Горещо проучване: Българите искат повече ред и контрол в курортите
46% от българите над 18 години споделят, че в последните пет години са почивали, въпреки и за малко, на български морски курорт. 35% пък настояват същото за планински курорти у нас. 20% са посетили задграничен морски курорт, а 2% - задграничен планински курорт. Данните са от нов експресен сондаж от обичайна изследователска стратегия на “Галъп интернешънъл “ по потребителски тематики. Сондажът е сбъднат взаимно Националния ръб по туризъм и със Съюз „ Произведено в България “.
41% споделят, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% настояват, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, даже и за къс отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната аудитория остава най-големият клиент на туристическата ни промишленост.
Мнозинство от българите са извънредно безапелационни за въвеждане на повече правила и ред в курортните места. Например, всевъзможни ограничения за въвеждане на ред по плажовете се утвърждават. Мнозинство от 92% одобряват концепцията по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък утвърждават тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% кардинално утвърждава концепцията за категоризиране на плажовете.
Всички ограничения предлагани от отрасловите администрации срещат съвсем инстинктивна поддръжка измежду обществото. Респективно, 39% утвърждават работата на туристическото министерство, 35% не я утвърждават, а останалите се двоумят.
Мнозинство от 55% утвърждават прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36% не утвърждават, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е според сходни търговски обекти към плажовете да бъдат изцяло отстранени и продажбата на храни и питиета да се реалокира напълно към първата линия с хотели. Очевидно сходна мярка по едно и също време би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им заради надценките в хотелите.
Явно всевъзможни ограничения за повече ред в туристическите региони се възприемат, само че и крайностите се отхвърлят. Друг образец в това отношение: за 62% инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат неусетно и от самото начало – с цел да има непрекъснат надзор. Малцинство от 36% избират мнението, че инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат дружно с медии и в наличието на туристите – с цел да има повече публичност. Останалите се двоумят. Явно обществото ни избира по-скоро непрекъснатите, в сравнение с показни ограничения. Вероятно това се дължи и на цялостния песимизъм към прекомерно медийни акции и към политическата каста изобщо.
Бяха тествани и други сходни двойки изказвания, които да уловят генералната конструкция на настройките по евентуални различни мнения по дадени тематики. Например, беше заложен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и изобщо формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вид, или пък неналичието на стопанисване и концесиониране – с цел да се запази оптимално естественият тип.
Както можеше и да се чака, 79% избират концесионирането и стопанисването на плажове – с цел да се поддържа ред и непорочност, а 17% избират естествения им тип. Дилемата е сложна, тъй като стопанисването и поддържането не опонира на оптимално естествения тип на плажовете. Затова и въпросът целеше да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които избират краен вид. Тези 17% се равняват на съвсем милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкоз тежко, че биха предпочели даже липса на стопанска грижа.
Когато става дума за зимния туризъм болшинство от 67% считат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и уреди, а 19% са на противоположното мнение.
41% споделят, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% настояват, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, даже и за къс отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната аудитория остава най-големият клиент на туристическата ни промишленост.
Мнозинство от българите са извънредно безапелационни за въвеждане на повече правила и ред в курортните места. Например, всевъзможни ограничения за въвеждане на ред по плажовете се утвърждават. Мнозинство от 92% одобряват концепцията по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък утвърждават тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% кардинално утвърждава концепцията за категоризиране на плажовете.
Всички ограничения предлагани от отрасловите администрации срещат съвсем инстинктивна поддръжка измежду обществото. Респективно, 39% утвърждават работата на туристическото министерство, 35% не я утвърждават, а останалите се двоумят.
Мнозинство от 55% утвърждават прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36% не утвърждават, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е според сходни търговски обекти към плажовете да бъдат изцяло отстранени и продажбата на храни и питиета да се реалокира напълно към първата линия с хотели. Очевидно сходна мярка по едно и също време би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им заради надценките в хотелите.
Явно всевъзможни ограничения за повече ред в туристическите региони се възприемат, само че и крайностите се отхвърлят. Друг образец в това отношение: за 62% инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат неусетно и от самото начало – с цел да има непрекъснат надзор. Малцинство от 36% избират мнението, че инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат дружно с медии и в наличието на туристите – с цел да има повече публичност. Останалите се двоумят. Явно обществото ни избира по-скоро непрекъснатите, в сравнение с показни ограничения. Вероятно това се дължи и на цялостния песимизъм към прекомерно медийни акции и към политическата каста изобщо.
Бяха тествани и други сходни двойки изказвания, които да уловят генералната конструкция на настройките по евентуални различни мнения по дадени тематики. Например, беше заложен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и изобщо формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вид, или пък неналичието на стопанисване и концесиониране – с цел да се запази оптимално естественият тип.
Както можеше и да се чака, 79% избират концесионирането и стопанисването на плажове – с цел да се поддържа ред и непорочност, а 17% избират естествения им тип. Дилемата е сложна, тъй като стопанисването и поддържането не опонира на оптимално естествения тип на плажовете. Затова и въпросът целеше да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които избират краен вид. Тези 17% се равняват на съвсем милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкоз тежко, че биха предпочели даже липса на стопанска грижа.
Когато става дума за зимния туризъм болшинство от 67% считат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и уреди, а 19% са на противоположното мнение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ