организациите им са почнали да внедряват сходни ограничения.

Отрицателните въздействия, представени от ИТ екипите, включват: увеличение на безпокойството на работниците; загуба на доверие на чиновниците към ръководството; овакантяване на служители; компликации при наемане на нов персонал; по-бързо прегаряне; като цяло по-ниска мотивация и намаляване на морала на работното място.

„ Повечето проучвания и отчети по този въпрос досега са фокусирани върху чиновниците, които фирмите шпионират “, споделя вицепрезидентът на 1E по връзките Иън Грийнли. „ Те са по-разтревожени и негодуващи. По-вероятно е да симулират работа, да изоставен и даже да откраднат имущество на работодателя. И въпреки всичко до момента проучването пренебрегваше гледната точка на тези, натоварени със шпионирането: ИТ чиновниците и мениджърите “.

„ Презентизъм “ вместо увеличена продуктивност

Много евентуално е това, което наподобява като нарастване на продуктивността, в действителност да е просто нарастване на така наречен презентизъм, прибавя Грийнли. Става дума за несъразмерната показност, свръх-демонстрирането на работа.
още по темата
„ Други изследвания демонстрират, че следените чиновници са повече от два пъти по-склонни да се преструват, че работят, и да прекарват приблизително 67 минути дневно отвън естественото си работно време, тъй че другите да видят какъв брой доста работят. Ала да си работлив и да се преструваш на работлив са две доста разнообразни неща ”, разяснява Грийнли.

В отчета на 1E се отбелязва още, че „ комфортът [на служителите] варира доста според от употребяваната съответна технология за наблюдаване “. Докато доста ИТ експерти одобряват за естествена нуждата бизнесът да следи продуктивността, споделените настроения демонстрират, че въпреки всичко „ има ясни граници по отношение на това, което е се смята за задоволително “.

„ Те се усещат най-комфортно, когато компанията следи главно онлайн държанието като уеб интензивност и вписване на времето, прекарано в разнообразни стратегии “, споделят анализаторите. „ От друга страна те са по-склонни да считат някои ограничения за следене на продуктивността [например записването на клавишни комбинации и видеозаписите] като невъздържание – навлизане в персоналното пространство, нарушаване на поверителността. А това има дребна бизнес стойност “.

Липса на бистрота

Установените негативни въздействия и общите равнища на дискомфорт по отношение на наблюдението на продуктивността имат и директна връзка с това до каква степен „ транспарантни “ са работодателите по отношение на потреблението на технологията.

„ Почти всички ИТ мениджъри и множеството ИТ чиновници споделят, че прозрачността би повишила комфорта им… И въпреки всичко, изненадващо, мнозина не виждат това равнище на бистрота в деяние “, се споделя в отчета.

„ От ИТ мениджърите, чиито компании употребяват технологии за наблюдаване на продуктивността на чиновниците, съвсем половината (48%) споделят, че чиновниците или не са били осведомени, че технологията се употребява въобще, или са им споделили, че се употребява, само че не и по какъв начин тъкмо се организира наблюдението ”, означават създателите на отчета.

Некомфортна задача

Има и още забавни данни от изследването. Установено е, че над две трети от ИТ чиновниците и ИТ мениджърите считат, че е уместно фирмите да следят какво вършат чиновниците в работното си време, само че 73% от мениджърите не биха се чувствали удобно да инструктират личния си личен състав да внедрява сходни технологии. Други 46% от ИТ чиновниците споделят, че няма да се усещат удобно, в случай че бъдат помолени да внедрят технологията.

Около една трета от ИТ чиновниците и ИТ мениджърите споделят, че потреблението на цифрови технологии за наблюдаване на продуктивността на чиновниците е „ нарушаване на поверителността “ и не би трябвало да се употребява при никакви условия.

Четвърт от ИТ екипите прибавят, че способността на технологията да мери продуктивността е неточна, защото не дава цялостна визия за работата и приноса на служителя.

Очаквана опозиция

„ Вътрешната реакция може да обрече внедряването през цялото време, защото голямото болшинство от ИТ личния състав ще разкрие пред сътрудниците информация за потреблението на сходни системи – и ще предложи решения за заобикаляне, даже в случай че това нарушава политиката на компанията “, се споделя в заключението на отчета.

Работодателите следва да чакат опозиция против внедряването на технологии за следене. Компаниите би трябвало да решат дали рисковете от потреблението на наблюдаване на продуктивността си заслужават евентуалните изгоди.